14. Императорът, овцата и жезъла

Есна, град на досадата.

Следващата ни спирка - Есна е на западния бряг на реката, точно както и Едфу; има път помежду им, но Руди решава, че трябва да минем по главния път по източния бряг и не е като да мога да споря, съответно си обираме всичките полицаи с тефтери - а те са повече от средното, щото има два моста и граница на губернората. 

Есна изглежда много приятно градче и има бонус, че е много рядко посещавано от туристи, защото храмчето му е малко и сравнително ново. Руди ме оставя на брега на реката, на двеста метра от храмa, отивам дотам и трябва да се върна, щото билетите били там дето Руди паркира и естествено нищо не каза; на всичкото отгоре ги продава човек с калашник. Далеч по-неприятното обаче е, че с тия разходки напред-назад съм срещнал всичките досадници продаващи глупости пред храма и съм единствената им мишена. Обаче имам някакво ниво на търпима досада за всеки ден и Едфу доста се постара да изхаби днешната. Има момък с ярко жълта тениска, пита ме какво търся, казвам му картички, за да се отърва; той казва че има, сега ще ме чака да изляза, офф.

Храмът на Хнум

Пъстри колони и тавани

Храмът на Хнум е в дупка в земята, висока горе долу колкото самия храм и се слиза по стълби. Както май още не съм обяснил, храмовете обичайно имат портал, след него двор, след него зала с колони на име хипостилна зала, след което затворени зали навътре; тук е останала само хипостилната зала. Тоя Хнум първо бил бог на извора на Нил както и тоя дето прави бебетата от кал преди да забременеят жените. От Средното царство (когато се разбрало, че тоя Нил не извира никак близко) ролята му се свежда до божество на южните райони, носиш му дарове като ще ходиш в пустинята или при нубийците; силно маловажен тип, но по някаква причина римляните са му построили храм. Точно така, тоя храм е най-късният в цялата египетска история и е построен от римляните, започнат някъде по времето на Клавдий и завършен при Веспасиан (40-80 след Христа), ако помните от Трета глава, това е съвсем скоро преди християнизацията на страната. Римляните не са тормозили местните много с налагане на римската религия и както се вижда даже са им строили храмове; Египет е хранил цялата империя и не е било никак целесъобразно да има бунтове тука. Тоя храм съдържа и вероятно най-късния надпис на древноегипетско писмо, някъде от около 250г. 

Императорът и овцата

Редички от богове

И сега какво има тука - релефи по стените, например фараонът носи дарове на Хнум с глава на овен. Само дето не е фараон, ами според табелата отвън - император Клавдий. Чел съм огромно книжище на име "Аз, Клавдий" и знаете ли коя история липсва вътре? Как Клавдий носи цимбали и стомни на гигантска седнала овца на име Хнумчо. Обяснявах нещо подобно в предната глава, но може да се повторя - безкрайните релефи на фараони носещи дарове на богове за мен губят своя смисъл, когато знаеш че тия фараони са римските императори, чийто крак не е стъпвал в никаква Есна и не са чували за никакъв Хнум. Освен тези релефи, има и скелета и тръби навсякъде, явно тече някаква реставрация. Все пак, тая зала с 24 колони е доста приятна и има характерни неща, примерно колоните са по-красиви от обичайното, защото явно след гърците се е появило знанието за капителите; също така художниците явно са имали по-модерни и качествени бои и цветовете си личат много добре. Таванът също е изрисуван, за разлика от обичайното. От всички сцени най-много ме впечатляват боговете подредени в редички на тавана. Няма тука гидове, нито табели, нито интернетска информация, няма кой да ми каже защо са се подредили в редичка гадинките. На двора пък има статуя на Менхейет, жената на Хнумеца, с глава на лъвица.

Минаре от епохата на Фатимидите.
.Помним ли кои бяха тия?

Досадникът с жълта тениска ме хваща за ръка и ме води в дюкяна си, който е затворен и той трябва да отключва. Пет секунди по-късно ми е очевидно че тоз няма никакви картички и му казвам чао и си заминавам рязко, той ме дърпа но аз съм непреклонен, нямам търпение за глупости. Отдалечавам се с бърза крачка възползвайки се от това, че за да ме последва трябва да заключи първо. Все пак го чувам как вика след мен, после тича след мен, пак вика и се налага да свия в едни улички за да го загубя. Брей какъв съм твърд и хитър и как успешно се отървах от досадника - мисля си и тръгвам из малкото пазарче на центъра. Тъкмо съм спрял да си взема портокалов сочец и чувам мотор да пърпори, обръщам се и какво да видя - тоя с жълтата тениска се носи при мен с един куп магнити, шалове и даже жезъл, както и още куп неща дето очевидно не са картички. Следва диалогът:
 - Остави на мира, не искам сувенири!
- Не, не, виж картичките!
 - Какви картички бре, туй са магнити!
 - Не, картички са, виж тука пише.
 - Пише магнет, туй значи че са магнити, не картички!
 - Не, картички са! Имам от Едфу и от Луксор
 - Даже нямаш от Есна? Не ги искам.
 - А пръчка, искаш ли?
 - Не искам пръчка. Не!
 - Ама тя е ритуален жезъл на Хор.
 - Не ща жезъл на Хор!
 - А на Анубис? На Хнум? (това дето ми тика в ръцете е същият жезъл, няма втори)
 - Не искам жезъл!
 - Дай поне два лева за дето ти ги донесох!
 - Ти луд ли си?- Чакай, чакай тука, ще ти донеса, аз знам един тип дето има картички.И отрпрашва нанякъде. А аз се постаравам да го изгубя, бързичко се махам от пазара и се пъхам в пъстрата джамийка край реката. 

Най-споконият Нил

Чакам няколко минутки и се измъквам и тръгвам по променадката. Много приятно е тука, красиво пъстро градче, хубави къщички, разнообразни джамии, синята широка река. Всъщност, това е най-спокойният и приятен Нил, който ще видя на пътешествието. Такава хубава река, такъв приятен ранен следобед, нищо не може да го развали. Освен звука на мотор,  който чувам зад себе си. Хайде пак!
 - Ето картички!
 - Това са ксерокопия на снимки, не са картички.
 - Картички са!
 - Остави ме на мира!
 - Вземи ги, подарявам ти ги!
 - Добре, само ме остави на мира!
 - Ето, а сега 20 лева!
 - За какво?
 - За картичките!
 - Не ги ща! Махай се! - листи хвърчат по улицата, той не ги събира.
 - Дай пари, аз ще ги занеса на човека, той ще даде картички и ще ти ги донеса.
 - Няма да ти давам нищо.
 - А за жезъла?
 - Не искам НИКАКЪВ ЖЕЗЪЛ!
 - Ама аз ти го дадох! Ти го взе!
 - Къде е тогава?
 - Аз познавам един, той има цяла колекция от жезли, ейсега ще ти донеса!

Пъстра Джамия

Центърът на града в рядък момент на спокойствие

Само още двеста метра до заветната кола и се махам оттука. Но какво е това, Руди го няма! Неееееееееееее! НЕ! Не мога да издържа ОЩЕ един разговор с жълтата тениска! Аре ве Руди, Къде си, точно сега ли намери да се изгубиш! В далечината се чува зловещия мотор и губя последната надежда, представям си как ще се наложи да си купя скапан жезъл и да участвам в ритуален бой с жезли за ксерокопирани листи... Точно в тоя миг, от уличката до колата изскача Руди; О, непроницаеми спасителю, о, прекрасен темеруте, о, благословен пън! Хайде отваряй по-бързо, вече виждам жълта тениска, хайде, хайде... Успявам да се напъхам преди онзи да ме види, тъмните стъкла ме пазят докато оня се озърта край колата и отива да пита полицаите. Те ще му кажат къде съм, хайде Руди, пали тъпата Киа и напред към свобoдата! Докато се отдалечаваме се чувствам като в "Да изчезнеш за 60 секунди". Твърде стар филм, за да помните? Сори, туй е което ми идва като си помисля за традиционно американско бягство с коли, ако искате може "Бързи и яростни", все тая, важното е, че никога вече няма да видя тоя човек с жезъла и жълтата тениска, освен в кошмарите си. Рудката май въобще не разбра какво велико дело е направил, макар че - сигурно вече сте забелязали - изразяването на емоции не му е силната страна. Нищо, в момента наистина имам нужда някой да ми помълчи малко и Руди изпълнява тая роля както и всички други - а именно - безропотно.