09. Приложна египетска митология

В тази глава на пътеписа искам да помогна на всички интересуващи се от митологията и културата на древен Египет, да разбират по-лесно какво има по египетските храмове, паметници, изображения, релефи. Много ми се искаше когато отидох в Египет да имах такава помощ, но трябваше да се справям сам, вие обаче може да използувате моя разказ и сбито събраната информация. Ще опитам да действам описателно, без да затормозявам с конкретните термини от древността, защото е по-важно да знаем какво виждаме, а не как точно древните са го наричали.

1. Пирамиди, храмове, гробници. 

Първата пирамида, 2650 пр.Хр

Храмът в Едфу, 235 пр. Хр.'Порталът вдясно,
външната стена отпред, храмът вътре.

Пирамидите представляват гробници за царете от Старото и малко от Средното царство. Ако се чудите защо тъй само най-древните царе са правили пирамиди, а после са спрели с това чудо и са минали на гробници, получих следните три отговора на тоя въпрос:

1. В дълбоката древност е било много по-лесно за фараона да юрне купища фермери да правят огромно нещо за своя фараон-бог; в последствие се развиват феодални системи и жреци и разнообразни професии и става много по-сложно да захванеш всичките тия хора да бачкат в продължение на години.

2. Като има пирамида, всички знаят къде е гробницата, а като всички знаят, някой ще я ограби. Да не забравяме, че тия хора са живели стотици и хиляди години след първите пирамиди и са видели, че дори тяхната вечна монархия има проблемни периоди, в които не може да си пази гробниците

3. С развитието на цивилизацията се развива нейното изкуство и става много по-важно за фараона да има правилните картини и дарове за боговете, отколкото да има голяма гробница с която да се хвали на земята. 

И тъй, след величествените но грубовати пирамиди следват красивите и изписани гробници на Новото царство. Новото царство ни е оставило и най-запазените храмове (имало е и преди това, но от тях има само малки купчинки камъни). Характерният Егиетски храм има фасада с огромни стени и порта, няколко зали които стават прогресивно намаляващи (но не непременно растящи по важност) и външна стена, която огражда цялото нещо. Огромните комплекси в Луксор и Карнак имат много зали, всяка с различно предназначение. За Сфинксовете ще разкажа също тук, ама като се натъкна на тях в пътеписа първо.

 2. Фараоните.

Левият с короната на Горен Египет;
Десният е с короната на Долен Египет.

Вече с двете корони, една в друга.

С бойната синя корона раздаваме лотуси

Фараоните са в центъра на всяка египетска форма на изкуството, дори когато има храм посветен на някой бог, това дето най-вече ще има по стените му е как фараонът отдава почит на въпросния бог. Фараоните имат няколко начина по които се изобразяват. Най-важната характеристика, по която ще ги познаете са короните. Бялата, която прилича на кегла е короната на Горен Египет (да се разбира Тива/Луксор), а червената, която прилича на трон е короната на Долен Египет (Мемфис и делтата на Нил). Нито една от тия корони не е била намерена някога, съответно не знаем от какво са били направени. Доста важна характеристика на египетското общество е, че никой не се е интересувал от това как се правят неща, важе е бил само крайния резултат; затова още се чудим как са направени пирамидите и дори простички неща като короните. Все пак за червената се смята че е била изплетена от боядисана в червено трева. Понякога фараонът носи само едната, понякога само другата, най-често и двете заедно, като кеглата е пъхната в червената. Освен короните, има и още няколко характерни образа за фараона; единият например е раираната кърпа; като се каже Тутанкамон, това което си представяте е именно образа на фараона с такава раирана кърпа от двете страни на лицето.Тя може да се комбинира с корона, както примерно при колосите на Рамзес на Абу Симбел. Фараоните имат и бойна шапка, която е синя и обикновено се носи в някакви бойни сцени, но се случва и да ходи при боговете с нея. Тези четирите са главните белези по които можем да познаем фараона в една картина, защото с малки изключения тези са характерни САМО за фараоните. Разбира се нищо не е толкова просто, но малкото изключения ще ги спомена по-нататъка, тук обаче е важно да се знае, че особено по гробниците на фараона му се случва да е без нещо на главата, само с коса или дори просто с бръсната глава, тогава обаче той е този дето всички го посрещат и гушкат или водят. Като казахме гробници, когато един фараон е изобразен с дълга и извита брада, подобно на змийска опашка, то това изображение е от след смъртта му, а когато е изобразен с къса правоъгълна брадичка, то е правено когато фараонът е бил жив (отново за пример колосите на Абу Симбел, изобразяващи Рамзес II). Тези бради са били изкуствени, не си е отглеждал бради в тая форма. 

3. Цариците. 

Най-важния белег на цариците е лешоядената корона, нещо като стилизиран лешояд на главата на жената чиито крила се спускат по косите и отстрани. Общо взето има ли пера по косата, това е изображение на главната царица (по принцип всеки фараон е имал по много, но една е главна). Известният бюст на Нефертити е с нещо като кофа на главата, но доколкото мога да разбера това е специфично за нейния исторически период, а не масово за всички царици.

4. Боговете 

Пантеонът върви в две редички...

Боговете са супер-много. Всякакви неща може да си имат бог, примерно има бог на миризмите, всеки град и регион си имат собствени богове или богини и прочее и прочее, въпреки туй много неща си нямат, например земята, река Нил/водата и други. По-важните богове имат по-общи области, понякога се преливат едни в други и си поемат задълженията, колкото по-общо е описанието, толкова по-важен е богът, по-дребните си седят със своята малка област от миросданието. Боговете са умни, божествени и знаят много неща, но не всичко, другите богове, а и хората могат да ги лъжат евентуално. Хората могат да бъдат богове, или поне да бъдат наравно с тях, да имат свои храмове и да получават дарове, това не се отнася само за фараоните, тук таме и други са имали свои култове. Фараонът, поне по времето на новото царство - е равен на боговете, макар че в повечето храмове, това което е изобразено е как фараонът носи дарове на различни богове и обикновено той е докаран в официални костюми, а те са седнали и приемат даровете, позицията в която фараонът обичайно е бил приживе.

Хор с двете корони води фараона.

Хор се пули.

И пак той.

Хор е вероятно най-важният бог, с който се сблъсква посетителят на Египет. Хор е богът покровител на фараоните, тяхната власт произтича от него; затова всеки фараон има име свързано с Хор. Хор има глава на сокол и това е най-важната му характеристика, също така в чистия си образ обичайно носи короната на фараоните (комбинираната на Горен и Долен Египет), но все пак можем да не го бъркаме с фараона заради главата на сокол. Хор също така се явява богът на небето, както и център на може би най-известния древноегипетски мит - едно време Озирис бил цар на всичко, но брат му Сет го убил защото му завидял; Жената на Озирис Изида обаче си го сглобила обратно, заченала и родила бог Хор след смъртта на Озирис и той предизвикал Сет на съд за царството. Другите богове, включително самия Озирис от оня свят били твърдо зад Хор, само че работата ескалирала до двубой. Хор победил Сет във всяко предизвикателство, някои със сила, други с хитрост, трети със сексуалност и станал бога на Египет. Сет станал бог на пустинята, а Озирис на света на мъртвите. Като видите само сокол, това също е Хор. Храмът в Едфу е посветен на Хор.

Ето го с топката на главата

Фараонът и Ра Хорехти

Ра и Ра Хоректи. След Петата Династия много се засилва култът към Ра, който е бог на Слънцето. Ра обаче се изобразява предимно по два начина, във всеки от които е слят с друг бог. В по-старите изображения, този бог е Хор, който в комбинация с Ра става Ра-Хорехти, изобразен е като Хор с глава на сокол, но вместо корона има огромно топчесто слънце над главата, около което е увита кобра. В тая форма, Ра е слънцето, и небето и бог на Египет, въобще най-главното нещо, което може да бъде. Храмът в Абу Симбел е посветен на самия Рамзес Втори, но Ра-Хорехти е най-важният бог с който Рамзес се асоциира там. Общо взето ако върху главата на сокола има слънце, значи това е Ра, а ако върху главата му има корона, значи си е просто Хор. По принцип и другите богове с голяма топка на главата са форми на Ра (Освен ибисът Тот, чиято топка е луната). По времето на Ехнатон, неговият единствен бог замества Ра и въпреки че също е слънцето - получава напълно нов образ на топка в небето (супер-абсурдно, знам), който обаче го има на твърде малко места.

Амун с лъчите горе

Тука вече е Амун Ра, има слънце.

Амун и Амун Ра. След размирните времена между Средното и Новото царство, Египет е обединен от Осемнадесетата династия идваща от Тива (днешен Луксор). Новите фараони отдават огромна заслуга за обединението на бога-патрон на Тива, който е съзидателят Амун (Тива си има и местна богиня за ежедневните въпроси). Съответно изведнъж с Новото царство, тоя Амун става най-важният бог на всичко. Познава се по двата големи...рога? Дълги пискюла? Пипала? Лъча? сочещи право нагоре от главата му (вижте картинката). Амун е създателят на света и вселената, не е създал всичко сам, но е най-важният майстор. И тъй като е най-важният бог става съвсем естествено да се слее с другия най-важен бог, слънцето Ра. Амун-Ра е главен бог на пантеона; нему е посветен големият храм в Карнак. Амун-Ра има дългите рогца на Амун и сънцето на Ра в основата им. Амун-Ра обаче е сравнително късно изобретение и не е чак толкова пълно с него по храмовете дето могат да се посетят. Когато бил просто един от всички, жена му била Амунет, в Тива обаче жена му се казвала Уасет, обаче когато става известен, жена му е Мут, буквално "майка". Не е супер ясно тия трите как точно са сменяли ролите си.

Хатхор и фараона

Хатхор с кравешки уши

Хатхор е жената на Хор, тя е богинята на женското начало, на майчинството, любовта, небето, на радостта и веселието, тя функционира едновременно като духовна майка и жена на фараоните. Изобразява се като жена с рогца на крава, помежду които има голяма слънчева топка. Характерната женска физиономия от малкия храм на Абу Симбел с уши дето стърчат настрани пред косата (кравешки уши) също представлява Хатхор. Само крава също значи Хатхор, общо взето каквото и да е свързано с крави е нейно проявление. Хатхор е най-постоянно почитаната богиня в целия пантеон, ролите и са неизброими. В по-късните периоди част от обичайните и области се поемат от Изида и за Хатхор остава любовта, докато Изида поема майчинството и свързаните с него дейности. Хатхор е подмолна и хитроумна и има репутацията на фриволна хитруша, въпреки че има поне една страшна легенда, в която едвам я спират с бира да не избие всички. Като богиня на радостта, забавите и веселието, най-веселите празненства и съотетно с най-разюздано поведение били нейните, също така повечето царици смятат Хатхор за своя покровителка и често и принасят дарове. Храмът в Дендера и малкият храм на Абу Симбел са посветени на Хатхор.

Озирис в зеления си вид.

Изида,

Озирис е богът на мъртвите, задгробния живот, възкресението, плодородието, баща на Хор, брат на Сет и съпруг на Изида. Рисуван е като яркозелен, с бялата корона на Горен Египет, но с едни щраусови пера отстрани на короната, обичайно държи разни жезли и погребални предмети.  Храмовете във Филиа са на Озирис и Изида, предполагало се, че там е бил погребан Озирис и съответно всички се изсипвали на поклонение. Фестиавлите на Озирис са свързани с плодородието и пролетта. Изида е богинята майка; преди Новото царство ролята и се ограничава с това да оплаква Озирис по разни кьошета, от Новото царство нататък тя става богинята на всичко майчинско; култът и дотолкова нараства, че към края на древен Египет може да се твърди, че тя е богиня на всичко, в Римски Египет няма там Ра и подобни, всичко е Изида. В старите периоди, има малък трон на тиквата, после обаче заедно с ролите поема и някои от чертите на Хатхор и се мотае с кравешки рога и слънце, често обаче в комбинация с трон. Големият храм във Филиа е посветен на Изида. Като цяло тия двамата са особено характерни за гробници, там Озирис е царят при когото другите (най-често Хор и Анубис) водят гътналия се фараон; няма много Амуни и Ра-та по гробниците.

Хор, фараона и Сет

Фараонът е награбил Птах

Сет е много интересен бог, защото всичките митове дето знаем за него предполагат, че е лош, а той всъщност не е такъв, той просто е бог на хаоса, на пустинята и богът загубил един справедлив двубой, няма нищо лошо в него от древноегипетска гледна точка. Сет е изобразяван като мистериозно и неконкретно животно, прилича малко на тръбозъб и на хиена, и на чакал, важното е че муцуната му е извита надолу и има ушички.

Птах e богът на творците, но също така е от създателите на света, има и някаква връзка с отвъдното уж, аве поредния бог на сто неща. Има много форми, но обичайно е зелен и с нещо като шапка за плуване на главата. Големият храм на Мемфис е бил посветен на Птах, но в момента почти няма къде да се види Птах там. Секмет е жената на Птах с глава на лъвица. Техният синковец, забравих му името - е богът на миризмите и ароматите. Птах се смята за супер важен по някакъв начин дето и аз не мога да го разбера, но има даже философско обяснение как Ра е лицето, Птах тялото, а Амун - невидимата,, тайнствена част на триединството на създанието, нещо такова.

Носим подаръци на Тотю

Walk like an Egyptian...

Тот е богът на луната, писането и науката, известен е с главата си на ибис с тънък клюн. Започнал е като лунен бог както Ра е слънчев, Тот бързо преминава в бог на мъдростта, оттам идва писането, става писар на боговете и оттам дори техен съдия, когато имат нужда от такъв. На мен ми е от любимите, защото най-лесно се познава. Тот обикновено върви с една голяма кръгла луна на главата в нещо като чиния.

Анубис е известният бог-чакал, бог на смъртта, мумифицирането, гробниците и всичко свързано със смъртта. Между другото, оказало се, че животното дето Анубис изобразява всъщност е от рода на вълците, а не на чакалите, тъй че има формата на вълк. Анубис води душите към оня свят и мери сърцата на една везна за да определи дали умрелият може да влезе в света на мъртвите.

Кепри, егати изрода

Собек, в цялото му величие

Тауерет. Сувенирните
 продавачи лъжат, че е Собек

Кепри е богът на изгряващото слънце и обновлението, но изглежда ужасно щото има тяло на човек и скарабей вместо лице. Собек пък е богът-кркодил, бог на защитата и силата, половината храм в Ком-Омбо е посветен на него. Апофис е голяма змия и най-близкото, което древен Египет има до зъл бог, като бог на хаоса той е в постоянен сблъсък с Ра, който все губи - туй обаче е щото такава му е природата, а не щото е зъл. Тауерет е богиня с тялото и лицето на изправен хипопотам, голяма симпатяга е. Бастет е известната богиня-котка, която изобщо не е била важна (Доминик ще ме убие ако чуе това) в древния Египет, освен в град Бибастис, където се е сливала със Секмет по котешка линия; сега обаче цял Египет продава скулптурки и папируси на Бастет, защото...хората обичат котки.

5. Символите

Анх

Окото на Хор

Анкх се нарича йероглифът и думата за "живот" в древноегипетския език; анкът е универсален символ за живота. Има дискусия защо е точно такъв символът, възел, жезъл, река Нил, мъжкото и женското начало едновременно, но тъй или иначе няма как да разберем.

Окото на Хор е друг важен египетски символ, свързан с лекуването, защитата и здравето. В двубоя на Хор и Сет, хитрият Сет откраднал окото на Хор. Хор обаче успял да си го вземе обратно, осакатявайки и Сет междувременно; накрая богът на мъдростта Тот сглобил и излекувал окото и раните и на двамата. Както и Анкх-а окото на хор е изключително популярен мотив през цялата египетска история използуван по стени, статуи и амулети.

Рекит се наричат едни изключително странни птици с човешки ръце и звездичка; египтолозите твърдят, че въпросните илюстрират всенародното обожание към фараона, един вид просто слагаш тоя символ вместо купища кланящи се поданици, но за мен символът е толкова странен, че прозаичното обяснение е твърде просто.

Какво е това, по дяволите?

И тъй, това е моят указател по приложна древноегипетска митология; надявам се да ви е полезен, когато се озовете насред място богато на древноегипетски артефакти или паметници.