12. На гости на крокодила

Домът на крокодила

Хотел с гледка

Ранна утрин в хотела. Ставам в седем и отивам на закуска, щото в 7:20 ще ме чака таксито. Като някакъв абсолютен баровец съм си поръчал частно такси-гид да ме закара до Луксор, спирайки във всички забележителности по пътя. Тоя лукс ми струва 90 долара, но тъй като това което искам е доста сложно и тъй като хората по круизите обикалят същото разстояние за три дена, реших, че си струва да дам тия пари за да имам предварително уреден транспорт и да се случат нещата точно както искам. И тъй, големият баровец търчи да яде безвкусно хлебче със странно масло и изкуствен мармалад на балкон, който има гледка към обратното на реката, и после и като един истински поклонник на лукса се връща в стаята си да си дояде с мокри шоколадови топки. Три цели дена в Египет и някакви топчести чуроси на име залабии са единствената храна на която съм се натъкнал дето става за ядене.

Ето го и моят шофьор-гид, чака ме на рецепцията. Но, каква изненада, та ние се познаваме! Това е шофьорът, който ме докара от летището и който не говори и дума английски, или изобщо. Озъртам се дали в колата не се е скрил друг човек, но явно това е единственото, което имам като гид, явно ще си гледам нещата сам. Тоя момък обаче даже не се и опитва да ми говори, подавам му раницата и той безмълвно я пъха в багажника, докато аз се чудя кога тая липса на комуникация ще стане проблемна. И тъй сядам в колата и му казвам Ком Омбо! И без дума да каже, Руди (както съм решил да му викам на ум, галено от темерут) пали колата и тръгва. Асуан бавно се разредява и...не свършва, минава поне четвърт час докато осъзная, че просто целият Нил нататък ще е така, нещо като безкрайно слято село, с малко повече дървета понякога и къщички и джамии друг път. Руди кара по особено неприятен начин, намалявайки до спиране за всеки легнал полицай за който се сети и максимално ускоряване помежду им и изпускане на около 1/5 от тях резултиращо в огромен друс и трясък и дори гасене на автоматичната кола (!). Междувременно обаче освен легналите има съвсем истински прави полицаи с мазни тефтери, които ми помагат да разбера, че Руди не е ням щото му се налага да диктува нещата за тефтера. Руди е решил че съм "ингилиз", не го поправям, все пак оня ден ме чакаше с табелка с характерното английско име Вириек.  

Храмът отвънка

Отиде крокодила у ряката.

Пристигаме на паркинга на храма на Ком Омбо. Ще седя сигурно около час? Един час? Два? Аре ве, Руди, кажи нещо! Отказвам се, колкото седя - толкова, Руди ще чака. Вълнението ми от приближаващата археологическа забележителност и доволството, че съм първият и единствен турист наоколо обаче са удавени в десетминутно чакане да се изака продавача на билети. Напънало го е явно, в работното време, нищо аз мога да наснимам реката. Някога реката е стигала доста по-близко до храма и понякога дори го е заливала, сега обаче е доста по-надолу; все пак тука определено си личи, че всичко наоколо е направено да мъкне туристите откъм круизните кораби, там има порта, и пътека, и табела, и сергии, и дебнещи продвачи, и става супер очевидно, че само някакви абсолютно луди се занимават със задния вход и таксита и Рудита и паркинги и акащи билетопродавачи. 

Пътят на Хароерис

Лявата половина соколи, дясната крокодили

Най после съм в руините на храма на Ком Омбо! Всъщност, по-правилно е да кажа, че това са два храма - лявата половина на древната сграда е посветена на бог Хароерис (поредна реинкарнация на Хор със все соколски атрибути) а дясната половина е посветена на бога крокодил Собек. Сега храмът няма покрив и повечето стени даже нямат горна част, но разположението с два входа, две пътеки през залите и два плоски олтара за поклонение се наблюдава ясно и е уникално за цялата египетска цивилизация. Храмът датира от времето на Птолемей V около 180 г. пр. Хр, макар че има основания да се смята, че тук е имало храм от хиляда години по-рано, по време на Осемнадесетата династия. Във втората половина на пътеписа ще напиша и една историческа справка, да се ориентираме по-добре във фараони и династии и години, а в следващата глава ще има по-голямо зацикляне какъв е света в който се е родил тоя храм. Тука важното е да се знае, че имаме храм от времето  малко след Александър Велики, след библиотеката и фара в Александрия, хилядолетие след новото царство и след първия посетен от мен храм в Абу Симбел и стотина години преди да дойдат римляните.

Не завиждам на древните за хирургията им

Между задните стени.

По голямата част от тоя храм липсва и все пак това са доста внушителни руини, ако ги сравни човек с другите ростанки от света малко преди Христа трудно ще намери и такава запазеност. Все пак липсата на таван помага за атмосферата, слънцето нежно се промъква измежду колоните. Първо обикалям бързичко лявата половина; релефчета с Хор и неговата местна форма са интересни, но всички знаем че съм тук за крокодила! Въпреки това, най-забележителното нещо, което всички твърдят за това място е, че от вътрешната страна на най-задната и най-външна стена има един релеф, в който има нещо като кутия с хирургически инструменти, скалпели, пинсети и подобни. Туй се явяват първо - най-старите хирургически инструменти изобразени някъде в света и второ, един от много редките случаи в които египтяните са ни показали как се прави нещо, цялата им цивилизация е била силно фокусирана върху крайните резултати и много рядко се е описвал процесът или инструментите. Намирам ги съвсем сам, въпреки че ми е ясно, че ако не бях чел колко е важно, изобщо не бих обърнал внимание на точно туй релефче. Като цяло не се знаае защо висят тука, уж щото Хор и съответно Хароерис бил нещо свързан с лечението, на мен това ми звучи силно съмнително; освен това силно ме дразни че никой не обяснява цялата тая схема с Хор и Хароерис, ще си седя в неведение, вие също.

-Това куче защо е зелено?
-То е крокодилче.

Аз бих го изял тоя фараон.

Ето ме и в дясната половина, посветена на Собек; освен някакво място на име Крокодилополис, което още не е съвсем дефинитивно открито, тук е бил най-големият култов център на Собек и въобще на уважение към крокодилите. Стигнало се дотам, че градът Ком Омбо се мразил с Дендера, която е надолу по реката и която се гордяла с най-мощните ловци на крокодили в цял древен Египет. Предвид какво предстои да ми се случи в Дендера и какво мисля за лова по принцип - в тая вражда аз съм твърдо зад Ком Омбо и про крокодилите. А какво ми се случи ли? Ще чакате 17 глава. Междувременно, край мен почват да се редят изправените крокодили. Собек бил най-агресивният бог в пантеона, всичките му имена са някакви страшни - "острозъбия" и "тоя дето обича насилието". Същеврвменно е бог протектор на слабите, също така в най-късните периоди му лепват и тая така модерна топка на главата, ставайки поредната инкарнация на слънцето Собек-Ра. Когато няма топка обаче, Собек носи изключително сложна корона, която изглежда като букет. Доволен съм, поне десетина сцени с него се виждат в тая половина от руините. Наистина изглежда доста величествен, макар че като гледам тия ходещи крокодили на които ходещи соколи им носят дарове и си мисля какво въображение се изисква да се стигне дотук.

Туй са издълбаните релефи на късния период.

Колонада. Тук се наричат хипостилни зали.

Към входа се е появил се гид, развеждащ двойка, аз се лепвам на една колона разстояние от тях да си послушам малко за храма, платил съм си за гид, не на тоя естествено, но някак Египет ми го дължи. Гидът казва няколко интересни неща, едното е, че в Късния период египтяните се усетили, че е не само по-лесно, ами и доста по-издържливо да се правят издълбани релефи, а не такива дето стърчат от стената и изкуството приело и тая форма, затова има толкова запазени релефи и до днес. Другото дето разказва са различните версии за произхида на Анкх-а, символа на живота (аз ги разказах в Девета глава), гидът подкрепя тезата, че символът представлява мъжко и женско начало. Ама айде стига съм слухтял, дай да видим какво има наоколо.

Развъдник за крокодилчета

Египет под естакадата.

Отвън на храма пък откъм реката има още няколко неща, останки от църква, колона от римско време и прочее маловажности; освен тях обаче има едно миниатюрно фонтанче, за което пише, че жреците на храма използвали да развъждат малки крокодилчета. Туй дето не пише обаче е защо се е правило това; разбирам че тука са били важни, но малко ли са им били крокодилите на египтяните? Има тука и музей на крокодила в който има мумии на крокодили, но вратата е заключена; или съм подранил, или тоя дето трябва да я отключи е в тоалетната. Време е обаче да обирам крушите, че ме чакат още куп храмове днес. Руди ме посреща с мълчание като страхотния пън който е; малко след като тръгваме се опитвам да му привлека вниманието, за да спре в самото градче за малко. Не е лесно, но накрая някакси успявам и спираме точно под естакадата - щото разбира се, че в туй градче ще има естакада. Врътвам се малко наоколо до джамийката и потегляме отново на нашето словоохотливо пътешествие. А вие доживяхте горе долу до средата на пътеписа, а след следващата глава ще сме и на средата на пътешествието. Добре вървят нещата, тоя път ще има край.