05. Град на халифи, султани и мамелюци

Кайро от IX век,
 тъкмо Борката е покръстил България 

Египет е страна на древна история, три хилядолетия на фараони и 600 години римляни, християни и копти. Но не трябва да забравяме, че в продължение на 1400 години това е едно процъфтяващо ислямско царство. И сега идва момента да поразкажа за историята на тая страна между завладяването и от халифата през 642 г. и падането под Османско владичество прeз 1517. И тъй, в средата на VII век идва Халифата. Наясно, че Египет е богат, гъсто населен и християнски, арабите местят центъра на властта от Александрия във вече споменатата Вавилонска крепост, покрай която започва да се ражда град Кайро. В началото, за да получат подкрепата на населението - няма особен натсик към него да си сменя религията, нито пък големи данъци. Когато властта на халифата попада в Омаядите обаче започва процес на ислямизация и коптите вдигат разни въстания, същото следва и когато халифата преминава в ръцете на Абасидите. В средата на девети век един от управителите на провинцията на име Ибн Тулун откъсва все повече власт за себе си и изоползува ресурсите на страната за да стане дефакто независим от Абасидския халифат. Туй е кратковременна епоха на просперитет и независимост, дори не е сигурно, че Тулунидите могат да се нарекат династия, защото цялото нещо трае между 868 и 905, сиреч по-малко от 40 години и синовете на Ибн Тулун губят контрола обратно към Абасидите. Въпреки че отблъскват две атаки на Фатимидите, най-накрая Кайро и с него цял Египет падат под тяхна власт през 969 година. Ах, Фатимидите, първата истинска династия на ислямски Египет! Въпреки, че идват от Тунис, бързичко решават, че Кайро е далеч по-богато и удобно място да ръководят империята си, те са тези, които истински развиват града и го правят метрополиса, който виждаме днес. Между другото, мястото носи името Кайро (ал Каира) именно от този период, преди това в употреба са Вавилон на крепостта и Фустат на предишното село до нея. Фатимидите отблъскват два кръстоносни похода насочени конкретно срещу Египет и като цяло късната им история се занимава предимно в тупаник с тия досадници цъфнали в Йерусалим. Последният халиф на Фатимидите умира през 1171 и е заменен от везира си Саладин, основал династията на Аюбидите, Саладин бил изключително мощен владетел, разправил се доста успешно с кръстонисците, но управлявал империята си от Дамаск щото оттам било по-лесно да води кампаниите си. Въпреки това, цитаделата и укрепленията на Кайро датират от негово време. Аюбидите били бляскава, но краткотрайна династия; през 1240 племенникът на Саладин домъкнал тонове мамелюци да го пазят и воюват и през 1250 те разкарали неговия син и почнали сами да си назначават султани от своите редици. Следват три века на мамелюшки султани; те не били нито особено уважавани от другите арабски държави, нито пък системата им на наследяване на трона била особено стабилна, пълно било с преврати и султани управлявали дни вместо години, но пък били доста прагматични и успешни в много области. Примерно, да не искаш да се правиш на халиф на целия мюсюлмански свят било доста новаторска идея, донесла много мир и просперитет на Египет, а пък когато султан Кутуз ступал монголците а Байбарс се отървал веднъж завинаги от кръстоносците, неусетно Кайро станало главния център на ислямския свят. Мамелюците може да били професионални войници събрани от кол и въже, но до един се грижели за развитието на литературата и науките, особено астрономията. Туй всичко приключило през 1517, когато идва Османската империя, за който период ще разкажа в следващата глава.

Хора и улици

Справедливост

Излизам от метрото в някакъв импровизиран пазар на зеленчуци, взимам си портокалово сокче за 20 стотинки и тръгвам да навигирам сложните улички на централно Кайро. Първата ми цел е джамията на Ибн Тулун, най-старата джамия в града. Опитът от Сашка снощи показва, че в Египет никой няма проблем туристите да влизат по джамиите, та очаквам да и се напъхам. Междувременно обаче край мен се редуват изключително разнообразни гледки. Уличка с приятна сянка на дръвчета, последвана от уличка на която едната страна е могила от боклук, уличка с кокошки, уличка дето деца играят мач, уличка без тротоар, всяка уличка дето можете да си представите - Кайро я има. Тъкмо наближавам Тулун и иякакъв чичак внезапно започва да бие възрастна жена, потенциално собствената си. Тя се опитва да му отвърне удряйки го с чанта и търсейки камък по земята и докато се чудя как точно бих могъл да се намеся от 20 посоки се стичат хора и хващат чичака, извиват му ръцете и почват да му се карат. Уличната справедливост на Кайро явно работи добре, отдалечавам се без да се налага да вземам участие в тая случка. Най-накрая се приближавам до джамията на Ибн Тулун, най-старата джамия на Кайро. Естествено се оказва, че съм от възможно най-недостъпната страна и е нужно да я обиколя цялата, за да достигна до входа и скенер номер 7. Полицаят ме пита за държава и хотел и ги записва в един мазен тефтер. Тая безмислица ще се повтори още 30 пъти на пътешествието, оказва се, че Египет е силно вманиачен по супер-лоу-тех псевдоследене на туристите, под път и над път те чака полицай с тефтер дето ти задава тъпи въпроси и не проверява отговорите, които записва на пореден ред в тефтера. 

Джамията на Ибн Тулун

Тая джамия е огромна. Има дебела външна стена, първи двор и после самата джамия, състояща се от огромна квадратна колонада в средата на която има напечен двор и малко храмче с фонтан в средата на двoра. Не знам как се мери размера на джамиии, но определено имам чувството, че по площ това е най-голямата стара джамия, която някога съм виждал (а аз вече съм посъбрал добра колекция от джамоци). Ибн Тулун, който бил дефакто независим от Абасидите в Багдад си наел най-мощния архитект на времето си да му направи джамия до двореца, сега от тоя дворец не е останало нищо, но джамията от 876/878 година седи непокътната. Тука се слагат найлони на краката, което е доста по-добро решение за конкретната локация от свалянето на обувки - защото с тоя огромен двор се събира много, много прах. Напомня ми на прословутата джамия на Кайруан, един от символите на Северноафриканския ислям, даже бих казал че ако не беше спираловидното минаре извисяващо се над отсрещната стена - щеше да е същата. А това минаре, напомня на известното спираловидно минаре в Самара в Ирак, което обаче не съм виждал наживо. Замирисва ми на гледка, но се оказва, че входът към минарето хич не е там дето би трябвало да е; нищо, ще си пообиколя тая огромна древна постройка. Докато го правя си мисля, как всяка цивилизация минава откъм огромни и прости форми на изкуството като  пирамидите или тая джамия тук, към по-малки и по-изразителни и богати на символи неща като гробниците в Долината на царете или по-сложните и малки джамии на бъдещето и как и нашата цивилизация вече не прави огромни неща вече за сметка на по-малии и по-сложни.

Цитаделата на хълма, видяна от минарето

Спираловидното минаре

До спираловидното минаре се ходи през външния двор. Изчаквам малка група туристи да се измъкне, за да се кача сам. Тесни стълбички и доста ниско парапетче, малко е тегаво качването, но гледката отгоре си струва. От едната страна е цитаделата с голямата джамия на Мохамед Али и някакви тв-кули по хълмове, от другата страна са небостъргачите на модерно Кайро разположени край реката, от третата страна е самата джамия като огромен квадратен площад, а от всички страни е жуженето на тоя безкраен кошер който ме заобикаля. Толкова, толкова хора! Туй няма да е единствената, нито най-хубавата гледка за пътешествието или дори за деня, но определено е момента в който най-добре се усеща как си в центъра на един истински безкрайно жив метрополис на милиони хора, драми и съдби.  Качва се някакъв младеж и ми пречи да си снимам поздравителните видеа от минарето, после ме кара да го снимам докато заема особено опасна поза над ръба. Поне изчезва бързо и ме оставя отново сам. Време е обаче да си ходя, щото някой пръдва и не се диша наоколо.

Тронна зала?

Мистично, а?

Следва ново промъкване през уличките, към следващата серия джамии. Ето ме направо на скенера, тука се влиза през общ вход в тесен коридор между две огромни и доста подобни джамии. Първо да видим лявата, прочутата джамия-медресе на султан Хасан. Построена е между 1356 и 1363 и по-наблюдателните могат да се сетят какво е характерно за тия години; да, точно тъй, чумата! Строили те огромна нова джамия и в това време градът мрял край тях. Между другото, тоя султан Хасан дето я е почнал бил голям образ; станал султан на 13 и почти веднага се усетил, че то като си султан можеш да ръсиш тонове пари за всякакви глупости и да си правиш каквото си искаш; обърнал ежедневието си на някакъв постоянен празник, пълен с жени, алкохоли и прочее, което довело до това поне два пъти да го арестуват другите мамелюци и до това да реши да прави джамия за да я сочи и да вика вижте бре, аз тука мое да тъна в мацки и разгул, но поне правя джамия! Тъй или иначе, прословутото текучество на мамелюците не му се отразило добре и даже преди да е завършена джамията когато бил само на 27 - го утрепали и то така, че чак тялото му изчезнало и дори не успели да го погребат в мястото дето си бил приготвил в джамията. А тя е огромна и то по съвсем друг начин, отколкото оная на Ибн Тулун, това е монументално, високо, тъмно и тайнствено, напомня много повече на катедрала или тронна зала. Вътрешен двор, но със стени по-високи отколкото широки и с по една огромна ниша от всяка страна. Гидка...гидица... гид от женски пол разказва на американски туристи къде седяли децата да изучават Корана, все пак тая джамия е и медресе, тук в продължение на стотици години децата на Кайро са се образовали в религията си. Заслушвам се малко, но туристите и са толкова боси в темата за исляма изобщо, че сигурно трябва да слушам часове за да ми кажат нещо дето не знам. Подминавам и влизам в самата джамия, тиха, празна, зелена, мистична. Всъщност не, не е зелена, черно-бяла, мраморна, но някакви лампи и прозорци пускат мека зелена светлинка.  Има много интересни пъстри ниши по стените и не знам как се казват ъглите точно под купола, но всяка хубава джамия е покрита с пъстри красотички като сталактити по тия места.

Тоз килим...

Тъй като ще отивам и в джамията отсреща решавам да не си обуя маратонките, ами да ги нахлузя като чехли и това се оказва покъртително грешно решение, куцукам десет минути между двата входа и плаша котката на джамията и другите туристи. Другата джамия се казва Ал Рифай и всъщност е една измама. В самия край на деветнадесети век, управниците на Египет решили да имитират славата на миналите векове и като част от тоя план направили още една джамия наподобяваща старата, за да изглеждат като общ архитектурен комплекс. Това им се е получило, но усещането е съвсем друго, доста по-вълшебно е в оригиналната джамия, а тука е просто стандартно, високо, осветено и с един килим в особено отвратителен зелен цвят. Чудя се, дали за вярващите разликата има значение, дали ако джамията е мястото в което общуваш с Бог има значение как изглежда и какво е усещането, или аз просто си внушавам; Тъй или иначе, време е за цитадела, че стана сто часа пък ще гоня самолет в ранната вечер.

Истинската е вляво, фалшивата вдясно