07. Залези и изгреви

Изгрев над пустинята

Такситата живеят като амбулантни търговци

Първият таксиджия ми вика 35 лева, викам му не, това е обидно, дори да го смъкнеш няма да се кача на твойто такси. Египетските пари се смятат лесно, щото 10 паунда са 1.08 левa. Л.Ф.Ф. номер 4, Египетските пари се казват паундове на английски, щото някога са били вързани за британския паунд, на цените обаче пише ЛЕ от livre égyptienne на френски, докато на арабски му викат генех от гвинея, единственото на което всички могат да се съгласят е, че стотинките се казват пиастри, но тях никой не ги ползува и валутката седи безлична. Тъй де, спазарявам таксиджия за 15 лева. Докато се возим тоз казва три запомнящи се неща, първото е "Тъй като ма гледаш откъде съм?" викам от юг и той "А как разбра" и аз му викам че изглежда като южен човек и той ми вика "да, аз съм нубиец, а истинските нубийци са черни, като мен". Второто което казва е "Знаеш ли, че Египет е измислил бирата" викам да, и той продължава "Да, ма сега тука са арабите и не се пие, но бира може. Само дето аз не обичам бира" и питам а какво обича и получавам "Текила обичам, истинска текила от Мексико, но тез араби пречат, забраняват, правят се на велики". И третото беше "Преди корона аз такива като тебе никога не бих ги взел." А, как тъй? "Ми ти знаеш неща, идваш от цитаделата дето не ходят туристи, пазариш се за такси, броиш си парите, за какво си ми, има балъци навсякъде, ти ще ходиш да се пазариш с друго, по-бедно такси. Ама сега - корона." Междувременно минаваме покрай хиндуистки храм. Тука е двореца на Мубарак, вика таксиджията, а отзад е на Сиси. Нов президент, нов дворец? - питам аз. "Президентите са така. Арабите са така" - отвръща ми гордият нубиец. 

Летище по залез

И след залез

Има голямо чудене на кой терминал съм и се оказва че полетите на Еджиптеър също са на терминал 3, както изобщо всички полети на това летище. Скенер номер 11 за деня е на влизане в терминала. Чекирам се на машинката и се чудя дали нещо не пропускам, щото всички останали се тълпят на гишетата правят навалица и се бутат. Взимам си Кока Кола, пресипвам си я в шишето и я разгазирам и преди да се възмутите трябва да знаете, че изобщо не съм в топ 10 най-странни човека на летището; например има американска леля толкова притеснена да не си изтърве полета, че пита двайсет човека това ли е гейта и после се оплаква на другите американци какви темерути били местните (аз в това число) и никой не и казал, че гейта бил по стълбите надолу и ако не била изключително наблюдателна, нямало да забележи гигантската стрелка натам. Ето го и скенер на багажа номер 12, на самия гейт, за да спипат всички ятагани и калашници, които може да сме придобили междувременно на летището; има даже задължително събуване на обувките, дори когато е очевидно че нямат метални части. "Господине, какви са тия триъгълни неща в раницата ви?" Вместо да отговоря на малоумния въпрос вадя сувенирна пирамида и му я вра в лицето; бедни бедни Джосере, за какво беше цялото чудо...

Пъстрият Сук на Асуан

Доста е популярен тука

Чак в самолета осъзнавам колко съм трупясал, заспивам и се събуждам малко преди кацането, да видя среднощен Нил отгоре, ясно разграничим насред тъмата на пустинята. Асуанското летище е едно светнало и приветливо, но много празно, нашият полет е единственият по това време. Аз, както е ясно, имам суперсилата да излизам първи от всяко летище и тоя път не е по-различно, съответно минавам съвсем сам по коридорите. Чакат ме с табелка със супер сбъркано име, щото когато писах на хотела да уговоря транспорта за други ден, те ми предложиха и екстри и цените бяха ок. Шофьорът не говори дума английски, мълчим си по целия, доста дълъг - път. Ето го и хотелът, на рецепцията ме очакват да уредим часовете за всичките допълнителни пътешествия, много съм доволен от нивото на организация в южния край на страната, и хотелчето бива, и стаята е топла и уютна. Мятам вътре раницата и излизам да се поразходя из сука и да хапна нещо; набелязвам си магазинчета дето да посетя утре вечер, след което се подсигурявам с две..хмм...нека да ги нарека понички, преди да купя най-гадната шоарма, която някога е срамила това име. Връщам се покрусен в хотела да си ям каквото тъй неуспешно съм си избрал с фокус върху поничките, да слушам за културния разцвет на Средното царство и да се чуя за малко с Гого и да му разкажа що диря тука. Милото Гого, винаги успява да ми подобри настроението, въпреки че както е очевидно от две денонощия не съм ял, спал или дори се къпал като хората.

Ставането е в 4 сутринта, защото за Абу Симбел се ходи с бусче дето тръгва в 4.15. Има два начина да се стигне дотам, с организиран бус дето те събира от хотелите и с частно такси и едното е точно пет пъти по-евтино от другото, но тръгването е по никое време. Не съм сам, има още пет човека от хотела ми, качваме се на бусчето и ни проверяват по име и паспорт, щото тука ще има още сто проверки по пътя и шофьора направо дава списък с пътниците за големия тефтер. Следват три часа път през пустинята; спи ми се, но не е много удобно, заспивам, събуждам се, язовирна стена, полицаи с тефтери, подкаст, сън, пак подкаст, пустиня, изгрев, пак сън, пак пустиня. Абе аз ходих на Емирства и Оман тая есен, ама истинска пясъчна пустиня не успях да видя, това сега е ново за мен и с тоя червен изгрев е много красиво. За втори път в живота си отивам толкова на юг и също тъй за втори път пресичам тропика на козирога в автобус. Междувременно, правя две неприятни констатации; първата е, че Спотифаят се държи особено малоумно, когато няма интернет, но си мисли че трябва да има. Втората обаче е доста по-ужасна, решавам да прескоча малко в подкаста за да чуя за Рамзес II, в чийто храм отивам все пак, оказва се обаче че тоз Доминик явно много е забавил темпото по някое време, и както в момента на ухото ми честити добре дошлата 2015 година и ми мели за какво правили египтяните като имали празник, така седем години по-късно е стигнал до фараона Ай, таман 40 години преди Рамзес до допълзи на власт; Ай Ай Ай, така да се каже. Нищо, ще трябва сам да се оправям.

Кажете честно,
 не искате ли да се събудите на тая гледка?

Тъпа глава малко стана, но нищо, следва доста по-добра. Оф, липсват ми хора, когато съм с някого, а моите спътници винаги са специално подбрани - все някой от тях ще каже нещо весело или интересно и тъпа глава като тая ще стане приятна.