06. Голямата цитадела

Навлизам!

Входът.

Тая цитадела е директно над мен, обаче входът и е отзад на хълма, според Гугъл на 28 минути пеша и това се оказват от най-неприятните минути за вървене, по половината път няма тротоар, появява се огромен булевард покрай който се върви и се минава през поредната естакада. Египет много обича естакади, всяко кръстовище има дигнати на високо бетонни колони и пътищата се пресичат из въздуха, неприятно е и да се пресича, и да се гледа. Както и да е, добирам се до входа и тука не е честно, има ДВА скенера (9 и 10 за деня), преди и след купуването на билет. А да, друго свойство на Египет (което си мислих че е руска работа щото съм го виждал предимно в бившите Съветски държави) е, че билет за неща не се взима на входа на нещата, а в друга къщичка на 20-50-100 метра оттам, след което билетът ти го гледат сякаш изобщо не се знае отде си го взел и дали не си го фалшифицирал, щото аз ако можех да фалшифицирам неща щях да си инвестирам уменията именно в еднократни билети за цитадели за 16 лева.

Бай ви Вихрен е в тая цитадела главно заради гледката, но ще е добре да разкажа и какво друго има тука, не че е много. И тъй, тука са джамията на Мохамед Али, джамията на Ал Наср Мохамед и военноисторическия музей. Значи, ОЩЕ две джамии и музей на някакви глупости дето хич не ги обичам, може да разберете липсата ми на вълнение. Но тук съм, светът трябва да се види, значи да започвам! Първо, да не ме занимават с джамии, отивам да си гледам гледката! Най-после, в далечината като три малки триъгълника един зад друг - се виждат пирамидите! Нещо повече, право на юг се виждат и още две пирамиди от некрополиса на Сакара. Много приятно съм изненадан, че тоя град, който е най-огромният арабски град в който някога съм бил - няма никакъв видим смог за разлика от всеки друг голям арабски град в който съм се добрал до гледка. И тъй, пирамиди, джамии и църкви, панелки, небостъргачи и кули, знамена, пушеци и прахоляци, хора, коли и влакове, всичко е тук пред мен, имам чувството че в тоя момент виждам целия свят в миниатюра. Въздъх, никога не обичам да се разделям с гледки. 

Малко вляво от средата има един блок, точно вляво от него са триъгълниците

Джамока на Мохамед Али

Туй бялото трябва да е алабастър

Пъхам се в голямата джамия на Мохамед Али, която също има скенер на входа, но никой не ме кара да минавам през него. В големия двор отпред разни хора прибират златните столове, масите, ужасните лампи и еднаквите букети на някаква изключително кичозна сватба. Никога не съм виждал арабска сватба, но от туй което се случва наоколо ми се струва, че желанието да се изръсят купища пари за ужасна сватба насред супер-известна локация прескача културно-религиозните граници и се среща навсякъде. Чакайте сега, кой е тоя Мохамед Али, ще попитате? Амче да разкажа бе! Докъде бяхме стигнали? А, да, Османците завладяха Египет по времето на Сюлейман Великолепни. Мамелюците обаче не са си отишли; те просто остават да управлвват наоколо под крилото на султана в Истанбул. И тъй, чак до 1798 година, когато не кой да е, а самият Наполеон се появява в Египет да го завладява за Франция и да върши други мизерии, за които ще разкажа когато мога да ги илюстрирам. Тая работа завършва с неуспех и Напольончо хуква да тормози други места, Египет обаче остава в ръцете на мамелюците. Султанът обаче не е много щастлив от тая работа и праща армия да го окупира отново и начело на армията застава един млад и способен паша от албански произход, на име Мохамед Али, родом от Кавала (където на площада стърчи паметника му). Мохамед Али идва тука и успява да надскочи и най-смелите очаквания; заедно със своите верни албански спец-части просто разказва играта на всички, французи мамелюци и дори турците, които твърде късно осъзнават какво чудовище са създали. Особено впечатляващ е момента в който тоя кани лидерите на мамелюците на парти и тез гении зимат че отиват и там ги колят наред.  Получавайки масова всенародна подкрепа, Мохамед Али става водач на дефакто независим Египет и веднага започва с реформите, тоя тип е виждал Египет като пряк наследник на загиващата Османска империя. Следват една след друга поземлена реформа, търговска реформа, индустриална реформа, законова реформа и даже две директни войни със султана. Сега, между другото, преди да си помислите какъв е бил велик тоя, нужно е да спомена, че цялата схема с "бащата на модерен Египет" хем е донякъде такава, хем е формулирана по тоя начин от Насеристката пропаганда през 20 век (Насеристка идва от президента Насер, а не от...други неща), когато се смята за нужно да се гради египетски национализъм; реално Мохамед Али си е бил албанец с турски двор, който е бил напълно откачил през последното си десетилетие и след смъртта си през 1849 оставил уж реформираната държава на покъртително ужасната си династия. Откъм строежи обаче ни е оставил тая джамия от 1830-48, в която е и погребан. Това, по същество е една турска джамия, в стила на джамиите които човек може да види в Одрин или Истанбул и нямаща нищо общо с другите джамии в тоя град. Наричат я още и алабастровата джамия, щото подът и дворът дето беше кичозната сватба и разни ниски части от нея са покрити с алабастър. Мерките и са перфектни, квадрат със страна 41 метра, дворът със същите размери, минарета по 82 метра. Вътре се усеща отново като турска джамия, все едно Синята джамия, но без килим, сигурно за да лъщи алабастъра. Отзад има още една платформа за гледки, пренасям си обувките в ръка до там. 

Тука просто имаше място за снимка

Кашон с колони и топка

Следва още една джамия, построена от султан Ал-Наср Мохамед през XIV век, 50-години преди оная на султан Хасан от предната глава. Тоя султан е бил някакъв много дребен и с катаракти на очите и главно известен с туй, че бил срещнат и похвален от моя духовен предшественик великият и вихренообразен Ибн Батута. Джамията му ееее... оф, ама вие наистина ли искате описание на пета поредна джамия?  Добре де, добре - двор с колонада наоколо, но малък, а не като на Тулун, усеща се като по-тъмно и спокойно в средата, все едно седиш в пъстър кашон, но с две сладки минарета. Доволни ли сте? Егати хората... 

Танци и Бетеерове

Съветската военна мощ
и Насер дето маха отзад

Измъквам се и се заклатушквам към третия ъгъл на цитаделата. Пак съм се протрил. Тука има военен музей. Докато се навъртам и се чудя занимава ли ми се с такава глупост, военните от скенера ме викат. Казвам им не, и сякаш нарочно ми се приисква да вляза в тоя двор с танкове, самолети и паметници, но не през тях. Съответно внимателно гледайки стените минавам и вървейки назад все едно излизам - минавам иззад малката им будка със скапан скенер и се включвам към друга група туристи. И тъй, в двора на музея съм; Първо за гледане има няколко самолета и десетина танка; понеже сме в Египет, не пише нищо за танковете, обаче самолетите са до един съветски, Сухой и Миг. Зад танковете пък има релеф на Суецкия канал, тъй като гледам адресиращ Суецката криза. През 1957г президента Насер национализира канала и Англия и Франция му се нервят и бутат Израел да нападне; Израел напада и си взима Синай, както често му се случва, Египет яде боя здраво, обаче САЩ и СССР им казват аве вий луди ли сте да дестабилизирате допълнително там, я стига сте правили проблеми и Англия и Франция подвиват опашките а Насер укротява клатещия се стол. Еми туй нещо тука явно си го водят голямата победа, какво да ги направя, местният национализъм е точно толкоз малоумен колкото нашичкият си. Което ми напомня, преминавам между статуите на двамата президенти - Насер и Садат и се озовавам на малко площадче, оградено от най-прочутите военни лидери на Египет. И като казвам Египет, тука национализмът здраво е играл, защото статуите почват с Намер, минава се през Тутмос III и Рамзес II, за да се стигне до Саладин, Мохамед Али, Ибрахим и Исмаил паша. Тука зее и портата на самия музей, но чак пък толкова търпение за военни и оръжия нямам, а и самолетът ми е след точно два часа, може би е добре да се насочвам към летището.

3100 години разделят най-левия от най-десния