01. Бавно пристигане в една бавна страна

Вашият пътеписец
на това пътешествие

За всички нови читатели, всичко дето трябва да знаете е, че аз съм Вихрен, географ и пътешественик, но не от тия дето обичат понякога да пътуват, а съвсем буквално най-великият пътешественик, който някога ще срещнете. За обичайните читатели - добре дошли отново! Сигурно вече сте свикнали с туй, че пътеписите почват с тъпа глава, в която пътувам до целта си и този път няма да е различно. Свикнали сте и с това да не завършват изобщо и тук се надявам да поправя тая грешка, но ще видим. И тъй, тръгвам към летището на София в ранната привечер, щото полетът ми е в 9 но има шанс да ми поискат пср тест. Не би трябвало, но е добре човек да е подготвен за всякакви възможности. Схемата беше, че трябваше да летя с Егеан и на връщане да имам цял ден бонус в Атина, ако летях така щяха да ми трябват тестовете, но междувременно гърците отмениха половината си полети и от София и до Кайро и в едната посока връзката стана 40 часа, а в другата невъзможна. Какво да се прави, няма да ходя в Египет - бих си рекъл аз, ако не бях велик пътешественик, това което всъщност направих обаче беше да си взема полети на Търкиш Еърлайнс вместо това и да пиша на измамните гърци за обезщетение, което ще си го почакам дългичко. Страничните ефекти от това решение бяха, че изведнъж вместо сто пср теста изглежда, че ми трябват нула, и че вместо бонус ден в Гърция имам изключително неудобен бонус ден в Египет, който ще видите с какво запълних.

Някакъв човек загражда половината
 от най-ужасното летище на света

И тъй, отивам на летището, вместо да гледам развръзката в последната група на купата на Африканските нации. Оказва се, че не ми трябва ПСР тест и чакам дълго време. По едно време се появява един чичак и ме моли да се махна оттам дето седя, като питам защо получавам отговора заради сигурността. Тоя отговор ще е доста пророчески към други събития дето ще последват, но това което става тук е друга мистерия. Чичото загражда половината летище с някаква оградка, която всъщност може да бъде премината през дюти-фрий магазина и изобщо не ми хрумва защо може да е. Аз често се отплесвам на темата колко малоумно е направено това летище и колко нефункционално е всичко в него, но развръзката на тая мистерия ще надмине и най-смелите ми очаквания. Всяко нещо с времето си обаче, за момента се завивам в якето си и слушам първи епизод на Egypt History Podcast. Има един египтолог на име Доминик Пери, който си е дал труда да разкаже за историята и археологията древен Египет по особено интересен начин. Доминик със задълбочените си обяснения и хитроумните си идеи ще бъде важна част от тоя разказ и един от много малкото герои дето ще присъстват през цялата история. Засега обаче просто ми разказва за полумитологичните царе на най-дълбоката египетска древност. Историята на древен Египет започва с обединението на Горен и Долен Египет от цар Нармер, който основава Първата династия около 3100 години преди Христа, преди един дебел хипопотам да му види сметката. Някъде из пътеписа ще има специална глава, дето бързичко обобщава най-важните моменти от египетската история, защото много добре осъзнавам, че за всеки, който не се е задълбочавал в нея всичко дето някога е чувал са откъслечни истории и мешавица от имена на фараони и богове. Бай дъ уей, египтолозите като Доминик наричат царете на Египет царе, а не фараони защото тая думичка влиза в употреба чак по времето на Менрепта от Осемнадесетата династия около 1200 години пр. Хр и смятам и аз да правя тъй. Така или иначе, ще си почакате доста с тия неща, защото този път съм подредил пътешествието така, че интересът да ескалира и съответно се почва с други работи.

Най-после се качваме на самолета. Изглежда сякаш ще закъснее малко, но на мен това не ми пречи, защото полетът за Кайро е в 7 сутринта. Дремвам си, подкастът ще почака малко. Бивам събуден от закуската, тоя полет може да е 40 минути, но Търкиша дава сандвичи, салатки, кисело млекце и прочее неща. Едно нещо ще им призная на турците, държавата им може да е взривоопасна диктаторска дупка, но авиокомпанията им е на световно ниво, не отменя полети на поразия насред тежките времена за авиоиндустрията, винаги се старае за пътниците с екстри като закуски, а рекламата, че лети до най-много държави в света е вярна. Засега определено мога да ги нарека най-добрата авиокомпания с която съм летял, а съм летял с над 30. Новото летище в Истанбул също много го бива, намира точния баланс между лесно за ориентация и просторно, най-обичам когато големите летища са така построени, че да можеш да обхванеш картата им с малко въображение, а не просто да се луташ в безкрайни коридори между разнообразни терминали построени независимо един от друг - Дубайо, тебе гледам, но и европейците има какво да подобрят.

Най-после едно свястно летище

Въпреки че летището е чудесно, все пак сме в Турция и нейните проблеми се просмукват през стените. Цените по таблата на магазини и ресторанти са остарели, курсовете на долара и еврото към лирите се менят в реално време, като питаш колко струва тоя бургер и им отнема минута да сметнат цената, интернетът направо се плаща в евро, а не в турски лири. Безплатен за час и после осем евро, ама ще седя цяла нощ, струват си. Бла бла бла, вечеря със зле бургер и добри картофки, бла бла работене и новата мания на име уърдъл (туй като го чета след десет години дали ще помня какво е било?) подкаст и одрямано качване на самолет. В самолета има облачна покривка до хоризонта, някакъв влажен омлет, дремуцане, клипчета на турски градове и Лего Филма 2. Пристигане в Кайро в минутата в която полетът е обявен. Бай ви Вихрен си знае работата и отново е изпреварил целия самолет като се стига до гишетата. Първо трябва да се купи виза, само в кеш, само в долари, очаквам тая виза да пише там име туй-онуй, обаче тя е просто хвърчаща хартийка като карта за игра дето струва 28 долара. Пръв съм и на граничната проверка, която трае няколко секунди. "Уелкъм бак" ми вика граничарят и аз се чудя защо бак след като аз не съм идвал никога, но май се оказва че това е редовния лаф на всички навсякъде. Следва скенер на багажа нсред нищото и почвам да се оглеждам за офисите на мобилните оператори, които трябва да са преди излизането от зоната за пристигащи. Но, дали щото е петък, дали щото е осем сутринта, дали щото в Египет се случват тия неща - два от трите офиса са затворени, а третия не се вижда никъде, съответно се измъквам разочаровано, симкарта и съответно интернет ще почакат до Александрия. Като стана дума за нея, Александрия - или както и викам Сашка (аз и викам също тъй и Педрия, ама това е твърде вътрешен лаф за да го обяснявам тука) ще бъде първата ми спирка. Беше запланирана за последния ден, но смяната на полетите смени и дните в които съм в Египет и прати Сашка днес. Сега трябва да намеря автобуса за нея, който тръгва от автогарата на летището, която е пред друг терминал. Има обаче безплатен шътъл бус между терминалите и автогарата и още с първата си стъпка извън летището виждам табелката "шътъл бъс" и чинно заставам до нея. Също тъй чинно един синьо-бял автобус се появява, спира на 100 метра преди тая табела и ме подминава. Защо има табела изобщо, като тя лъже - питам се аз, тъй като Египет още не ми е показал, че лъжливите табелки са доста по-добре от никаквите.

Автогарата на летището

Старото Кайро!

Цял изгубен час докато дойде следващия шътъл. Подкастът вече ми разказва за първата пирамида, на мен ми се спи ужасно и съм на някаква мизерна автогара насред нищото. Кога е автобуса за Александрия питтам - ми след час; няма какво да се направи освен да си покисна и помръзна щото в тоя Египет нещо е голям студ. Всъщност можеха да се направят доста неща, които в ретроспекция сигурно щяха да са по-успешни от направеното, но още не знаех как огънато е египетското времепространство и как Египет бави всичко в различни степени. Часът си минава, бус обаче няма, още половин час и пак го няма, най накрая чак в 11 благоволи да се появи, междувременно аз трябва да търча до всеки леко-различен бус и да питам дали не е моят, щото естествено нищо никъде не пише. Цялото туй бавене ме нерви много и нямам даже интернет да мрънкам на всички, единствено мога да слушам за пирамиди и да треперя. Най накрая автобусът тръгва, според всички там Сашето е на три часа път и аз се отпускам да си дремна.

Египет обича бетон

Събуждам се точно час по-късно, автобусът е спрял, шофьор не се вижда никъде, а наоколо има оживен град. Пускам локацията на телефона и какво да видя? За един час сме изминали три и половина километра от летището. След малко все пак тръгваме, аз заспивам отново, събуждам се пак на някаква автогара, после пак заспивам и се събуждам край Нил в центъра на Кайро, ядосвам се, че първият ми поглед към Нил е в такова изнервено състояние. 2 часа и 15 мин минаха докато тоя бус спря за последен път преди да тръгне към Александрия. Проверка от полиция, поверка от военни, задръстване, още една проверка от полиция, ужас при осъзнаването колко криво тоя бус захожда към Александрия, загуба на надежда, че ще видя забележителностите и отворени и по светло. Пътешествието почва с провал, аз съм кисел, спи ми се, нямам нет, всеки един египтянин до момента ме е излъгал нещо и даже успехите на Четвъртата династия в ушите ми ме дразнят. И понеже винаги ще се намери някой особено малоумен да пита как тъй хем нямам нет, хем гледам локацията на картата, ще му спестя излагацията обяснявайки че туй се прави като си свалиш картата предварително, работи и в Гугъл Мапс, и в другите апове.

Пристигам на автогарата на края на Александрия в 4 без 10. Тая автогара се води "Новата", нищо че изглежда все едно е от времето на Птолемей ХII... Първото, което прави впечатление в нея обаче е, че е догоре пълна с разбрицани черно-жълти жигули. Какво, как тъй, ще попитате? И аз съм в шок, който обаче трябва много бързо да премине защото познатият клаксон на жигула се събужда от детството ми, за да ми напомни да се разкарам от пътя на някой хванал такси. Точно така, оказва се, че такситата на Сашка са до едно черно-жълти жигули. Вихрен обаче няма много време да се подмотава, въпреки че го беше обзело отчаянието, все пак има 70 минути докато затвори крепостта, съответно трябва да спре лигавенето, да включи супер силите си и да я хване. След 30 секунди вече съм хванал такси, след 50 вече се карам с него за цена, след 2 минути вече фучим по пътя, след 5 вече го чакам пред магазин дето е спрял за една минута, след 10 вече го търся из магазина и му крещя, след 12 вече навлизаме в центъра, след 15 вече ми разправя опашати лъжи че всичко било затворено, след 16 вече съм му обяснил да ме закара където искам без да се прави и след 20 вече се измъквам от таксито тактично пропускайки да оставя бакшиш.

Пежо, а?