11. Среща с Ра

Красотата...

Чисто нова църква

И тъй, преди лодчената разходка, ще се завра в коптската катедрала на Асуан. Построена през 2006 в стил, което вече почвам да разпознавам като характерния коптски модернизъм, ослепително бяла и приличаща на топки от ванилов сладолед. Отново двуетажна, долу се провежда някакво училище, а горе е заключено и двама французи чакат пред вратата. Ейсега ще дойде да отключи, казват ми. И след малко се мъкне един човек с дебела връзка ключове и отключва вратата. "Заедно ли сте", пита ни - "Да", казват французите и ми смигват, аз нямам проблем - вероятно чичото ще чака бакшиш после и по-добре общ, нали... Тая катедрала е чисто нова, лъскава и светла. Аз не обичам много нови църкви, за да придобие атмосферата си, една църква трябва да престои, да отлежи и да се напълни с неща по ъглите; тука е много лъскаво и хубаво, а не тъмно, тсйнствено, мистично. Чичото разказва разни работи на французите, а аз си се мотая по тези така празни ъгли. Отгоре гледа един доста изненадан Исус вдигнал ръце. Заслушвам се в думите на чичото, кое колко струвало и откъде било докарани - сериозно ли това е с което си хвалите църквата? Жалко.

Тъй изглеждат ъглите на египетските градове

Както казват родителите ми
за едно друго животно - МАГАРУНДЕЛ

Още час имам до лодката и се появява трилема - дали да хапна, щото коремът къркори усърдно, дали да не ида до пустия недовършен обелиск, или пък да седна да си почина малко, че ме боли всичко? Вече сме заедно от поне десет глави, много добре знаете какво избирам. И тъй, предстои ии двайсетминутна разходка из покрайнините на Асуан. Първото, което обаче не очаквам, е че има качване и слизане на хълм между мене и обелиска. Второто е, че се озовавам в някаква луда част на града, където туристи не ходят, улиците нямат асфалт, а сградите нямат мазилка. Туй с мазилката го видях и в Кайро, ще го видя и в Гиза и по други места, явно е съвсем характерно за жилищните квартали по краищата на египетски градове - става дума за съвсем нормални блокчета в които живеят хора, просто тухлите нямат никаква мазилка. Третото, което не очаквам е да трябва да заобикалям магаре затъкнало се на най-тясната пътечка и в двете посоки. И четвъртото, най-неприятното е, че обелискът е затворил буквално три минути преди да се появя на портата пред голямата купчина камъни. Не ме е яд много, щото гроздето наистина е кисело, Хатшепсут тръгнала да прави хипер-гигантския обелиск уж за храма в Карнак, с поне една трета по-голям от всички други дотогава - и каква изненада, той зел че се напукал и го зарязали в кариерата, тука има един издълбан 40-метров блок в скалата и това е всичко. Айде наобратно, прахоляк, баир, магаре и тъй нататъка.

Капитан Мохамед ви поздравява!

Кралицата на Юга

Седим си с капитан Мохамед и чакаме огромните американци, които ги няма никъде. Хайде, вика ми, да се качваме, ще изтървем залеза. Ами американците? - питам. "Явно няма да дойдат" вика ми Мохамед и ме побутва надолу по едни стълби. Малкия Венко на рамото ми ми вика "казах ли ти, сега ще платиш цялата лодка" и аз му казвам да мълчи там, хванал съм се на хорото, по-добре да се забавлявам, пък после ще видим. Малката гад, заради него за малко да се изръся в Нил, щото лодката на Мохамед е третата поред в редица от лодки и за да се стигне се минава през първите две и се прескача по метър вода и цялото внимание и сръчност е нужна на място. Ето ни на лодката, около пет метра, равна, застлана с килимче и с пейка от всичките краища. Капитанът дърпа едно въже и моторът изобщо не пали, ейсега, ейсега, от десетия опит най накрая тръгва. 

Тука висяла Агата като писала "Смърт край Нил

На чайче с капитана

А сега накъде? Казвам, на юг, ако можем да стигнем до бързеите или язовирната стена. Ами...не можем, лодката не може да мине бързеите. Окей, тогава - да обикаляме островите значи. Елефантина и другите, един по един. Плитчини имало, не всички могат да се обиколят, шматкаме се доста произволно. Питам колко е дълбоко, капитанът отговаря 200 метра, изразявам съмнение, но не споря въпреки че очевадно ме мотае, я има 5-6 метра я не, местата дълбоки 200 метра нямат плитчини наляво-надясно. Лодката се казвала "Куин ъф дъ Саут", викам има шотландски футболен отбор с това име, оня вика знааам, някога ще ида и ще си купя знаме (таванът на лодката е покрит със знамената на футболни отбори). Питам го негова ли е, той обяснява, че е семеен бизнес на всичките братя, но най-вече той и племенникът му я карат. По едно време вади едно мини-котлонче и джезве и вари чайче; пита ме черен или нещо си, тъй и обаче не се разбрахме какво беше нещото. Избрах познатия черен чай и си пийнахме си чайче на теферич, както казваме у Варна.  

Доброто се връща.

Мавзолей от Абасидско време

Фън факт - никой не знае коя е най-дългата река в света, защото според разликите в дефинициите може да бъде Нил, Амазонка, Яндзъ или Мисисипи и децата по цял свят учат различни реки в училище. Все пак, по най-универсално общоприетия сет от дефиниции, в тоя момент се возя по най-дългата река на света. 6550 километра, най-далечният ѝ извор е в Руанда! Все пак, по-голямата част от водите не идва чак оттам, защото при Хартум се събират Белият Нил (идващ oт юг) и Синият Нил (идващ от Етиопия) и Синият е почти десет пъти по-голям. Сега обаче Етиопия прави голям язовир и се карат с Египет, защото се очаква докато въпросният се пълни, да намалее потокът към Египет. След Хартум пък са шесттте бързея, по които са се ориентирали древните египтяни; шестият е малко над Мерое, древната столица на царство Куш; тая част от реката е по-суха, пустинна и неплодородна. Към границата между Египет и Судан пък започва язовирът Насер, който видяхме в по-предната глава. На около двадесетина километра над Асуан е голямата язовирна стена, а на около десетина - малката. Били са нужни две, защото само с малката обемът на язовира не е бил достатъчно голям за нуждите на Египет. Веднага след стената пък е първият бързей; тук реката се разширява заради бързеите и се стеснява чак след Асуан. В разширената част обаче е пълно с острови, големи и малки, хълмисти и плоски, а понякога просто тръстики насред водата. Впечатлението ми, че всеки остров е отделен свят се затвърждава; островът с нубийски села дето посетих е най-големият, но освен него има остров с екологичен резерват, остров с рибарчета, остров с огромен курорт и плажове, остров с ботаническа градина, остров с руини и разбира се - няколко десетки острова без нищо. Натъкваме се на едни деца придвижващи се на сърфове, говорят си с капитана и той казва, че сега трябва да им помогнем, щото доброто се връща; помощта се изразява в тоа да ги изтеглим в посока брега като най-предното хлапе се захваща за лодката. Благодарят и ни махат. Малко след туй, капитанът спира лодката и казва - сега ще почне залезът, наслади му се, аз ще мълча.

Среща с Ра

Цветът на Египет

Залезът е просто...нямам думи, нямам снимки, туй не може да се опише или илюстрира! Гледам го туй слънце как пълзи над пустинята и тръстиките, как бавно се скрива, как светът става жълт, после розово-оранжев и после червен и почвам да разбирам цялата тая история с върховния бог Ра; чувствам се като занемял египетски селянин пред всемогъществото; в тоя момент Слънцето е истинският бог на тая страна и аз съм една дребна прашинка в един миг от вечността. Потапям дясната си ръка в Нил, за да усетя водата, пустинята, едно вечно място, което ще е същото, обляно в същата светлина хилядолетия след като цивилизацията ни изчезне. В тоя момент аз съм част от миналото и бъдещето и докосвам вечността. Ииииии изведнъж свършва, аз мога да видя и пипна вечността, но само за миг. Не точно изведнъж, но неусетно, просто в един момент идва осъзнаването, че лодката пак мърда, капитан Мохамед пак е взел да бърбори нещо, ръката и телефона ми са мокри и даже съм си бутнал остатъка от чая и гащите ми лепнат. На раздяла си отръсквам рамото и му давам 40 лева, което е двойно повече отколкото той поисква; все пак ме вози сам час и половина и ми даде зрънце вечност и спомен за цял живот. Доброто се връща. 

Въглехидратна бомба за вечеря

Най-вкусното нещо в Египет дойде от тук.

Ранна вечер, трябва да намеря картички, храна и специалната подправка, която Елито ми е поръчала да взема, на име сумак. Има обаче два проблема, първият е че съм абсолютен труп станал в четири сутринта, а вторият - че примирам от глад, щото не съм ял от снощи; и двата проблема ме удрят рязко, едновременно и безмилостно. Но какво да се прави, поемам по задачите. Търсенето на картички се оказва неуспешно, в Египет въпросните са ужасни и ги има само по туристическте обекти. Решавам, че няма да вземам пак от гадната шоарма и ще се примиря с будката за пържени картофи и тестени топки, която снощи фиксирах на една пресечка от хотела си. Остава най-важната мисия, да намахам сумак за всички; вече видял Кайро и Александрия и предполагащ какъв ще е Луксор, бързо ми става ясно, че сука на Асуан е мястото за намиране на подправки, защото това е най-близкото нещо до автентичен пазар което ще видя. Още снощи си заплюх три магазина от тия с огромни купчини пъстри подправки пред входа и отивам в най-представителния от тях. Не се минава без гигантски пазарлъци, опитвания на хиляда подправки и припадъци от ужас за малкия Венко. След като опитвам нещо ужасно, което е като ментов кристал дето се разтваря в топла вода и "лекува всички болести, египтяните като хванат корона пият това и нямат корона" решавам, че е време да се измъкна оттам, но не се получава без да се окажe, че съм си купил и "универсален микс от 30 подправки с шафран". Венкото на рамото ми се цупи и не ми говори, но това е ок, щото ми писна от него и без това. Междувременно спира тока на целия сук и всички се смеят. Някой ми обяснява в тъмното че се случвало и после изчезва, след около минута токът тръгва пак, оставяйки напълно неразгадана мистерията кой и защо се появи да ми говори на английски в пълния мрак. Толкова съм гладен, че си взимам и пържени картофи, и пържени топки от тесто покрити с течен шоколад, които имат вкус на чурос.