03. Съкровищницата на древността

Египетския музей. Слагам го отгоре
на страницата, щото то взима първата
картинка за тъмбнейл като споделя линк.

Хотелът е избран уж да е близо и до гарата, и до центъра на града. Оказва се обаче, че във всепоглъщащата египетска бавност, "близо до гарата" значи на половин час вървене. В Египет няма светофари за пешеходци, а пешеходните пътеки са незабележими, всяко пресичане е мъничък риск. Няма и улични лампи. Това дето има са трудни за навигиране тротоари, блокове без светлини и стъкла по прозорците и бърза храна с табели само на арабски. Въпреки че Милена ми дава акъли за кои египетски храни какви са и как се избира храна, на мен ми се спи твърде много да се занимавам с манджа, ще си ям мъфини и бисквити дето Елито ме зареди преди да тръгна. Хотелът ми е на 100 метра от площад Тахрир, което не пречи да е в един от тия особено подозрителни неосветени блокове без стъкла. На всичкото отгоре е на последните два етажа в тоя блок, и има асансьор без врата, който първо е отвън на блока и второ е обърнат навътре и преминава бавно през осем дупки към черната вътрешност на блока. Освен туй е супер бавен и бръмчи изнемогващо, доста тегаво преживяване. Горе пак искат тонове формуляри и телефони и аз не си го знам и пак ми губят ценните минути за сън. Стаята ми не съдържа кърпи или сапуни, но за сметка на това е обърната към най-шумната улица. Нищо, аз съм такъв труп, че няма какво да ме спре да си откъртя...

Асансьорът, горе вляво.

Сутринта се появявам раншко на закуска, защотo днес е голям ден, има много неща да се видят. Две хлебчета, яйце, малко масло и малко сладко, парче гаден салам и парче гадно сирене са готови да ме заредят за цял ден приключения, човек не може да е особено претенциозен когато целта е да види и опознае всичко, нали? Сутринта дори асансьорът не изглежда толкова страшен, макар че друго си е да го видиш като малка пълзяща кутийка отстрани на блока. Все пак, планът беше да се върна по пладне в хотела да се чекаутна и да си взема раницата, но цялото това нещо ме кара да минимизирам посещението си тук и си взимам раницата със себе си, за да може да подобри световния рекорд по преминати скенери в рамките на ден. И първият от тези е на най-важният музей в страната и един от най-важните музеи в света! Египетският музей в Кайро събрал съкровищата на древната цивилизация! Сега, ако сте внимавали с туй що става по света може би знаете, че се строи и даже открива чисто нов музей, разположен до пирамидите в Гиза, само че към датата на пътешествието чудесата на Египет са все още тук, макар от години да се обсъжда преместването им. 

Тоя музей, колкото и вълшебен да е, все пак е в Египет и египетската реалност му влияе, съответно вътре е доста голям хаос. Като за начало, има цветово означение на епохите и династиите, но то не следва някаква логика, няма по-тъмно или по-синьо да значи нещо, просто различен цвят за различно време. После я има подредбата на залите, която следва общо взето някаква хронологична последователност, но пак, невъзможно е да вървиш изцяло по ред на събитията без скокове в миналото и бъдещето. Някаква част от експонатите нямат табелки изобщо, други имат такива от различно време, може отпред да има релефен лъскав надпис на четири езика, а може и да се надяваш зад гърба на статуята да има табелка на френски написана преди десетилетия на избеляваща пишеща машина. Има и гидове, които ти се лепят пред вратата, карат те да препускаш през селекция от избрани обекти и накрая ти взимат парички. Аз отказвам на въпросните, което не пречи в някои зали да надавам ухо когато някой гид приказва на заблудено немско семейство или омайва група руски хлапета на странен руски с арабски акцент. Та тъй де, не всичко тука е ясно, по-скоро на късмет я карам, което е ок щото реално има твърде  много експонати за да се обръща внимание на всички.

Джосерчо, първата статуя в света.

Менкаура с Хатхор (запомнете я)
 и кварталната богиня на Тива

И тъй, Старото царство е на първия етаж, горе долу наляво от входа, започвам оттам. Има интересна статуйка на дете, но не пише нищо за нея, веднага след това е седналата скултура на цар Джосер, тоя дето е издигнал първата пирамида. Това е първата скулптура на египетски цар в реален размер и с голяма вероятност първата такава скулптура изобщо в света. Доминик обяснява, че съвременниците на царя са го наричали Нетджерикет както е неговото Хорово име и туй Джосер е някакво име от стотици години след царуването му. Също тъй обяснява как царете имат по пет различни имена и за повечето, особено древните, се знаят доста малко. Ще обясня по-нататък малко по въпроса, но тъй или иначе имената са голяма каша и по-добре да не вкарвам допълнителни имена за тоя и оня от тези с които са известни, затова ще спра с Джосерчо. Ето тука пък една Менкаурска триада и после още една. Менкаура е цар от Четвъртата династия, онзи с най-малката пирамида в Гиза. Поръчал си е той серия от базалтови черни статуи, където върви нахилен и стиска в едната ръка богинята Хатхор, а в другата богинята покровителка на някой от градовете където може би е имал намерение да изпрати статуята - или я е изпратил, не пише къде са намерени, нито колко са били, но има поне 5-6 из световните музеи. Следва зала в която голямата атракция е дървена скулптура на жрец, грозен е колкото си иска, но мутрата му е оцеляла над 4500 години.което ниикак не е малко.

Хефрен, създателят на Сфинкса

Това е единственото запазено изображение
 на създателя на голямата пирамида

В следващата зала пък е погребалната скулптура на Хефрен, стиснал юмрук и гледащ уверено в минало и бъдеще едновременно. Идеята на тая статуя е именно, че когато Хефрен умира, той става божествен и вечен - и като го гледам сега си мисля че добре му се е получила схемицата с вечността. Хефрен е създателят на втората пирамида в Гиза и на сфинкса, който е носил неговите черти, което значи че в момента гледам мутрата на сфинкса. Статуята е от някакъв труден за обработване лъскав черен гнайс и има сокол зад главата на царя, според един гид тука тоя сокол е там щото иначе покрай врата става много тънко положението и трудно можеш да го изрежеш тъй че да не се счупи. Някъде наоколо е и единствената статуетка с изображението на Хуфу (Хеопс), създателят на голямата пирамида. Тя е пет сантиметра висока и според мен може да е всеки на нея, но естествено вярвам на архееолозите. По принцип доста голяма загадка е защо други царе от епохата, а именно Джосер, Хефрен и Менкаура имат разни статуи и изображения наляво-надясно, а точно от Хуфу е останала само тая мизерна глупост, но едва ли ще успея да и измъдря отгговора. За финал има фриз от гробница в Мейдум, вероято принадлежала на брат му на Хуфу и изобразяващ супер сладурски гъски. Мисирки, тъй да се каже. Лингвистичен Фън факт номер две, думата мисирка идва през турски от Миср, както Египет се казва на арабски, защото за турците гъските идвали от тука.  

Мисирки

Хатшепсут Кръглите Бузки

Ехнатон с коремче и устни

Атен, Ехнатон или Нефертити?

Следва Средното царство, което точно както и със сградите не ни е оставило много и откъм музейни експонати. Доминик вика, че било време на културен разцвет, ама на туй пътешествие от цялото Средно царство аз видях един обелиск, една срутена пирамида в далечината и - тук край мен сега статуя на Ментухотеп I дето обединил царствата като се сцепили и колона дето Сенурсет I гушка  различен бог от всяка страна. Е, има тука и някаква зала дето нещо е затворена, сигурно и тя е била от Средното царство. Народът обраче се е събрал край тиквата на Хатшепсут. Ще разкажа по-подробно за нея като стигна до по-съществени неща от нейно време, важното засега е, че е първата сериозна царица на Новото царство и също тъй е управлявала не като регент ми като съвсем истински цар. Сега като гледам, доста е бузеста и туй впечатление ще се затвърди и от другите и образи. Наоколо има и скулптури на Тутмос III,който е от най успешните военно царе. Най-после стигам до изключително интересната зала на периода Амарна, когато Аменхотеп IV решил, че ще зареже досегашната религия с купищта богове и ще се кланя само на слънцето, което нарича Атен. Самонарекъл се Ехнатон, започнал да строи нова столица в Амарна и, както става очевидно - собственоръчно променил цялото изкуство на царството. Смяната на стила е очевидна дори за мен - тука стилът е много по-реалистичен. Има статуетка как Ехнатон си играе с едно от децата си, ежедневна сцена невиждана в изкуството дотогава; най впечатляващ обаче е колосът му в ъгъла на залата. Шкембе виси, физиономията му грозна, едни огромни устни извадил...пише тука, че "преувеличените черти вероятно имали религиозно значение", но от другото дето виждам наоколо си мисля, че никакви чери не са преувеличени, ми Ехнатон си е бил просто един грозен шкембелия с големи бърни и доста по-честен със себе си от останалите царе. В другия ъгъл има още един колос, който е мистериозен, щото или е на женското начало в Атен и съответно царят като жена, или пък на жена му Нефертити, просто се виждало ясно, че не е мъжка статуя и туй е всичко дето знаем. След смъртта му обаче, добре познатия ни Тутанкамон връща старата религия и властта в старите градове, а бъдещите династии пологат специални усилия да изтрият еретика от историята, даже самата Амарна не са я открили никак лесно. Следващите зали са на разните Рамзеси обаче тука има няколко обстоятелства дето ме карат да мина много бързо, а именно няма ни една табелка, половината неща са в сандъци и нито един гид или турист не се мярка наоколо за да хвърли малко светлина какво се вижда.

Аменхотеп Трети и жена му Тийе

Анубисът на Тутанкамон

В средата на музея са няколко пирамидона и два големи колоса на Аменхотеп III и жена му (тея са родителите на Ехнатон и дядо и баба на Тутанкамон), наречен тука по незнайна причина Аменофис, колкото да се объркам. Вторият етаж пък е за специални изложби и допълнителни пропуснати неща от първия. Зала след зала - на фигурки от дърво, фигурки от различни камъни, вази, мумии и уреди за мумифициране и прочее. В дъното пък са залите за Тутанкамон със саркофазите, даровете и прословутата маска, само дто преди няколко месеца ходихме на изложба на точни копия на същите тия работи в София и беше доста по-познавателно, отколкото тука сред купищата туристи и забрана за снимки. И за него ще разкажа повечко като му дойде редът, но любимото ми в историята на Тутанкамон е перфектната комбинация от съвпадения, довела до това да го изнамерим цял-целеничък, а именно първо да е наследник на оня дето сменил всичко и в Долината на Царете да е било пусто, второ да е умрял млад и всички да са били неподготвени, в следствие на което гробницата му е скалъпена набързо и покриваща се с други, заради това пък не е била толкова добре издълбана и изписана, заради това пък не са я намерили иманярите, в следствие на това сега най-иизвестния цар за който знаем най-много е смотан хлапак от Осемнадесетата династия с напълно незабележимо управлние и далеч по-забележителни татко, дядо и мащеха. 

Епа, Папирус.

Накрая пък са мумиите на Юя и Туя, които се явяват тъстовете на Аменхотеп трети (онзи с колоса долу), баба и дядо на Ехнатон и прадядовци на Тутанкамон. Те са имали късмета иманярите им да са някакви мързеливи и да не са успели да извлекат повечето неща от гробниците им, освен туй да ги запушат добре за да не дойдат други. Тъй или иначе тука има много неща, включително две съвсем истински и чудесно запазени мумии, които изглеждат като гнилия ми банан, супер ми е трудно да разбера как в някакъв момент човечеството е решило че мумиите са страшни, че чак филми с Том Круз и Скалата. Между другото, цялата тая схема с оживяващите мумии като елемент в изкуството идва от XIX век, а не от там историята с лорд Карнавън и проклятието. Въпреки, че даже съм гледал документален филм как отварят саркофазите и вадят тоооочно тия двете мумии, те продължават да не ми изглеждат твърде интересни; папирусът определено е по-впечатляващ. А между другото, една загадка за вас, читателите: забелязахте ли, коя изключително известна египетска личност липсва от тоя разказ и съответно от тоя музей? По-нататък ще ви отговоря, заедно с причините за тая липса. Накрая на музея следват сувенирните магазини и не мога да не натъртя на всякакви потенциално пътуващи до Египет хора, че ТОВА Е МЯСТОТО ДА СИ ВЗЕМЕТЕ СУВЕНИРИТЕ!

Тъщата на Аменкхотеп Трети