04. Християните от древността до днес

Измъквам се от музея с цяла торба сувенири и издирвам по големия площад метрото. Тоя площад Тахрир не изглежда нито особено хубав, нито  особено приятен, просто оживен площад с пресичащи се булеварди и голяма пешеходна част в която никой не стъпва освен полицаите пред музея и пред някакви други неща, мисля че очаквах повече след историческата роля, която изигра при революцията през 2011. Ах, 2011, имахме с Гого и Яни билети да ходим до Египет, но месец преди туй стана революцията. А колко ни се ходеше само... Малко ми е тъпо че отивам сам сега, но такъв е животът, единият се размножи, а другият се завря да живее в почти най-далечната точка на земята от Египет, съответно не е като да би било супер лесно да ги довлека, пък ако те са искали да доведат мен са имали 11 години за тая работа...

Коптско Кайро, аз ида!

Следващата стъпка от разглеждането на Кайро ще бъде коптското Кайро. Може би по-наблюдателните от вас са забелязали, че тука вече трета глава и втори ден в Египет, нищо не става дума за никакви пирамиди, туй е съвсем нарочно; можех да си разпределя местата за посещение така че днес да има пирамиди, но нарочно си оставих едно от най-интересните неща за края на пътешествието. А и коптите са също толкова интересни, тъй че феновете на пирамиди ще трябва да почакат доста. Преди да дойдат коптите обаче следва вторият скенер на багаж за деня на влизане в метрото, както и обезпокоително съобщение от Елито, което резултира в дълъг телефонен разговор който допълнително ме притеснява. Тъй или иначе, аз съм в Египет и няма какво да направя в момента. За да се разведря ще ви разкажа за тия прословути копти. Чакайте сега да ви опиша една хубава картинка на Египета от началото на по-миналото хилядолетие. Както вече разказахме, по туй време Александрия е културният и търговски център не само на Египет, ами и най-голям град на цяла Африка. Има, значи, един огромен град с чудо на света, откъдето текат купища пари и култура. Парите текат, защото Египет е житницата на Римската империя, а културата щото градът е с дълбоки културни традиции и един от центровете на гръцкия и римския свят. Населението масово говори осъвременена версия на древноегипетския език и вярва в добрите стари египетски богове, които римляните са опитали да приобщят към своите, създавайки единствено каша. И насред тая обстановка прз 42г сл. Хр (има няма десетина години след разпъването на кръста), по времето на римския император Клавдий, светият евангелист Марк идва в Александрия да разпръсква словото Христово. Мощен ще да е бил свети Марк, след намесата му християнството се разпространява като пожар и до няколко десетилетия целият град е християнски, а век по-късно и целия Египет. Марк основава патриархата на Александрия, който в последствие става един от петте принципни патриархата на християнството, заедно с Рим, Константинопол, Йерусалим и Антиохия. И не само че е от петте, а дори един от най-важните, патриарсите на Александрия председателстват първите три Вселенски събора и носят титлата Папа, която се е запазила и до днес, най-висшият служител на коптската църква продължава да се нарича папа дори сега! Туй велико разбирателство трае да 451 година, когато на вселенския събор в Халкедон се оказва, че тукашното миафизитско християнство не е тоооочно прието от другарчетата, но все пак Византия не прави особени опити да промени вярванията на християнски Египет. През 642 година обаче идват арабите и никой не може да спре халифата и шестте века разцвет на християнски Египет приключват. Въпреки, че арабите отначало търпят християните, през следващите векове се случват много преследвания, изселвания, отнемане на земи и като цяло - тормоз, въпреки това чак през XIV век християните спират да са мнозинство и чак през XVII век коптския език спира да е масовото средство за комуникация сред коптското население. И тъй, дo днес, когато коптите са 10-15% от населението на Египет, което ще рече 10 милиона. Само няколкостотин от тях продължават да говорят коптски, но езикът е запазен по библиотеките и текстовете. Вече коптите не са преследвани и във всеки град има по някоя видна и голяма коптска църква, стандартът им на живот и някакви неща като образованието са над средното ниво за страната и всички ревностно си пазят етно-религиозната идентичност. Папата им е в Кайро от 10 века насам и църквата изглежда богата и добре ръководена. Нямам усещането, че египетското общество е добре интегрирано, а по-скоро, че коптите стискат зъби и стоически понасят огромния вихър на арабски Египет с неговите политически сътресения и цялостни лудости. Сред известните копти са Бутрос Бутрос Гали, генерален секретар на ООН през 90-те и Рами Малек дето игра Фреди в Бохемска Рапсодия, макар че той е от америкнската коптска диаспора. Дори и аз познавам един представител на тая така интересна култура, който се явява годеник на добра моя приятелка, но не живее в Египет от доста години насам, въпреки туй съветите му при организацията на туй пътешествие бяха полезни и нужни.

Висящата църква

Вавилонската крепост

Измъкването на спирка Мар Гиргис (туй ще рече Свети Георги) е през скенер номер три за деня, защото нормалният изход нещо не работи. Пред мен е Коптско Кайро. Разположен малко на юг от централната част на града, тоя квартал се е развил около тъй наречената Вавилонска крепост (или Бибалис, както съм виждал мястото да се казва по разни компютърни игри в които действието се развива преди средновековието) дигната тука от византийците и винаги е събирал най-важните коптски църкви. От самата крепост има останали само едни кръгли руини, но църквите наоколо са си в добро здраве и аз съм тук да ги видя. Тук се намира и коптския музей, обаче колкото и да ми е интересен, струва ми се че нямам менталната енергия да обърна вниманието и да попия информацията на два музея за една сутрин, затова ще остане за друг път. Л.Ф.Ф. номер три - думата "копти" произлиза от латинското коптус, което идва от арабското кубт, което идва от коптското айгуптион, което пък идва от гръцката дума египтос за земите край Нил. Което значи, че думата копти и думата Египет имат еднакъв произход.

Висящата църква отвътре

Прилича на базиликата в Елена

Първата ми спирка (скенер номер 4) е прочутата Висяща църква на Кайро. Легендата разказва, че някога, като ги изпъдили от Израел, Йосиф, Мария и Исусчо цъфнали тука на магаре и си живели щастливо тук с години преди да решат да се върнат обратно. Църквата се казва "Висяща", защото е била разположена над порта на крепостта, сега до нея се достига по 29 стъпала. Още не го знам, но в последствие се оказва, че всяка коптска църква е издигната на високо и се стига по стъпала и често отдолу под тях има друго ниво и помещение функциониращо като отделна църква. Въпреки, че фасадата с двете кулички е от XIX век, самата църква датира някъде от около 690-тата година. Била е реновирана много пъти и след малко ще разбера защо; най-известната реновация е от 975 година, смятайте колко древно е нещо дето преди 1000 гофини някой си е казал, че туй е толко старо, че трябва да се реновира. Египет е така обаче, тука вековете нямат значение, вечността се крие зад всеки ъгъл, а хилядолетията минават като секунди. Фасадата е с няколко арабски ниши, каквито съм виждал само по стените на джамии. На влизане правя малко клипче за Гого, с когото някога искахме да дойем тук. Отвътре църквата е малка, тайнствена, кафява и дървена - таванът е от дърво, пейки и олтар също. Затова е трябвало и толкова често да се реставрира, дървото остарява, за разлика от камъка, както Джосер би обяснил на правнуците си. Миризма на поддържано старо дърво се смесва с тази на тамяян. Двукорабна базилика с колони по средата и някакви капелки отстрани. Амвон стърчи по средата. Олтарът се слива със стените. Сядам малко да си почина зад гърба на местен гид, който разказва историята на група туристи. Не мога да не правя сравнението с друга хилядолетна катедрала, тая в Ечмиадзин, макар че осъзнавам, че приликата е повече в древността и атмосферата, а не във вида на нещата наоколо, арменската катедрала е по-голяма, по-тъмна, по-каменна и по-мистична някак. Тук го няма очевидното усещане, че съм в храм на друга цивилизация, за ненаблюдателното око това спокойно може да е в някой по-забутан български манастир. Или пък не, тия колони си изглеждат доста арабски,както и разни фризове с листа дето напомнят на джамийка. На излизане съзирам брадатия портрет на благия старец Теодор II - настоящ папа на Коптската ориенталска църква.

Бай Гошо

Другата ми спирка в Коптско Кайро е източноправославната базилика Свети Георги. Значи, както всички християни имат свойството рано или късно да правят, така и коптите са успели да се сцепят на хиляда църкви. Най-важната и многобройна е Ориенталската -  тая с папата, чиято представителка тук е Висящата църква. Също сред важните са Коптско-католическата църква, която е в комбина със стандартния, некоптски Папа, и Източно-православния патриархат на Александрия, чиято главна църква в Кайро е именно тоя Свети Георги, на който сега му влизам през скенер номер пет. Огромна кръгла сграда с отделна кула; винаги съм обичал кръглите църкви, нестандартни и интересни са и винаги се сещам за други - църквата на Тамплиерите в Томар, катедралата в Бреша, ротондата в Моста... Тук съм сам вътре, всичко е доста по-ново, по-лъскаво, по-светло и по-просторно. Един благ Исус ме гледа от покрива на купола по средата на синьо небце. Две църкви, на 100 метра рззстояние, два различни свята. А коптите са се постарали особено много да правим успешно разграничението - на тая източноправославната църква водачът също носи титлата папа и в момента такъв е Теодор II, който е различен от вече споменатия папа Теодор II на Коптската ориенталска църква.

Измъквам се тъкмо когато група деца под строй влизат в църквата по двойки, точно както и мен са ме водили по разни места в първите училищни години. Завъртане през градинките на коптите доколкото са отворени, пазаруване на водичка пред една затворена църква,, внедряване на сувенирите от торбата в раницата и е време да скоча през скенер номер 6 на метрото и с него на чудесата на Ислямско Кайро.

Аз те гледам и Исус те гледа!