13. Лъжата на Птолемеите

Храмът на Хор в Едфу

Тая снимка предизвика Звука!

Наоколо се редят зелени поленца, но и в двете страни някъде в далечината се вижда пустошта, плодородното влияние на реката е само няколко километра от двете и страни. Град Едфу е от другата страна на Нил, съответно има полицаи с мазен тефтер, мост и пак полицаи. На тоя мост се случва едно невероятно, съдбовно събитие - когато си вадя телефона да снимам, моят шофьор Руди си отваря устата и казва някакъв странен гърлен звук! За пръв и последен път в нашия ден заедно, Руди се опита да ми проговори, вероятно да не правя снимки на моста. Естествено, игнорирам го, ако наистина му преча, да повтори. Не изглежда особено разстроен, че съм пропуснал единствения му звук, чак почвам да се съмнявам да не се е уригнал.

Обнадежден от тая случка се опитвам да го накарам да спре на центъра на града за малко, но стената от темерутлък ме среща отново и не спираме преди да стигнем до древния храм. Излизам си и тръгвам към него. Веднага ми се лепва продавач на глупости, за да ми увие главата с бял шал, който е ПОДАРЪК, опитва се да ме вкара в магазинчето си, но му казвам, че първо ще гледам храм. Всъщност тоя подарък не е такъв, а е просто стръв - тоя вече ме е маркирал и след храма ще трябва да вляза в неговия, а не в нечий друг - дюкян. Нищо, това е проблем на бъдещия Вихрен, да се оправя. Вече се вижда фасадата, но естествено има билети и будки и полицаи и глупости първо, а после входове и разни малко останки тъкмо пред голямата порта. 

Големият портал отвън

Вътрешната фасада

Ето го порталът в цялото му величие! Тоя храм, посветен на бога сокол Хор е най-добре запазената сграда на цялата древноегипетска цивилизация. Както ще разбера след малко, това значи, че съвсем буквално няма никаква разлика между това, което виждам днес и това дето са построили египтяните преди две хилядолетия, всичко тук си е съвсем здраво, фасадата, двора, колоните, вътрешни и външни стени, зали, покриви, всичко е в съвсем запазен вид! По фасадата има релефи на Хор и фараони със странната корона на Собек. Още тук почва да ме гложди нещо, но двата гранитни Хора в птича форма ме разсейват. След голямата порта следва вътрешен двор с колони по краищата и още две гранитни птици пред следващия вход. Тук е едновременно широко и уютно, но и пълно с местни гидове дето нещо досаждат. Подминавам ги и си влизам в главната сграда, състояща се от серия свързани зали.

Лодката в най-вътрешната зала

Хор е спипал хипоптамеца на каишка

Хор по стените, фараони също, тук-таме Амун Ра, срещат се и всичките дребни символи, анхове, очи на Хор, птици с ръце, всичко има тук, но някак...не ми харесва; не, не точно че не ми харесва, но не ме впечатлява, все още обаче не знам защо. Стени, релефи, странични зали, релефи, портали, релефи, най-вътрешна зала с релефи и лодка. Лодка ли? И аз не знам защо има лодка, по-точно стилизирана церемониална ладия, може би се ходи на Оня свят с нея, тъй или иначе все още не знам, значи и вие няма да разберете. Лингвистичен фън факт номер забравих кой, думите ладия и лодка имат общ произход. Излизам през страничния вход и обикалям първо отвътре, после отвън на външната стена. Има гид, който разказва на едни американци, че туй тука е митът за Хор и Сет; Хор тъкмо е прилъгал Сет да стане на хипопотам и го хваща; туй е първият хипопотам дето виждам на релеф и той горкият изглежда като прасе малко, а американците правят тъпи шеги и ме дразнят. Ама не са само те, какво му е на тоя храм, че не ме впечатлява толкова, съвсем обективно си е супер лъскав и хубав и интересен...

Анубис се дръгне

Храмът отвътре

Малък Анубис се появява да се дръгне, докато аз седя в малко амфитеатърче от външната страна на храма и му се чудя. Построен е между 237 и 57г. преди Христа, започнат от Птолемей III и завършен от Птолемей XII, на мястото на по-древен храм на Хор, храмът е един от най-характерните примери на сливането между древноегипетската религия на местните и гръцката религия на управляващите Птолемеи; в това сливане Хор е Аполон, а Хатхор - Афродита. Гръцката династия на Птолемеите идва след Александър и управлява елнистичното си царство от Александрия, във Втора глава стана дума за тях. И изведнъж ми просветва какво не е наред тука! Кой е тоя фараон дето носи дарове на Хор? Птолемей някойси. Какво е направил? Кой го знае. Защо е построил храм тука? Щото да се кефят местните. Тук виждаме гръцки фараон от гръцка династия говорещ единствено гръцки език и вярващ в гръцките богове, изобразен тука по стените как носи дарове на Хор. И на всичкото отгоре им е отнело 180 години да го построят, значи тоз безличен фараон по стените дори не е един и същ ами са ДЕВЕТ различни?! Всичко това, колкото и хубаво да е, е една лъжа към египтяните, една гавра с тяхната религия, една симулация на древните храмове. Когато отидеш в Абу Симбел е напълно невъзможно да отделиш тоя храм от личността и историята на Рамзес II, всяка прашинка от храма там е ориентирана към това да осигури вечността на Рамзес и божествения му характер, всяка част от сградата има своята съвсем конкретна роля във вечната история на най-великия египетски фараон. Тук, от друга страна, храмът няма личност, няма ясна цел, няма магия, няма душа. Това е един запазен храм, но една фалшива история. Местните май не са си мислили като мен де, имало два пъти годишно фестивал, в който мъкнали Хатхор от храма и в Дендера, за да я женят ритуално за Хор тук. Да си ги женят. А тая Дендера какво ми готви... 

Джамийката на Едфу

Чао, Хор-Аполон

Излизам от храма и капанът щраква, тоя Вихрен от близкото минало защо не измисли стратегия? Хванат под ръка бивам замъкнат в дюкяна на настоятелния продавач. След куп пазарлъци успявам да се отърва с още една пирамида, няколко картички и крокодилче за твърде много пари. Ама пред магазина ме чакат още и още и се стига дотам, че да трябва да крещя за да се измъкна. И какво да видя - колата си е там, но Рудката никакъв го няма. Още продавачи на глупости се насочват и аз решавам да се махна моментално преди да са ме спипали, измъквам се от паркинга и се разхождам малко из града, едни тесни улици пълни с коли, жълта джамийка, прах и много, много хора. Всяко потапяне в истинския Египет ми харесва много, защото не е досаден, уморителен и пълен с измамници за разлика от туристическият, а може би и защото съм за кратко там - ето сега се връщам и откривам, че Руди се е завърнал от мистериозното си изчезване. Къде беше ве? Все едно питам стена с безличен грък на нея.