08. Чудото на фараона

Море насред пустинята

Слънце, вода, красота

Най после пристигаме пред Абу Симбел, тъкмо в 8 сутринта. Тука е някакъв смотан паркинг, насред тонове търговци дето те нападат досадно и на ръба на самото градче; обаче много бързо се разпознава, че човек е на едно от тия редки вълшебни места, дето ще се помнят цял живот. И това не е заради храмовете, които не се виждат, а заради сутрешното слънце над язовира на един хвърлей оттука. Два часа и после пак на буса! Викам си - ще стигнат, отде да знам аз, че ще минат като миг. И тъй, купувам билет и тръгвам по пътечката, пред мен се показва язовира Насер (всичко в тая държава се казва Насер или Садат) в цялата си прелест. 479 километра е дълго това чудо, а най-широко е 20. Тука е някъде десетина, виждам отсрещния бряг и безкрайните завои на бреговата линия. Самото езеро е толкова синьо; изобщо не очаквах тук където всичко варира по цвят между жълто и тъмно-оранжево, да се появи толкова син язовир. В двата му края дори се вижда малко хоризонт. Шести  и по обем, и по площ в света (петте пред него са частично различни), тоя язовир е потопил целия горен Египет и част от Судан, изселил е много от нубийските хора на двете страни и дори е потопил доста от древните места в региона  когато е бил построен прз 60-те. Целият свят обаче се е притеснил за храмовете на Абу Симбел; които щели да бъдат потопени; имало е даже предложение да се превърнат в подводна атракция; накрая обаче ЮНЕСКО решило че тряба да се преместят. В продължение на осем години, международна група от инженери рязали и местили парче по парче на 200 метра нагоре по хълма. За храм изсечен в стената, туй било истинско чудо на инженерната наука, успели дори да запазят точната ориентация, която е важна щото точно на рожденния ден на Рамзес слънцето изгрява точно отсреща и влиза през всичките портали и огрява най-вътрешната камера. Международното усилие пък накарало ЮНЕСКО да създаде списъка на обекти на световното културно наследство, който познаваме днес; всичко туй е тръгнало от тук.

Безсмъртие

Острите брадички на сирийците

Още не съм спрял да се дивя на язовира и ето, че двата храма се показват! Ах, чудесен е, големият имам предвид! Четири огромни 20-метрови колоса на Рамзес II си седят и се припичат на сутрешната светлина и ме гледат с усмивки; само единият е малко катурнат при земетресение и после са го пренесли точно както си е бил. Супер рязко те трясва усещането, че тоз човек дето е напрвил този храм на себе си - е работил за вечнoстта си; бил е наясно с нея и с това, че е негова работа да бъде наравно с боговете и да си осигури безсмъртието - и аз бих казал, че е успял - това някакви лигльовци да ти гледат възхитено безсрамно нахилените статуи хилядолетия след теб е може би най-близкото до вечността, което мога да си представя че може да се докосне един човешки живот. Виждат се правите черти над глезена, на прасеца и точно под коляното, където са рязали колосите за пренасянето. Маймуни имало горе на фриза над статуите, аз обаче не ги виждам, туй което виждам са релефи на нубийски хора вързани с вериги, опасващи коридора точно пред входа. Сега, първата ни асоциация като видим хора вързани на синджир е свързана с робство; Доминик внимателно обаче обясни как пирамидите не са ги построили роби, а хора на заплата, силно подозирам че и тия нарисуваните тука не са роби, а военнопленници, един вид хвалба след успешни походи на Рамзес в Нубия. Всъщност отсрещната стена го доказва, там хората на синджира не са нубийци, а хора от Сирия, които древните египтяни изобразяват с характерни остри брадички. Самият храм е преоткрит затрупан с пясък почти до върха през 1813 г от швейцарския изследовател Бурхард, но първият прокопал си пътя вътре е италианецът Белцони. Прекрачвам тържествено в тайнственото отверстие измежду колосите.

Между Рамзесите

Честно колко по-зле снимки мога да правя?

Осем огромни колони, под формата на изправени колоси на Рамзес обрамчват пътя на изследователя в първата зала. Дванадесетметрови внушителни статуи на владетел на 3500 години, и аз минавам пред тях малък и незначителен, въпреки това великият цар-бог гледа към мен с благосклонна усмивка; такова е усещането. Една от първите ми мисли е за Петра в Йордания, където фасадата на Съкровищницата е доста величествена и изсечена в стената точно като колосите на входа тук, но вътре има една гола дупка и то е построено хилядолетие след това тук; този храм от своя страна има серия от зали, тези огромни колони, рисунки по тавана и релефи по стените. По целите стени, от горе до долу. Особено впечатляващи са релефите отляво зад колоните, където Рамзес побеждава враговете си в бой, има го с бухалка, с камшик и колесница, естествено колесницата е най-впечатляваща. По другите стени, както и в двете междинни стаи Рамзес се среща с боговете и им поднася дарове. Втората зала пак е с колони, тук обаче те не са статуи, а изрисувани с картини и срещи между фараона и разнообразни групи богове, всичките го приветстват като стар приятел и той обикаля наляво-надясно и се прегръща с тях с най-официални одежди; сякаш гледам рисунки и релефи от абитурентската вечер на Рамзес, само дето не между гимназия и уни, ами между света на хората и този на боговете.

Птах, Амун, Рамзи, Ра

Следва трета зала без колони, само с рисунки. Най-вътрешната зала съдържа четири седящи фигури. В интернет пише кои са четиримата, но кой от тях кой е моя спекулация, вероятно вярна но все пак ако някой открие точни данни да ми каже. Най-лявата фигура е на бог Птах, един от създателите на света. До него седи Амун, създател на всичко и бог на Тива, особено популярен в Новото Царство. Третият е самият Рамзес II, насадил се супер-централно между боговете. Четвъртият е Ра-Хоракти, бог на слънцето, слят с бог Хор в тоя си образ. Сега, вие сте чували за Амон-Ра сугурно, ама тука Амон и Ра са отделно, в следващата глава ще разясня тая мистерия. Два пъти годишно, на 22 февруари и на 22 октомври слънцето изгрява точно срещу входа на храма и огравя чак до най-вътрешната камера, където осветява трите фигури вдясно, центрирано върху фараона. Птах не го осветява, защото имал връзки с оня свят, макар че според мен далеч по-рационално обяснение е, че не можеш да строиш храмове тъй, че слънцето да осветява цяла тълпа на 62 метра навътре посред скала в някакви конкретни дни и трябва някой да си гледа работата и това естествено е тоя най-далеч от фараона. На тия дни се събират туристи да гледат изгрев и да го наричат фестивал на слънцето, който уж се бил чествал от 3000 години, все едно не ви разказах ейсега как всичко е било затрупано.

Странична камера

Супер-якото място!

На излизане обикалям всичките странични камери. Има два входа в лявата стена на първата зала и един в дясната, водят до длъгнести ниски камери, доста добре изрисувани, тука са се съхранявали даровете и съкровищата на храма. Сега са празни, но намирам изображенията на боговете по стените за доста образователни за мен, който тепърва се учи да разпознава фигурите по египетските стени. Еми излязох, но се връщам обратно вътре, толкова е хубаво. Все пак досадна група шумни  американки вдигат такъв джангър със смях и скачане едновременно за снимка по дървената пътечка пред храма, че улесняват раздялата.

Рамзи, Нефи, Рамзи, Рамзи, Нефи, Рамзи

Гигантската Хатхор по колоните е доста страшна.

Време е за втория храм. Шест скулптури, изсечени в стената, четири на Рамзес и две на жена му Нефертари, макар че най-десният Рамзес ми изглежда много нехарактерен и малък, кой го знае каква е тая форма.. Този храм на Хатхор и Нефертари е известен с това, че е първият храм в Египетската история, в който фараонът и царицата са с еднакви размери. Е, тя е малко по-малка, но все пак... Отвътре е по-семпъл и къс, но картинките по стените са по-ясни и със запазени цветове. Най-впечатляващи са гигантските глави на богинята Хатхор, с които завършват осемте колони, познават се по стърчащите настрани уши, които после ще науча, че са кравешки. Богиня на любовта и майчинството, но на мен ми е много страховита. А може би е щото Доминик ми разказа преди малко една легенда, как Ра се изнервил на човечеството и пратил Хатхор да го поизбие малко, ма тя много побесняла, та се наложило да я напият с бира, за да я спрат да не изтреби всички. Също тъй, тука слънцето си огрява вътре, сигурно лесно стига и до най-вътрешната камера, без никой да прави фестивал.

Панорама от вълшебно място.

Излизам и се завъртам пак покрай язовира, слънцето припича ярко и се отразява в бистрата синя вода, а зад мен Рамзесите гледат мъдро, магическо е това място. Я, ама то остават десет минути до автобуса, време е да си ходя. На раздяла един красив черен Анубис се появява да ми каже чао, докато пред храмовете вече настава огромната туристическа глъч. Обаждам се да разкажа на Елито за вълшебното място докато вървя към автобуса, успявам дори да си купя две скъпи и ужасни картички, на едната от които е сбъркано името на мястото. На връшане към Асуан автобусът спира насред пустинята за почивка, колкото да заровя длани насред истински пустинен пясък за пръв път в живота си. Червеникав е, не е чисто жълт.

Анубис ме изпраща.

Малък сайдтрак тука. Забелязали ли сте, как през последните няколко години интернет търсачките спряха да работят? Туй е заради фокуса върху бърза и лесна за възприемане информация и разбира се - заради рекламите. Ама ето сега тук няма какво да напиша в Гугъл, така че изобщо в първите 30 резултата да ми излезе детайлна информация за тия стени и статуи, а не едни и същи базови предъвкани факти на пет реда, заедно с куп реклами за турове до тука. Просто това е положението. Вие имате повече късмет, щото имате един първопроходец, който да ви разкаже всичко дето трябва да знаете. Следващата глава ще е една от две такива, само обща информация, която би могла да ви помогне ако отидете в Египет и се интересувате от чудесата на древния свят. Тези от вас, които са тука заради приключението могат да я пропуснат.