10. В сърцето на Африка

Слънце, палми, кеф.

Един часът по пладне е, а аз съм изплют до хотела си в Асуан. Отивам до него за тоалетна и да си оставя картичките и пред мен изниква въпросът - а сега какво? Има тука нагоре по реката между двете язовирни стени островче с храмове на име Филиа, водят се най-късните храмове в староегипетски стил и също са преместени от потънало място. От самото начало обаче не ми се ходи много там, ще видя достатъчно храмове от късния период в следващите два дена, пък и този ще ми загуби целия останал ден. Язовирните стени също са ми интересни, но малката я видях вече три пъти, докато за голямата пише в интернета, че ще разочарова дори и най-големите любители на язовирни стени, какъвто аз не съм. Има и недовършен обелиск някъде из кварталите, коптска катедрала в центъра, и ботаническа градина на свой остров. Това дето аз ще направя е вместо това да отида на дългия остров Елефантина който се проточва пред целия Асуан. На него има две традиционни нубийски селца и недостъпен за простосмъртни лъскав хотел на северния край. Решавам, че ще ида с ферибитчето до северното село, ще се помотая до отсрещния бряг, после пеш до южното село и с другото фериботче наобратно, пък после ще видим за какво има време. 

Туй е фелука, с Елефантина отзад.

Рекоплаватели

Тръгвам по променадата над реката. Всъщност тя е доста нависоко, защото преди построяването на язовира, реката се е разливала всяка година наводнявайки околностите си. Паркирани са едно-две круизни корабчета, множество лодки и фелуки. Капитаните на въпросните са по променадата и се опитват да ме спрат и заговорят и навият, фелука трип, до Филиа. Ама аз знам, че ме лъжат, щото тая Филиа е между язовирните стени, не се ходи с фелука, а с такси; фелуките са традиционните лодки на река Нил още от времето на древните гърци, а може би и на древните египтяни и ми е супер непонятно защо местните хора толкова искат да ме возят на превозно средство на 3000 години, сякаш не сме изобретили по-добро. Ето го е фериботчето, което обаче тъкмо е тръгнало и трябва да почакам на дървена пейка. Струва 50 стотинки и идва след няколко минути, лодката е грижливо разделена на две за мъже и жени. Първото ми пресичане на Нил с лодка! Едно слънце се опнало, водата дълбока и бистра и синя...и след точно минута сме на другия бряг. 

Пъстрата Африка

Река Нил е просто велика!

В продължение на хилядолетия, този зелен длъгнест двукилометров остров е бил най-южният град на Древен Египет. За цялото Старо и Средно царство, светът е свършвал до тук, чак Новото царство праща първите сериозни експедиции из Нубия, чак при Тутмос III се укрепяват бреговете на Нил в Судан и чак Рамзес II разширява културата с паметници по южни от тая точка. Дотогава Египет е бил страната преди първия бързей (първият бързей е мъничко нагоре от Асуан). Сега по острова няма почти нищо останало от древността, освен малко камъни и нилометър на южния край. Въпреки това аз съм абсолютно неподготвен за това, което ме очаква.

Деца играт по прашните улички.

Островът с ботаническа градина
и другият бряг отзад.

И тъй, тоз остров, както има 5000 години история и както се намира на 200 метра от голям лъскав град и в подножието на лъскав хотел, така...се оказва, че изглежда като произволно забутано африканско село; с прашни улички без покритие, твърде тесни за коли; с малки къщи от кал, напукани от слънцето; с купчините боклук дето няма кой да изхвърли; с дворчетата, някои подредени, а други обрасли; с купища животни по всеки двор или купчина боклук; с весели деца тичащи без дъх по урвичките; с магарета пренасящи тръстики и каращи те да влезеш в прашен вход, за да се разминеш с тях; Имам чувството че тая лодка ме е телепортирала на хиляди километри оттука, някъде където светът не е обременен от сложността на древноегипетски, арабски или западни неща, аз съм в истинското сърце на Африка! Припкам щастливо по пътеките на тоя непознат нов свят и ми е леко на душата. Неусетно се озовавам на другия бряг; оттук се вижда спретнатото островче с ботаническата градина, както и разни руини по хълма oт другата страна на реката. Гледам как някаква лъскава луксозна лодка бавно се приближава до отсрещния остров, докато до мен пасе изключително мръсна коза и ми се струва, че в тоя малък архипелаг всеки остров е отделен свят. 

Джапанки, коте и Африка

Овци

Тръгвам през островчето към другото село. По средата има серия от по-широки зелени дворчета и нещо като ливада, десетминутната разходка е много приятна. Другото село изглежда малко по-мизерно от първото, има повече боклук и купчини от тухли и недовършени къщички. Тук сякаш има и повече хора, на почти всеки ъгъл седи по една нубийска баба и гледа мъдро. Има и стадо от оръфани овце, които щастливо си хрупат боклук. Май е време да се връщам в цивилизацията; въздъх. Ето ме отново на корабчето, в тая посока е безплатно. До мен сяда някакъв чичо, пита ме откъде съм, не знае къде е това и изобщо ми губи времето в което можех да се насладя на возенето. Слизам от корабчето и тръгвам пак по променадата.

"Май френд" вика ми някой - понечвам да се отдалеча от поредния досадник, но пред мен има двама други и докато се обърна - вече ми се е лепнал първият. "Май френд", вика, "Уд ю лайк ъ боут трип?". Викам не, не ща ходене с фелука никъде. "Ама не, аз нямам фелука, нормална лодка с мотор имам, айде на разходка с лодка по залез. Ейтам с ония двамата американци" - и ми сочи едни двама огромни очевадни американци с бели маратонки, къси гащи и слънчеви очила. Викам му - колко ще струва, той - нищо работа, после ще обсъдим, викам ааа не, колко и той - 20 лева. Сега, има тука два момента; Първият е, че пътуващия Вихрен има на рамото си един въображаем малък Венко (като пестелив мой приятел), който му напомня да не ръси пари на халос и винаги да получава необходимата стойност за парите си. Другият момент е, че - въпросният Вихрен всъщност много обича да се вози на лодка. И тъй, консултирам се с малкия Венко и въпреки възраженията му и въпрки, че не вярвам да е великото нещо, решавам че защо пък да не направя една разходка с лодка. Но има още един тест - Викам на капитана чакай тука и отивам да питам американците, каква оферта са получили, каква цена и какво им е обещал, както и дали стават за да ходим заедно на разходка. Разбрани изглеждат, същата цена и оферта, нямат конкретна дестинация, но имало нубийско село, може би дотам. Всичко изглежда коректно, супер, връщам се при лодкаря да му потвърдя, ще ходим четирима мъжа на залезна разходка с лодка, колко романтично. А аз имам час и половина до тогава.

Чао, слонски остров с нубийци, коте и хотел!