15. Осмото чудо на древния свят

Най-хубавото нещо в целия Египет

И аз, който му се наслаждавам.

Отсега ви предупреждавам, тая глава е най-слабо предаващата реалността в целия пътепис и най-силно разчитаща на снимките. Ще видите защо в последствие. За момента, навлизаме в Луксор с Руди и аз се питам къде ли ще ме остави тоя човек и как ще се разберем с него. Не се чудя дълго, гледам на картата че навлизаме в центъра и тъкмо когато изскачаме на Луксорския храм, Руди спира, излиза, вади ми раницата и става ясно, че тук ще е раздялата. Подава ми ръка безмълвно, стискам я уверено, голям темерут беше, но си свърши добре работата и ме отърва в Есна. На всичкото отгоре неприятното му шофиране ни докара доста бързо до Луксор и сме тук едва в 4 следобед, туй ми дава възможност да видя нещо веднага и да отворя утрешния план за още повече приключения. И въпреки, че Луксорския храм е под носа ми, а хотелът - на една пресечка разстояние, бай ви Вихрен няма време за лигавене, защото ще скочи на най-великия храм на целия древен Египет - храмът в Карнак! 

Влизане в Карнак

Тая снимка е от края, ама там нямаше място за нея

Карнак се намира на няколко километра на север от центъра и храма на Луксор, съответно моментално хващам първото такси, което казва цена от пет лева. Таксиджията ми говори за турове, експедиции и разходки, но щом пристигаме му взимам визитката и изчезвам, защото храмът затваря в 17.30, значи имам точно 70 минути за нещо, което винаги ще смятам за една от най-великите постройки в световната история. И най-големият успех на Руди и цялото ми бързане е, че ще видя това чудо в златната залезна светлина! Ама ето го хубавеца бе! Между реката и храма има огромен церемониален площад на няколко нива с церемониален вход отпред. Всъщност, тоя храмов комплекс е огромен и се състои от няколко отделни храма, повечето от които не са отворени за туризъм. Най-големият и централен обаче е отворен - храмът на Амун. Най-характерната черта на тоя храм е, че за разлика от всеки друг храм на тая цивилизация, тоя не е бил планиран и строен наведнъж, а в продължение на над хиляда години. Още от средното царство това най-важният храм в региона, а от началото на Новото царство - с въздигането на Амун в главен бог - храмът му става най-важния в целия Египет. Всеки фараон е добавял по нещо, всеки е искал да остави своята следа в безсмъртието на цивилизацията. Резултатът е един изключително сложен комплекс, състоящ се от купища сгради. Не всички от тях ще бъдат описани тука, защото е невъзможно, само нещата направили ми най-силно впечатление.

Криосфинскове гушкат малки Рамзеси.

Големият портал

И тъй, фасадата прилича на тая в Едфу, но доста по-недовършена. Строили са я през 30-тата династия, която е доста след Новото царство и не е била нито много силна, нито много стабилна, което може би обяснява защо не са се справили с тая фасада, все пак става дума за нещо дълго 115 метра и широко 15. Нищо, пак стига да скрие чудесата и да добави мистериозност. Площадът пред тоя портал е обрамчен от двете страни със сфинксове с глави на овни, един от характерните символи на Амун. Наричат се криосфинксове и някога са стигали чак до реката, построени са от Рамзес II и респективно - гушнали между лапите си малки рамзесчета. Зад портала следва широк двор, отново опасан от овни (хи-хи). Амун е главният бог на Тива и с нейният възход през Новото Царство - става главен бог на целия Египет и неговия пантеон, сливайки се със слънцето Ра. Също тъй, географско пояснение - древният град тук се е казвал Тива, разположен от двете страни на реката, столица на Горен Египет и през големи периоди от историята - на целия Египет (редувала се с Мемфис в Долен Египет). От дясната страна на Нил се намирали двата главни храмови комплекса - Луксор и Карнак, Луксор е и името на модерния град, развил се на мястото на древния метрополис с централна част около храма Луксор. Затова понятията Тива и Луксор са общо взето взаимозаменяеми, въпреки че едното се отнася до древния град, а другото до храма и съвременния град. От лявата страна на реката пък е Долината на Царете, както и Долината на Цариците и погребалните храмове на кой ли не - идеята е, че фараоните се погребват на запад, към изгряващото слънце. През периода на Новото царство, от около 1500г до около 1000 пр. Хр. Тива е най-големият град в целия свят. Туй значи, че докато се е водила Троянската война истинския център на света не е бил в смотаната малка Троя, а тук. 

Колоната и алабастровия олтар

И големият портал отвътре

Следва първият двор, в който има какво ли не - криосфинксове, колона, странични зали... Започвам от ляво надясно, първо зад сфинксовете има храм на Сети I, бащата на Рамзес II, той е един такъв каменен и суховат, изглежда много по-древен от другите неща наоколо. После има колона, единствената останка от храма на Тахарка, от 25-та династия, сиреч късен период, познава се по сложния разширяващ се капител. Пред нея пък има алабастров олтар, т.е просто още един камък. И накрая вдясно имало и малък храм на Рамзес III - последният велик фараон на Новото царство, а може би и на цял Египет. Има две статуи отпред и вътре още, обаче аз нещо го пропускам в тоз момент и се налага след час бързо да притичам през него. Има и статуя на Рамзес II, точно преди следващия портал - тука въпросните се наричат "пилони" по някаква причина. Възхитен съм от скуплтурата в Древен Египет - всичко е супер стилизирано и въпреки това, фараоните си имат своите характерни физиономии, приличащи на истинските такива. Ейго на, Рамзи винаги се познава по непоклатимо уверения поглед във вечността. Баламосвам ви малко тука, точно тоз е със счупен нос и трудно се познава, но другите - да. Всъщност само него, Аменхотеп III и Хатшепсут научих да разпознавам по мутрите. Напред през портала...

Хипостилната зала

 Губя се из колоните...

И изведнъж се озовавам в нов свят. Буквално се чувствам като човек стъпващ в отдавна изоставените руини на извънземна цивилизация...Край мен във всички посоки е пълно с тлъсти тумбести колони, аз съм в Хипостилната зала, за мен най-големия пропуск в Седемте чудеса на света. Като казвам във всички посоки, туй не е преувеличение, в тия колони спокойно можеш да се забуташ дотолкова настрани от купищата туристи, че да останеш сам; 134  колони, по около 15-21 метра високи. Тук светът е просто колони, изрисувани отгоре до долу с релефи, Рамзи и Амун най вече. Тая хипостилна зала е била концептуално замислена от Хатшепсут, но изпълнена от Сети I и Рамзес II някъде около 1250 - 1200 пр. Хр.; независимо от цялото величие на храма, тя винаги е била гордостта на жреците. Туй дето никой не ти казва е ЗАЩО има толкова колони тука? Какво се е правило край тия колони? Въобще въпреки, че вече съм изслушал 80 епизода на подкаста, пак не ми е ясни какво се е правило в един египетски храм; точно това го прави извънземно и мистериозно. Ако трябва да изразя предположение е, че тук се губиш в колоните до такава степен, че реалният свят навън е напълно заменен от тая огромна колонада, тука влизаш не само сред колоните, но в света на Амун. Разбира се, някога е имало и покрив, но уверено мога да заявя, че липсата му изобщо не отнема от величието. По северната стена са релефите на Сети I, а по южната - на Рамзито само дето тука не виждаш стените, погледът просто не отива към тях, толкова са страхотни тия колони.

Страничните пилони на храма в посока Луксор

Обелискът на Хатшепсут

Пряко включване от Доминик! 
Тия дългите работи връз главата на Амун
са ПЕРА!

Тъкмо съм излязъл от Хипостилната зала и следват двата обелиска, на Тутмос I и на Хатшепсут. Тук са първите хубави обелиски, които виждам в Египет, оказва се че точно обелиските са силно популярни сред чуждестранните крадци на египетско изкуство, например тука е имало и два огромни обелиска на Тутмос III, но римляните ги свили и завлекли единия в Рим, а другия в Константинопол, където стърчат и до днес. Латеранския обелиск в Рим е най-големият египетски обелиск в света; тоя дето стърчи насред Хиподрума в Истанбул е бил също толкова голям, но го потрошили по пътя и сега е само горната му половина, а пък обелискът на Хатшепсут пред мен е най-големият в Египет със своите 29 метра височина. Само дето, стърчат тия обелиски тука, но това място е неописуемо, защото аз разказвам за някакви неща, но то има храм във всички посоки, с различни структури от различни епохи. Ето например, точно тука при обелиските се получава нещо като древно кръстовище и напред продължава храмът, както досега, наляво има разни вторични постройки, а на дясно (юг, в посока Луксор) следват няколко огромни двора с портали, които в крайна сметка прерастват в Алеята на Сфинксовете, церемониална алея по която разнасяли статуята на Амун по време на фестивали. За въпросната обаче ще има поп-подробен разказ в Двадесета глава. Отклонявам се малко нататъка за да видя все пак тия дворове; те са празни само с по едни статуи покрай порталите и решавам, че не е интересно, което е супер абсурдно, защото ако не бях на това място с толкова други неща да видя щеше да ми е супер-интересно.

В средата на храма

Ain't no party like a Tuthmos III party...

Фестивалния храм отвътре.

Още няколко помещения. Храмче на Хатшепсут, статуя на фараон и на Амун, още едно празно пространство, където е било светилището, най-важната част на храма, от което е останало много малко, затова изглежда като тунел. Всъщност нямам никаква представа кое място тука колко и за какво точно се е използувало, за мен е огромна загадка как точно египтяните са се оправяли в тоя лабиринт и как точно почитането на един бог обхваща трийсетина сгради със съвсем различни видове и функции. Още един двор, тоя датира от Средното царство. Следва още една сграда с колони, само че по-ниски -  която е единственото нещо наоколо, дето има покрив. Това е фестивалният храм на Тутмос III, построен в чест на големите му победи в Сирия и на юбилея му - Всеки фараон достигнал 30 години фараонство, правил огромен фестивал ьза цялата страна посветен на бог Сет; Оттук има много красиви гледки към комплекса, защото и самия храм е въздигнат малко. Само не знам Тутмос що за мега-парти е правил в тая дълга и тясна сграда дето не можеш да се разминеш от колони.

Залез в Карнак

Задния вход на храма

Добра гледка се промъква тука.

Мисля си - добре, това беше и все пак се промъквам отзад да видя края. Само дето няма никакъв край никъде наоколо, има още много. Тръгват зад фестивалния храм едни стълби и още камънак и основи на колони; хързулвам се и се издрънчавам в някакъв камък на 3500 години. Някъде тука е бил и малкия храм на Рамзес II, но няма много останало. Най-примамливото на това място е, че съм единственият стигнал дотук, няма жив човек наоколо и съм сам със залеза. Зад него е портата на Нектанебо I, първи фараон от 30-тата династия. 20-метрово огромно портище към нищото, което май не се е използувало никога, щото тоя храм винаги е бил ориентиран по начина дето аз го разглеждам. И все пак, това е подобаващ заавършек, оценявам, че едно безсмъртно място като това започва и завършва с портал.

Церемониален гьол

Скарабей

Започват бавно да ни подбират да излизаме от храма, тоя път смятам да си седя до последно обаче. Отивам да се насладя на още малко слънчеви лъчи пречупващи се по върховете на колоните в хипостилната зала. Наистина нямам думи за това място, просто магическо. Изведнъж, както се дивя на колоните се сещам, че тука някъде трябва да има и свещено езеро и аз никакво езеро още не съм видял. Бързо към езерото в посока обратно на потока от туристи; най накрая се добирам до него тъкмо когато ме приканват да се махам, все пак виждам голям правоъгълен гьол с форма и размери на футболни игрище. Тука са се чипкали, пардон - ритуално къпали - жреците преди разни ритуали. Някъде тука имало и провокативен релеф в който жрец изглежда почти толкова висок, колкото фараона, но познайте кой няма време за такива екстри. До него има и каменен скарабей на постамент, Кеприто и той намазва малко поклонение покрай Амун, което е нормално, все пак е божество на ранната утрин, новия ден и прочее неща дето никога не би ми хрумнало да им назнача бог и то торен бръмбар.

Хайде на кошарито!

Чао, Осмо чудо!

Излизам толкова доволен! И сега следва здрача, който смятам да видя на спокойна разходка покрай реката. Бивам прекъсван през пет секунди от таксита, които искат да ме возят до центъра. То е на три километра, но всички са дълбоко уверени, че е пълен абсурд, направо кощунство да ги вървя; честно не разбирам защо е тоооооолкова досадна тая страна; колко точно нахален трябва да си за да караш таксито си с пешеходна скорост покрай човек дето ти е отказал два пъти да се качи в него?! Най-накрая успявам да се отдалеча достатъчно от Карнак, за да не се набивам на очи и мога да се любувам на красивите останки от светлина над хълмовете отсреща. Някъде в тия хълмове е Долината на царете, изглеждат тайнствено и примамващо. Накрая здрачът свършва, а аз просто си правя бавна разходка по речния бряг, чак докато достигам храма на Луксор. Заобикалям го и си намирам хотела; Пак стана сто часа, пак едвам мърдат тия крака, пак не съм ял от денонощие. Излизам отново и намирам първата възможна бърза храна. Зяпам, чудя се, питам, накрая си взимам "кошари" - местния специалитет, за който даже Милена ми каза оня ден - нещо като малки кръгли макарони с нахут, леща и пържен лук и три вида сос в найлонови торби. Въпреки, че се яде сложно и освинвам целия хладилник (понеже стаята ми няма маса) оставам доволен от вегетарианската храна на Египет. 

Зоната на здрача