Monday, March 14, 2022

19. Фараонът с кръглите бузки

Вървя си пеш по пътя наобратно и до мен спира най-разбрицаното такси, което някога е тракало по тоя път. Два лева до Хатшепсут? Един викам аз, щото му е по пътя. Естествено се съгласява, и аз влизам в таралясника който бавно се затътрузва. Трябва да държа вратата щото нещо не се затваря; добре че отивам на 4 км оттука. А къде отивам? След гробниците е време за погребалните храмове!

Погребален храм

Сори, звуча по-развълнуван, отколкото всъщност съм, просто има два погребални храма тука и трябва да се видят, в смисъл тука съм,  туй ми е работата, но и на мен взеха да ми идват в повече. Всъщност, тука има купища погребални храмове и археолози дето ги копаят, но само два са в почти непокътнато състояние. А що е то погребален храм? Значи, от задната страна на хълма е Долината на царете, където в дълбоки тунели в скалата са погребани фараоните от Новото царство. Само дето, фараоните като хвърлят топа (пардон, биде ми обърнато внимание, че това не е подходящ евфемизъм, затова ще го сменя с друг) или по-точно - запълнят трапа, те стават равностойни на боговете, част от света на мъртвите и прочее; обаче щом са богове, значи трябва да бъдат почитани, а поклонниците не може да ходят да носят даровете на дупка в планината. Затова някои фараони, особено тия дето са били силно загрижени за култа който ще оставят след себе си - си правели погребален храм, от предната страна на планината, обърнати към реката. И тъй, насочвам се към храма на Хатшепсут. 

Пристигаме!
Туй дърво нещо, хммм...

Тур до Дендера, Абидос, Едфу, вика ми шофьора и изрежда цени. Пич, сериозно ли, аз тука държа вратата, отзад нещо бръмчи много странно и на легналия полицай преди храма пада някаква тенекия, но той вярва, че някой ще се качии на тая кола до друг град? Оставям му левчето и на излизане опитвам да вудя каква марка е тая бракма, но емблеми, букви всичко е отдавна изпадало, нищо - мисля си - доста автентично е да идвам до храма в автентична колесница от времето на Хатшепсут. Тоя храм е доста впечатляващо вграден в планината и подхода по широката алея към него засилва впечатлението. Супер е абсурдно, че Тутмос III се опитал да заличи наследството на леля сим включително построявайки друг хран точно до тоя, но крайният ефект е точно обратният, всички знаят коя е Хатшепсут (нали?) и храмът и е тука, а него никакъв го няма.

Втори етаж и първа тераса,
Преди първия етаж.

А Хатшепсут е определено любимият ми фараон! Много, много ме впечатлява как една мома изведнъж решава, че ще бъде фараон и 2000 години традиция на мъжки фараони директно бива отсвирена. И освен това, 20 години не се изкушила от безкрайната власт да утрепе племенника си, ами вместо това се е погрижила той да я наследи и да стане един от най-успешните фараони. Но това не е всичко, първата и работа е да изпрати търговска и изследователска експедиция до далечна земя, а няма по-добър начин да се харесаш на бай-ви-Вихрен от приключенски дух и страст към изследователството. И накрая, въпреки усилията да бъде заличена е останала в историята с такъв размах, какъвто виждам сега пред себе си. Рамзес II може да е най-великият фараон на Египет, Аменхотеп III най големият стрител, Тутмос III - завоевател и прочее, но Хатшепсут е определено най-интересната! 

Бузи ейй!
Колос и двор

Сега, най-впечатляващото на тоя храм е управлението на пространството. Три етажа с колони, разположени по склона на планината така, че изглеждат като единна сграда, два огромни двора с платформи, които просто изчезват като триетажна сграда като го гледаш отдалеч! Представям си за поклонниците е просто изумително как идваш тука и от нищото никнат дворове. Иначе, самите колони не са кой знае какви, има и малък сфинкс на Хатшепсут, както и колоси по колоните на последния етаж. Супер характерното за Хатшепсут е че са и кръгли бузите и съответно цялото лице прилича на топка. Дали заради бебешката мутра, Хатшепсут се познава най-лесно от всички фараони. А може би е заради женските черти - и други жени са ставали фараони след нея, но само тя е оставила огромно количество паметници с видимо женски лица.

Освен да седиш по средата на терасите и да се дивиш, няма много какво да се прави тук. Зад колоните на всеки етаж има разни камери посветени на някакви богове, но само в тази на последния етаж пускат туристите. Камерата е на Амун и уж тука е имало характерната лодка и дупка на тавана отдето да припича слънце, само дето аз виждам само купища туристи дето правят селфита и викат и ме дразнят. Тъй или иначе магията тук не е вътре, а отвън и най-вече отпред, време е да обирам крушоните.

Деир ал Бахари и разкопки
Селфи с Хати

На излизане се лепвам отзад на едно голмо семйство, за да излизаме заедно през ордата досадници и дюкянджии, това е най-успешното ми измъкване. Поредната пешеходна разходка, тоя път ме прекарва през доста сериозната археологическа зона на Деир Ал-Бахари, селото в което са живели работниците дето са строили всичките тия храмове. Има поне две групи работници, които внимателно ровят наоколо. Малко по-наатък е Мединет Хабу, погребалният храм на Рамзес III. Туй е хубав храм, но първо вътрешната му част е затворена за мнякакво възстановяване и второ, батерията на телефона ми свършва тъкмо преди него и докато презаредя и пусна оставам без снимки. Всъщност тия 15-тина минути в които мога да не правя снимки ме освобождават доста и разглеждането е доста приятно. Фън факт, дори без тях, днес съм направил 1536 снимки, най-много от всеки ден на пътешествието, направо съм се олял. Фасада, вътрешен двор, колонада с лика на фараона и още една колонада; Мединет Хабу е като невзрачна версия на храма на Хатшепсут.

Колосите на Мемнон
По-хубавия от двата

Взема да става доста късно, а имам  да гоня влак в 12:30, което е след 40 минути, затова не се пазаря много дълго с таксито до ферибота, само важно ми е да спре по пътя на Колосите на Мемнон. Телефонът е хванал някакви проценти вече и бремето на фотографията отново ме наляга. Заради вас го правя! Тия две статуи са сложени тук, където е бил входа на погребалния храм на Аменхотеп III. Мемнон е...герой от Илиадатa, наречен там цар на Етиопия, бил се на страната на троянците и утрепан от Ахил. Още по времето на Птолемеите почнала да се прави една асоциация на митологичния Мемнон и Аменхотеп III, щото имената приличат, историческия период също има някакво съвпадение (въпреки че царят е предшества войната всъщност) Етиопия е също някаква Африка, пък и кой е луд да се мъкне от истинската такава, за да се заяжда със сина Пелеев (не на Пеле, нали). И оттогава тия статуи се наричат Колоси на Мемнон. Днес са доста разрушени, но някога в древността са издавали вибриращ звук по изгрев слънце и до ден днешен учените не са сигурни как точно е ставало това. 

Пресичане на Нил. Не ми омръзва,
Всъщност стила се нарича Египетско Възраждане

Бързичко сме на ферибота, ето ни и от другата страна, имам 20 мин до влака и точно нужното време да стигна дотам. Купувам си билета тъкмо минута преди разписанието и зачаквам влака на приятната гаричка. Не, не мога да пропусна да спомена тая гара в нео-египетски стил, всъщност тя е супер приятна и точно това, което бих очаквал от египетска гара. 10 минути закъснение тук и 20 на пристигане в Кена, това е най-малко закъснелият влак за цялото ми пътешествие. А вас ви очаква много драматична глава на проблеми с органите на реда, експулсиране и дори бягство от полицията!






No comments:

Post a Comment