16. Полет над полета и палати

Знаете ли защо го има тоя пътепис? В смисъл, ясно, аз съм пътешественик и понякога пиша пътеписи, обаче защо точно сега и точно Египет, а не Оман или Македония в които ходих преди два месеца? Отговорът на тоя въпрос е заради разнообразието на това пътешествие. Дългите пътеписи си струват, когато има много различни истории, които да се разкажат и много чудесни приключчения, които да преvивеете с мен. Сега, ясно е, че тука малко попрекалявам с храмовете, особено в последния ден с четири, но е ясно и че сте знаели какво ви очаква в едно египетско пътешествие. И все пак, в тая глава няма храмове, няма даже джамии, има единствено едно от най-уникалните приключения, което може да се случи на човек в рамките на три ранносутрешни часа. Точно така, ще летя с балон!

Мда, балон!

И още балони

А, о, какъв балон? Кога го организира? Колко струва? Ами докато разглеждах преди пътешествието какво предлагат гидовете край Луксор, открих че возенето с балон е нещо дето доста народ предлага, явно е едно от характерните неща за града, има малка балонена клика. Потърсих си оферта само за балон, намерих някакви, разгледах ги доста внимателно и открих, че вариациите са в удобството, но не и в това къде се обикаля или колко време се возиш; съответно избрах една от евтините опции - струваше 35 евро. Какво получих за тях, ще разберете след малко, но отсега мога да ви кажа, че това са едни от най-добре похарчените пари в живота ми. Също така, не мога да го потвърдя с данни, но от това което видях - няма абсолютно никаква разлика в услугата, която човек получава на място, съответно колко пари човек е дал няма практически никакво отношение, към това, което се получава в резултат.

Лодката през нил, налазена от видео-мошеник

Лодките водещи балонистите

И тъй, второ ставане в 4 сутринта в рамките на три дена. Боже, Абу Симбел беше преди точно два дена, усещам го като поне месец, туй значи че добре съм си запълнил пътешествието точно както най-много обичам; ако накрая на някакъв ден си спомняш сутринта с изумление как това е било днес, това е един чудесно прекаран ден; алтернативно ако има  четири глави на пътеписа е същото. Половината хотел чака за някакви балони, идват разни шофьори и събират хората един по един с телефони, където е снимката на паспорта, която сме пратили. Накрая идват и за мен; отново следва малко миробусче, този път обаче ни кара само до реката. Там чакат няколко лодки, моята е най-далечната. Седим няколко човека и мръзнем, почва разговор наоколо, в който съм подмолно въведен без да искам от собственото со всезнайство, просто не мога да търпя някакви хора край мен да се чудят неща, на които аз знам отговорите. Двойка португалци, италианка, немец и аржентинка са моите другари в приключението; на аржентинката и е пръв път отсам океана и е особено впечатлена от всичко що се случва. Серия от мошеници преминава през лодката, офертирайки ни да ни заснемат филмче как излитаме с балона и после как се връщаме и по средата как балони летят но без нас, щото мошениците не ги пускат на балона. Португалците се чудят малко, намеквам им че това ще е приблизително най безмисленото видео на света и те схващат намека и отказват. Лодката потегля из тъмния Нил. Балоните излитат от западната страна на Нил на някакво широко празно място 

Първи поглед

Започва се,,,

От другата страна чакат други микробуси, става обърквация, аз съм само с двама от новите си спътници и някакви други хора. Ах какъв хаос, мисля си, само защото още не съм видял истинския хаос, който е на площадката за излитане. Тука, тука, вика ни някакъв човек и тръгваме в някаква посока. Някои балони загряват горелките, други са опнати по земята, туристи притичват насам-натам като групички заблудени овце; голям жълт балон, дали този е моят? Не, а може би червеният? И него подминаваме. Лилавожълтият вече е готов да тръгва... Наоколо има около 26 балона, жълтото е преобладаващия цвят, но има бели, червени. Елате тука, викат ме, може би това е моят балон? Бял в долната половина, пъстър с цветовете на дъгата нагоре, пише Сафари Турс на него. Ох, много е хубав, обичам пъстри цветове, дано туй да е моят, въпреки че за пръв път чувам за "Сафари турс". Започват да ни пъхат вътре. Кошниците са продълговати около 1.5х5м, разделени на девет отделения - едно централно с пилота и горелката и газовите бутилки и по 2х2 от всяка от двете страни. Слагат ни една мака стълбичка да се качваме, аз обаче нямам търпение за стълбичка, мятам се направо в едно празно отделение до пилота и гледам с интерес как той се приготвя за излитането. Горната част на балона, в смисъл самият балон (оф, трябва да науча терминологията за следващия път)е вече във въздуха и горелката работи постоянно да му стопли въздуха за излитане; не знам какво го спира да не излетим преждевременно. Накрая сме окомплектовани,  около 23 човека сме, има още двама в моето отделение.

Качваме се!

В очакване...

Няколко минути в трепетно очакване, докато наоколо се развиделява. Балонът е готов за излитане, чакаме само разрешение от летището.  Тук-там други балони излитат. Капитанът се представя и после провежда малък инструктаж да не правим глупости, нищо необичайно. В описанието на полета обаче има изненади, щото всички ги рекламират тез балони като чудесни гледки към изгрева, Луксор, Карнак, Долина на царете, храма на Хатшепсут, но се оказва, че заради летището на балоните им е забранено да ходят отатък Нил и даже да го доближават, няма да видя никакъв Луксор и Карнак и даже Нил ще е една мъглива чертичка в далечината. Заради летището също така, тия полети са само рано сутрин, тъй че ако някой го мързи да става в четири - няма балон в Луксор, да си ходи в Кападокия както всички. Някой пита вяено ли е, че не знаем накъде ще лети балонът, отговорът на капитана е че той много добре знае. Балонът ще се мотае в радиус километър оттам дето е излетял и ще кацне когато...му се случи да кацне след 45 минути до час. Спойлър - ще кацне точно на 45-тата минута от тоя момент. 

Първи полет, първа снимка

Горе долу...

А тоя момент е в който най-накрая се отделяме от земята! Става доста по-плавно отколкото очаквах, със затворени очи човек не би усетил разлика. Всъщност това е така през целия полет, нито за момент не се случва нещо да друсне, разклати или изобщо размърда тая кошница. Освен приземяването, но то е далече. Бавничко се надигаме, докато се опитвам да си направя селфи така, че да ми излиза огъня от горелката над главата. Не знам адреналинът ли говори или наистина е много хубаво, но се чувствам страхотно. Захващам се да направя поздравителни видеа за роднини и приятели. Започва такова масово правене на снимки, добре че моите вече ги понаправих и сега мога да помогна на другите. Горките хора, не знаят на кого си поверяват телефоните, пословичният изтървител на телефони само преди няколко месеца успя да изтърве своя във вулкан. Хората в мойто отделение са двама французи, а в съседното е аржентинката дето е за пръв път тука и резервната газова бутилка.

Изгревът почва!

Какво повече можем да искаме от света?

Небето на изток е ярко-оранжево, ейсега Ра ще се появи и ще ни огрее със светлината си. Някой попръдва от вълнение, чудя се кой ли е...най-подходящият кандидат да гледам възмутено ако се размирише, но слава богу не се стига дотам. Някакви балони са много нагоре и слънцето ги огрява първо, после стига и до нас. Съвършено е! Слънце, гледка, цветове, тоя момент от живота, всичко е перфектно, даже балонът се е завъртял тъй, че да имам перфектния поглед. В тоя свят няма пандемия, няма война, има само вечно слънце изгряващо над вечна река и вечно-пъстър свят във всичките цветове на дъгата!

Нашият пилот

Поздрави!

Горелката

Питам на каква височина сме, получавам отговора - на 150 метра, това е единственият индикатор който имам за целия тур, мисля че се качваме и по-нагоре де. Има балони доста нависоко над нас, има и разни дето плуват съвсем в ниското. Розовата светлина на изгрева огрява зелените полета под нас, вижда се погребалния храм на Хатшепсут и колосите на Мемнон; откъм забележителности ще си остана с тях само май; няма много специфични ползи от това да се намирам конкретно в Луксор за това приключение. Нищо, гледката е вълшебна и без да се вижда нещо конкретно. Всъщност не, аз виждам нещо конкретно - съвсем ясната граница между зелената долина на реката; там докъдето вода достига и където в продължение на хилядолетия са напоявали нводненията и са се гледали храни в плодороднста почва - и пустошта отвъд, там където са ходили само жреци, копачи и погребални процесии. Утре ще я видя отново, но оттук е най-ясна и очевидна. 

Гледката на юг

И на север.

Колосите на Мемнон

Границата с пустошта

Балонът постепенно смъква височина и се насочва към пустото място, от което излетя; междувременно някакъв друг балон е кацнал в нивята долу и го събират. Със смъкването на височина спира да има слънце, доста е странно да си гледал изгрев и хоооп изведнъж да се върнеш надолу в тъмното, където изгревът ще е след няколко минути. Напомня ми за Мукачево, в което видях залез, след което се качих на замъка и гледах залез пак, а тук явно ще гледам два изгрева. Страхотен залез и два изгрева на една и съща нощ, не е никак зле. Курсът на балона беше няколкостотин метра на изток, след което няколкостотин метра на юг и връщане в оригиналната позиция, общо взето на триъгълник, макар че не се познава кога сме направили завой, а само че се движим в нова посока. Тревичката се доближава много, изведнъж отдолу се появяват наякакви хора, дето тичат и викат, явно това са тия дето дърпат балона за висящите въжета, за да го "паркират". Изглежда че ще кацнем в самия ъгъл на някаква нива, но все пак успяват да ни издърпат до ъгъла на площадката.

Сгъват го, миличкия

Кошницата след приключението

Туп, казва балонът друсвайки ни здраво на земята. Всички ръбове са умекотени и никой не се е ударил, добре е помислено нещото. Няколко човека придърпват самата балонена част до земята и бързичко го смачкват, когато вече е плосък по земята започват да го събират на руло. Пускат ни да излезем, но не преди да минат няколко минути в които да мине втория ми изгрев; сега няма стълбичка, изисква се малко повече пъргавост. На земята до балона ни чака човек, дето ни раздава сертификата за успешно извършен полет с балон, което е един картон дето трябва сам да си напиша името, нещо което все още не съм сторил. Малко ми е тъпо, че моят балон е от първите кацнали, но повечето други кацат в петнайсетте минути след него и обикновено е насред нивята наоколо; всъщност моят балон е един от общо два, които кацнаха там, дето излетяха и не трябваше наземните момци да търчат из пущинаците. Сега се предполага, че ще ни връщат по хотелите; откривам моя шофьор и му казвам да знае, че няма да се връщам с него, ще остана тук. Той пита защо, викам щото тъй съм решил. Чакай - вика - да питам може ли. О, ама разбира се, супер много обичам да чакам разрешение за нещо за което не съм питал и от хора без власт над мен; правя се на неразбрал, казвам му чао и си тръгвам. А какво ще правя в седем сутринта насред някакво село на западния бряг на Нил? Радвам се, че попитахте - ще извърша най-голямото кощунство в тая държава - ще вървя пеш няколко километра.

Още няколко снимки, дето не се сместиха досега

.

.