Monday, March 7, 2022

17. Приложна египетска история

Ако историята не ви интересува, прескочете тая глава; в нея ще се опитам да разкажа древноегипетската история, която би била нужна на един любознателен посетител на Египет, за да разбере това, което вижда и да може да свърже имената и числата които чува в една последователна нишка и да го отнесе към други събития от световната история. Хатшепсут? XIX династия? Мойсей? Как се връзват всичките тия неща ще разберем в тая глава. Първо, номенклатурата. Древен Египет описва периода от около 3150 пр. Хр, когато египетските земи са обединени за пръв път, до 30г Пр. Хр когато със смъртта на Клеопатра Египет става част от Римската империя. Това са над 3000 години Египетско царство, съответно някаква форма на периодизация е много полезна; за щастие имаме такава. Египетската история е разделена на Ранен период, Старо царство, Първи междинен период, Средно царство, Втори междинен период, Ново Царство, Трети междинен оериод, Късен период и Елинистичен период и ние ейсега ще минем през всички тях. Освен това древен Египет е управляван от 33 фараонски династии една след друга, техните имена обикновено са обозначени с римски цифри. Тука няма да задълбавам във всички тях (а за някои не знаемм нищо освен имена в списък) но все пак ще спомена някои от най-важните, добре е да се знае че династиите наистина са се брояли доста стриктно и варират по времетраене между 6 и 275 години. Ще се фокусирам върху конкретните важни фараони и свързаните с тях истории и обекти из страната. Допреди Новото Царство информацията е доста оскъдна и годините не се знаят много точно, така или иначе не мисля че точността е важна в случая, просто всяка година преди 1500 пр. Хр я смятайте несигурна. Също тъй, оттук нататъка няма да казвам "пр. Хр", всички години в тая глава са преди Христа.

Джосер, първият строител;
И първия човек със статуя.
И пирамидата м,у насред комплекса на Имхотеп

И тъй, някъде около 3250г. Горен и Долен Египет били обединени под върховенството на митичния цар Намер, основател на I династия и Ранния династичен период (3150 - 2687). По други източници първият цар се казвал Менес, консенсусът е, че тия двамцата са един и същ тип. За Първите две династии знаем само един съмнителен списък от имена, нищо повече, даже древната столица Танис още не е открита. И тогава се появил Джосер (2691-2625) и основал III династия и периода на Старото царство (2686-2181). Преди него тука като по цял свят всички ги погребвали в мастаби, които са правоъгълни малки гробници и тогава Джосер си казал абе какво ще стане ако направим няколко мастаби една връз друга и тъй се родила първата пирамида. За Джосер се знае много, защото е първият човек на тоя свят, оставил ни сграда жива и до днес; а и не само - в Сакара има огромен храмов и погребален комплекс, създаден именно от Джоската и неговият прословут архитект Имхотеп. За тоя Имхотеп знаем само щото бил толкова иновативен и изумяващ другите, че бил почитан като бог после и според мен за изобретателя на пирамидите това е напълно заслужено. 

Пирамидите на Хуфу, Хефрен и Менкаура
Кривата пирамида на Снефру

Скоро след това дошла IV Династия (2613-2494) и ако запомните две династии от тая глава, едната трябва да е тази. Първо имаме Снефру, който управлявал дълго и благоденствено. Всичко било толкоз хубаво, че Снефруто построил не една, не две, а цели ТРИ пирамиди; В Мейдум при първата няма да отидете, но Наклонената пирамида и Червената пирамида в Дашур определено си струват посещението. Неговият син Хуфу (2589–2566) пък издигнал пирамидното изкуство до своя връх (хе-хе) оставяйки след себе си Голямата Пирамида в Гиза, в продължение на хилядолетия най-голямата сграда на света. Парадоксално е, но не знаем много за него, освен че през цялото време сума народ е бил стегнат да строи пирамидата и царят им е уредил жилищата и заплащането. Неговият син Хефре(н) (2558–2532) изпляскал втората пирамида в Гиза (която според мен е по-хубава) и разбира се големият Сфинкс - макар че сфинксът не е точно датиран и има известна спекулация дали не е от малко по-рано или по-късно. След Хефрен пък идва синът му Менкаура, за който хал хабер си нямаме колко време е управлявал и какво става след него, важното е, че ни е оставил Третата пирамида в Гиза и много е уважавал жените в живота си, правейки им малки пирамиди до своята. Столица на старото царство е Мемфис, а повечето археологически останки са В Гиза, Сакара и Дашур на западния бряг на Нил близо до Кайро.

Туй е Ментухотеп II дето обединил египтите
Сенусрет I
Срутена пирамида от Средното

Първият междинен период (2181–2055) идва, когато централната власт на Египет се разпада заради разни суши, но може би и щото не е много икономически продуктивно всички да се бъхтят с десетки години за да правят пирамиди, които после само си стърчат там и носят малко ползи. Някъде в тия размирни времена била изобретена литературата, в смисъл концепцията за литература като писмен текст, чиято цел е изкуство. Най-накрая Ментухотеп II от XI-та династия центрирана в Тива завладява севера и обединява царството за периода на Средното царство (2040-1782). Сега, Доминик от Иджипт Хистъри подкаст ми разправя, че Средното Царство е период на огромен културен напредък, но тайничко да ви кажа, за пътешественика то не е особено важно. Стига ви да знаете, че тука са династии XI-XIII и че ако се натъкнете на фараони с име Аменемхат или Сенусрет те са от тука. Пирамидите им не стрували и се разрушавали, докато накрая спрели да ги строят; статуите и литературата обаче процъфтели, а ако сте чували историята за Синухе египтянина (има книга и филм) и тя е оттука. Столицата била Тива; а откъм паметници - обелискът в Хелиополис и срутената Черна пирамида в Дашур са най-лесните неща които могат да се видят от тоя период. Средното царство прерастнало във Втори Междинен период (1650=1550) когато от север цъфнали някакви гадни чужденци, дето египтяните нарекли "хиксоси", което буквално значи чужденци. Въпреки че те не били особено зли или некадърни и даже уж изобретили най-характерния мотив за египетската армия - бойната колесница, никой не можал да ги изтрае и отново от Тива дошли обединителите. Атмос I (1550-1525) изпъдил хиксосите, обединил Египет отново и основал Новото Царство и XVIII династия. 

Хатшепсут с кръглите бузи
Завистливия Тутмос III
Храма на Хатшепсут кръглите бузки

Ах, XVIII династия (1550-1290), е вероятно най-важната династия в египетската история, освен дето е най-дълго управлявалата с тия 260 години. Първо е Атмос, освободителят. Следва Аменхотеп I и Тутмос I (1506-1493), който някак с брак се намърдал в династията. Тоя Тутмос е първият фараон повел армията си в бой извън Египет, и първият завладял цяла Палестина и даже прекосил Ефрат. Неговите деца от различни жени - Тутмос II и Хатшепсут били женени, но Тутмосът се гътнал рано и оставил невръстния си син Тутмос III на трона; Мащехата му Хатшепсут обаче се обявила за фараон и управлявала 20 години, докато малкият Тутмосчо растял. Царуването на Хатшепсут (1479-1458), освен дето било първото на фараон-жена, било период на огромен икономически и културен разцвет, мацката пратила експедиция до Пумт и домъкнали оттам купища ценни и богати стоки, само дето ние още не знаем къде е тоя Пунт дето са ходили, само че е някъде надолу по Червено море. Хатшепсут направила най-мощните обелиски, подкарала големия храм в Карнак, изтипосала си един бърз сфинкс в Мемфис и била първата дето осъзнала, че не е толкоз важно къде си погребан, а къде ти се кланят - съответно направила огромен погребален храм, който с цялата си внушителност стърчи и до днес. Тутмос III (1479-1425) станал цар след нея и като цяло ѝ бил малко крив, съответно пробвал да я позатрие от историята, но то затрива ли се такоз чудо, пък и според мен малко кофти номер като се има предвид че тя не била длъжна да го държи жив и да му топли трона. Нищо, Тутмосчо открил славата пък като най-прочутия пълководец в египетската история с купища походи на север и на юг, но за разлика от мащехата си от негово време има едно фестивално храмче в Карнак и два отвлечени обелиска това е. Между другото, тук е добре да спомена, че между пирамидите на IV династия и Новото Царство са минали точно около хиляда години, което значи че за тия хора дето са строили всичките неща из Тива и Мемфис по това време пирамидите са били точно такова невероятно чудо на древността, каквото са за нас. 

Аменхотеп III и жена му Тийе
И колосите му на Аменхотеп

Още едиn Аменхотеп II (1427-1401) (дето може би довлякъл евреите в историята с Йосиф) и Тутмос IV (1401-1391) (дето окичил сфинкса с плочапо-нататъка и стигаме до Аменхотеп III (1391-1353) и неговата жена Тийе. Дългото им и мирно царуване било златен век за Египет и за строежите из него, особено в региона на Тива, вътрешните части и на храма на Луксор и на Карнак са построени по това време, освен това Аменхотеп III си построил огромен погребален храм дето не е останал цял, но археолозите редовно копаят, както и колосите на Мемнон на западния бряг на Тива. Двете огромни статуи в центъра на египетския музей в Кайро също са на Аменхотеп III и Тийката. А нейните родители пък са също така известния Юя и Туя, останали в историята с почти непокътната гробница и изключително много материал за живота по аменхотеповото време. Накрая на царуването си Аменхотеп III бил подут, болен от хиляда неща и даже беззъб, но колкото повече остаряявал, толкова по-младолик и сладък го изобразявали, тоз бил буквално първия тип в историята, комуто хрумнало, че не е задължително бъдещите поколения да го помнят в реалния му образ. 

Ехнатен отпред, Нефертити отзад, Атен отгоре
Ехнатон в новия му стил
Всички знаете по-известния вид на Тутанкамун,
Туй тука е как бара Озирис.

И тук нещата стават наистина луди, защото синът на Аменхотеп III - Аменхотеп IV взел властта, почнал царуването си нормално, но още на 4-тата година тотално припаткал, сменил хилядолетната религия с почитането единствено на слънчевия диск "Атен" и даже си сменил името на Ехнатен (1352-1336). Сега, да уточним, смяната на религията далеч не е толкова рязка, колкото си представяме, Ехнатен не се отрича от старата, просто схемата му е, че един вид старите богове, храмове и прочее са си там, но са се оттеглили от съдбата на Египет, която зависи само от слънчевото божество Атен. Въпреки това туй се смята за първата монотеистична религия в световната история. Промяната в изкуството и строителството обаче била радикална. Значи, както тъкмо бащунгера му бил осеял всичко с храмове, тъй Ехнатон казал мнеее, тез храмове са тъмни и нямат никакво слънце и почнал да прави нови с огромни дворове за почитане на слънцето, но и това не било достатъчно и подхванал даже нова столица в Амарна. Изкуството също се сменило много и станало по-изразително и по-реалистично. Жена на Ехнатон била Нефертити, която е известна с красотата си главно заради промяната в изкуството и отношението на фараона към жена му, което позволявало далеч по-красиви изображения на царицата. Ехнатен управлявал само 20 години и после оставил всичко на Нефертитката и сина си Тутанкатен, пардон Тутанкамон (1332-1323). Да, точно тоя Тутанкамон. Болнаво хлапе което умряло на 20, обаче покрай младостта си бил изманипулирано от жреците да зареже цялата работа с Атен и да се върне към нормалните богове. Благодарение на това, че ритнал камбаната рано рано обаче - го погребали супер набързо в недовършена гробница, заради това пък - въпросната не била разкопана и разбита от иманяри, тя просто не изглеждала сериозна; заради това пък - когато Картър отива да копае - я намира непокътната в нещо което мисля твърдо може да се нарече най-важното и известно археологиеско откритие в световната история. И тъй станало, че тоя смотльо управлявал кратко и неизвестен с нищо освен че всички го командорили - става единственият фараон в цялата трихилядигодишна история с непокътната гробница и човекът в тая история за когото знаем най-много. Съдбата е супер случайното нещо, а?

Рамзес II e бил голям сладур
Рамзи и Нефи гледат във вечността

Ехнатен бил изтрит от историята, накуп с бога си и новата столица, въпреки това и до ден днешен изкуството от тоя период е сред най-интересните, които може да се видят по музеите. Тутанкамон пък останал в историята без да прави нищо освен да умре. Сега обаче стигаме до едни хора, които са направили всичко възможно да останат в нея. Рамзес I основал XIX династия (1292-1187)(да, предните три абзаца бяха една и съща династия). Сети I (1290-1279) влязъл в един куп непродуктивни войни, най-вече с хетите от Анатолия. Сети е оставил след себе си храма в Абидос и половината от Хипостилната зала в Карнак, която синът му Рамзес II (1279-1213) трябвало да довършва заедно със започнатата война с хетите . Рамзито както го наричам из пътеписа се справил дотолкова блестящо, че учатвал от прецаканата страна на първата засада в историята и въпреки туй успял да спечели битката при Кадеш с хетите. После пък преценил, че да се млатят с тия хети вечно няма да е добре за икономиката и съответно сключил първия мирен договор в световната история. И като потекли едни богатства и като почнал Рамзес II да строи всичко дето му видят очите и не се спрял през цялото си супер-дълго царуване. Абу Симбел? Рамзес! Луксор? Рамзес! Хипостилната зала в Карнак? Рамзес! Колоси в Мемфис? Рамзес! Даже нова столица вдигнал в Източната делта, но нищо не е останало от нея. Между другото, всичките тия фараони на Новото царство (освен пълното куку дето сменило религията) са погребани в Долината на Царете на западния бряг на Тива. Великите им царици, макар че не всички имат - са погребани в Долината на Цариците от другия край на същата планина. Рамзес II си имал велика царица на име Нефертари, на която е посветен малкия храм в Абу Симбел и една върховно лъскава и красива гробница, която аз не видях поради твърде много гробници в същия ден. По времето на Рамзес II се предполага и че може да се е случила цялата история с Мойсей и извеждането на евреите от Египет, която обаче е супер недоказана. При сина му Менрептах (1213-1203) пък почва да се използува думата "фараон".

Кого среща тука Рамзес III?
Сериозно, не можете ли да познаете?
Аз за какво пиша тука 17 глави?
Туй не е на Рамзес III а на Аменхотеп III,
пука ли ви?

След Рамзи и Нефи настанала една каша от техните купища деца които били взаиможенени и изведнъж династията се сменила по неясен мистериозен начин. Така дошла XX династия(1189-1077); Нейният втори фараон  Рамзес III (1186-1155) е последният велик египетски фараон, управляващ вече едно западащо и нападнато отвсякъде царство. Мединет Хабу е неговият погребален храм. Рамзес изтеглил късата клечка с колапса на бронзовата епоха по цялото Средиземноморие и после изтеглил още по-късата клечка с огромен заговор срещу него на половината му жени, синове, царедворци и съдии, който бил разкрит но даже не знаем дали само е вкиснал стареца или реално е бил успешен, щото докато текъл процеса срещу конспираторите фараонът се сменил. Останалите Рамзеси са от същата династия, но са известни главно с гробниците си.  

Колона на гости от царство Куш
Порта от Късния период

Египет обаче бил безсмъртен и когато дошли завоеватели, те били дотолкова очаровани от културата и богатството, че били бързо асимилирани. И все пак Третия междинен период (1069-664) и Късния период (664-332) като цяло не се представят никак добре, защото на всеки стотина години се появяват нови нашественици и няма много време за развитие. XXII и XXIII династия са либийски, ако мернете името Шошенк, от тука е, макар че доста старание трябва да положите, за да намерите нещо от техния период. XXV династия (744-656) пък идва чак от царство Куш в Нубия, били си съвсем чернокожи и всичко, от тях по-интересните неща са в Судан, макар че и насред Карнак има една колона на най-известния нубийски фараон - Тахарка. XXVIII (525-404) и XXXI династия (343-332) са на Персийската империя, в която Египет е последната дупка на кавала и никой не се е занимавал с него, по време на гръко-персийските войски Египет е спонсор и хранител на персийската войска. Храмовете във Филиа и тук таме по някоя колона или порта в Карнак са от Късния период.

Едфу, където купища Птолемеи си оставили ръцете

И тъй стигнахме до Александър Велики (332-323). Той самият в Египет се нарича "XXXII династия" и от негово време има само една малка заличка в храма на Луксор докъдето самия той не е ходил. Тъй или иначе тука всички много мразили персите и се радвали. Въпреки че се врътнал тука само за няколко месеца,  наследството му е огромно, основавайки Александрия, градът който ще доминира египетската история през следващото хилядолетие. След ранната смърт на Сашко, Египет остава в ръценте на верния му пълководец Птолемей (305-282), който най-бързо се ориентира в хаоса и лапва най-хубавата и богата земя и като такъв се оказва основател на последната XXXIII династия (305-30). Тя е наречена на неговото име и като цяло била династия на гръцката култура и език, управляваща от новия гръцки град. Всички мъжки фараони от династията на Птолемеите се казват Птолемей; вторият (284-246) бил особено способен, на него разчитаме за фара и библиотеката на Александрия. Храмовете в Едфу, Ком Омбо и Дендера всичките произтичат от времето на Птолемеите, които си вярвали в гръцките богове но строяли храмове и на местните да се радват хората. Последният фараон от династията на Птолемеите се нарича Клеопатра и да, ако не знаете, думата фараон се отнася и за няколкото царици на Древен Египет поели пълната власт (Хатшепсут и Нефертити също са фараони). Клеопатра (всъщност Клеопатра VII (51-30), може би е очевидно, че Птолемейската династия не се е славила с огромно въображенив за имена) всъщност била доста добър фараон, умело навигирала политиката на едно обречено царство; славата и на съблазнителка с която е останала в историята се дължи главно на това, че цивилизацията след нея е доминирана от римляните и техните историци и определено сексисткия поглед на историята, който въпросните са ни завещали. На 12. Август 30г пр. Хр. последният фараон на Египет се самоубива пред перспективата да я размотават гола по улиците на Рим и вечното царство преминава в римската фаза на своето съществуване.

И тъй, надявам се, че тая справка може да ви бъде полезна с дългата и сложна история на Египетското царство. А пътеписът пък ще продължи с моето приключение и ще разберете защо тая глава дойде точно тук. 

No comments:

Post a Comment