21. Среднощна ескапада

Моята среднощна ескапада.

След четири гробници, три храма, арест и бягство и даже полет с балон, каквоо ОЩЕ може да ми се случи в същия ден? Ами сега ще видим, защото за Вихрен този велик ден не е приключил. И какво следва сега? По-внимателните от вас може би се досещат, но за другите - ще трябва да си кажа. И тъй, помните ли как в глава 15 пристигнах в Луксор и моя любимец Руди ме изплю пред храма Луксор на центъра на града, и аз вместо да видя него отидох да гледам Карнак по залез? Как да не помните, сигурен съм, че всички много внимавате в това дето се случва в тая така бързо развиваща се история; така или иначе този храм Луксор остана и специално си го пазя за настоящия момент. Защото, опитният ви пътеписец и пътешественик си е направил добре предварителния рисърч и е открил как да добави поредния незабравим момент към своето - а и вашето виртуално - пътешествие. Защото тоя храм, за разлика от всичките други египетски паметници, храмове, пирамиди и гробници - затваря в 8 вечерта, което го прави абсолютно единствената египетска забележителност, която може да се разгледа по тъмно; и точно това смятам да направя.

Храмът Луксор отвън

Алеята на платформите без сфинксове

Само дето тези крака вървят от 14 часа и вече не слушат много много, а и нещо друго малко по-нелицеприятно ме напъва, но ще трябва да стискам...зъби и да разглеждам, щото затова съм тук. Тежка е участта на великия пътешественик, който понякога се огъва под тежестта на собствената си божественост, и все пак огъва се, но не пада. Въй, добре че не съм се родил по древноегипетско време, щото вместо самовлюбен пътепис щях да съм построил купища мегаломански храмове. Като тоя в който сега отивам, целта му не е почитането на кoнкретен бог или фараон, а властта на фараона като цяло. Отвън изглежда страхотен, чудесно осветен в ярка топла светлина, на всичкото отгоре е малко по-ниско от околностите си и отвсякъде се вижда гледка. Пъхам му се с въодушевление все едно е първият ми храм в живота!

Лодката на Амун

Сфинкс от алеята

Пред входа на храма започва алеята на сфинксовете - трикилометрова церемониална алея, водеща директно от тук до храма на Амун в Карнак, всъщност по-скоро водеща в обратната посока, защото от там са мъкнали статуята на Амун по разни празници и фестивали. Доминик разказа какви фестивали било имало всеки месец, но някой прескочи тая част на подкаста, пък сега май е важно. А тая алея я откриваха за туристи буквално преди няколко месеца и даваха церемонията по телевизията и се чудих там пандемия няма ли. Решавам първо да видя тия сфинксове. Кой, как, защо е измислил идеята за сфинкс, ако се замислим това е супер-странното нещо, котка с глава на човек, как ти хрумва това? От тези, запазените са с човешки лица, но има теория, че някога са били най-разнообразни, но моят стар познайник Рамзес II ги унифицирал и не е нужно да си Херлок Шолмс, за да направиш дедукцията на това чия мутра им е лепнал. Сега има по една платформа на всеки десетина метра от всяка страна на алеята, но на много малко има сфинксове, всъщност почти всички сфинксове са в първите метри откъм храма, а нататък остават почти само празни платформи. Чудя се, тези дето са възстановени дали са на правилните места, но няма кой да ми отговори; вървя си между тях почти до първия мост отгоре, когато отдавна са останали само платформи. По средата на алеята има церемониална платформа-лодка, чиято цел явно е да илюстрира как Амун е идвал до храма от Карнак.

Пилонът на Рамзес II

Обелиск  на правилното място

Най-после съм готов за последния си египетски храм. Той напомня тоя в Карнак по това, че е доста сложен и всяка част е интересна сама по себе си, но все пак тук частите са по-ясно разграничени, по-елементарни и по-малко, съответно разказът ми вероятно ще е по-ясен. И тъй, всичко започва с пилона на Рамзес II, един огромен портал с колоси на Рамзес отпред, няколко прави и два точно до входа - седнали като онези в Абу Симбел. Пред вххода се минава между два прекрасни обелиска вдигнати от великия фараон; само дето са един истински и един липсващ. Десният го няма, защото дъртия и тотално изчаткал Мохамед Али паша (6-та глава) го подарил на французите и те го изпляскали на плас де ла Конкорд в Париж да стърчи там самотен и жалък, да събира газовете на колите, да иронизира името на площада на Съгласието и да го игнорират напълно гражданите на една чужда нему цивилизация. Идеята на тия сложни и внушителни входове е, да симулират планина през която преминаваш от земния свят към света на боговете.

Джамия върху църква върху храм

Дворът на Рамзито

Минавам през пилона и се озовавам в двора на Рамзес II, който ни напомня, че древноегипетската история е досста пълна с исторически фалшификации. Схемата е такава, Рамзес направил тоя двор и го напълнил със свои статуи, но това не му стигало; тука обаче бил входът на храма, построен преди това от Аменхотеп III съответно имало негови статуи също, Рамзито обаче си казал, че не може тъй и преименувал статуите на Аменхотепа на свои такива. Долничко изпъ;нение от най-великия египетски фараон, но какво да правим. Другото с което е известен тоя двор е, че тук има супер стара джамийка, построена върху основите на древна коптска църква, която пък са я построили докато храмът е бил още в употреба, правейки това място център на релиогиозно почитане в продължение на над 3000 години, нещо което е явно голяма гордост тука, макар че на мен да построиш църква и джамия в египетски храм ми се струва проява на върховно лош вкус.

Колонадата на Аменхотеп III и Тутанкамон

Следва колонадата на Аменхотеп III, която обаче е довършена от Тутанкамон. Интересното тука е, че в един момент на Ехнатон (сина на Аменхотеп III и баща на Тутанкамон) решил освен да смени главното божество, артистичния стил на царството и столицата му - да изтрие главния бог на Тива Амун от храмовете. Съответно накарал някакв хора тука да обикалят колоните и да му изчукват лика от релефите и името от надписите. От всички неща, дето Ехнатон е свършил, това се води най-еретическото и е главната причина самият той да е бил изтрит от историята в последствие. Тъй или иначе, макар разни гидове да разказват тая история край ушите ми - а и другата (че тука по стените е изобразен фестивала с лодката) най впечатляващ е този коеидор от колони, който води навътре и напомня на Карнак. Бе не е Карнак, но виждам откъде е дошла идеята за огромна колонада, така добре изпълнена там. Особено щастлив съм, че виждам това страхотно място в тоя чуден час, на тая мистична светлина и за момент забравям за умората, дразненията и дори за къртицата, която подава носле от дупката и се чувствам най-могъщ на света. Това май съм го казвал вече в пътеписа, но явно често ми се случва.

Слънчевия двор

Тук Монката се е прераждал и омъжвал.

Стигам до слънчевия двор на Аменхотеп III и най впечатляващо място в храма. Широк двор, обрамчен с два реда колони, с особените капители така характерни за Новото царство. Тия колони се наричат "връзки папируси" защото се предполага, че имитират това. Гигантската симплистична конструкция прави мястото много магическо, особено на тая жълта светлина идваща отдолу. Тука е била крайната дестинация на прословутия фестивал, тука е било мястото, където Амун се е прераждал; поне така твърдят табелите наоколо. Тези табели, между другото, малко ме дразнят, защото оставят впечатлението, че тоз храм е съществувал единствено за да прероди статуята на Амун в един ден в годината и да го омъжи символично за фараона (да, и такова шоу е имало). Края на септември, началото на октомври е датата, ако се чудите. А табелите все пак добре че ги има, щото сме в Египет нали; правени са, както и повечето разкопки и реставрации тук от Университета в Чикаго.

Най-вдясно Сашето дава дарове,
все едно някога го е правил

Камерата на Сашо Лъжливото

Най-вътрешната част на храма е един лабиринт от малкии помещения. Самият център на "светилището" както се нарича е малка зала посветена на Александър Велики, или по-скоро както тук трябва да го наричат Сашо Лъжливото, щото твърдял, че го короновали за фараон тука, което е абсолютно невярно, щото от бързане въобще не е имал времето да се мръдне по-южно от Мемфис. Тая зала е създадена на мястото на колонада от времето на Аменхотеп III и по стените и е изобразено Сашето как лъже че дава дарове на Амун и разни други богове в които грам не е вярвал. Наоколо има също тъй стаи посветени на Амун, колони, релефи на прераждането на Амун, още колони, други колони и дори старателни чикагски археолози внимателно правещи нещо на пода зад една лента в осем вечерта. Настрани пък има поле от камънаци на име открит музей, но то не е осветено; все пак от табелата му научавам, че тая работа с Чикаго се точи от поне 30 години, което е доста впечатляващо. Тук обаче организмът изведнъж ми казва, "Ето, видя го вече, махай се преди да си умрял", на което аз отговарям с "Мълчи бре", но той ме контрира с далеч по-убедителното "А искаш ли да дават по новините, че турист се е насрал в египетски храм?" и съм принуден да се съглася, че е време да си ходя.

Джамията пред храма

Сук

След храма отивам на книжарница, да взема всички останали сувенири и книжки, има чудесна книжарница точно срещу храма, за която съвсем между другото разбрах, че няма тоалетна. После отивам за едно бързо кошари за вкъщи и през сука отивам към хотела. Сукът на Луксор е като твърде много неща в тоя град - изкуствен, уморителен, изпълнен с досадници и миришещ на конски изпражнения (нали са конски? Ох, да, слава богу) от всичките ужасни карети, на които част от досадниците постоянно се опитват да те качат. Изобщо не разирам защо някой ги пуска да сговняват целия град, както и кой точно би се качил на осмърдяна карета с изтормозен кон, за да изминава определено пешеходните разстояния в центъра на Луксор. Тъй или иначе този въпрос много бързо изхвърча от мозъка ми, защото секунди след като съм достигам хотела вече съм разтоварил самосвала, омел кошарито и окъпал туловището и откъртвам здраво и непробудно за най-продължителния сън на пътешествието.