18. Градът на мъртвите

Гол охлюв! 

Пустош, няма даже кой един хубав бой да ми тегли...

Читатели на пътеписа изразиха притеснението си след края на предпоследната глава, че вървейки из египетската пустош било изглеждало много вероятно "да ме пребият". Въпреки, че щеше да е страхотна история и че едно друго вървене в по-следващата глава ще има неприятни последици - тук трябва да ви разочаровам, вървенето из покрайнините на туристически Египет е напълно безопасно и буквално отивайки до магазина в София или Варна срещам повече опасности отколкото там. Само дето е малко скучно и даже Доминик е тотално забил в безкрайните войни на Тутмос III. А аз имам пет километра и един час докато отвори Долината на Царете. Между другото, тука вдясно край пътя има разни табели, че била къщата на Хауърд Картър, откривателят на гробницата на Тутанкамон - а и на много други. Туй значи, че сега тоя скучен път дето си вървя е изминаван от купища фараони, жреци, погребални процесии и даже от откривателите и археолозите, в тая перспектива е малко по-приятно.

Изгрев над долината

Тутанкамон е в средата, Рамзес VI е над него,
отзад се виждат Аменемес вляво и Рамзес III в дъното

Стигам тъкмо навреме, но за съжаление далеч не съм единственият, както се надявах - наоколо вече паркират автобусите и слизат дебелите туристи със селфи стиковете. Схемата тука е, има вход, след което малоумни автобусчета, които те водят до самата долина на половин километър нататък. Там има долина сред скалите с няколко разклонения; и входове на гробници, около 50-тина на брой, разположени впечатляващо нагъсто. Има вариация във височини и  разположение, но общо взето на всеки двайсетина метра има разположен по един вход, фараоните явно не са подбирали много, а долината е доста малка. За туристи е възможно влизането в около десет гробници, като на нормалния билет се взимат три по избор от осем и освен тях има отделни билети за Рамзес V/VI, Тутанкамон и Сети I. Аз си взимам нормален билет плюс Тутанкамон, защото ме е налегнало силното подозрение, че четири гробници ще ми стигнат и също така Сетито струва цели 90 лева, а Рамзес VI е краднал гробницата на племенника си Рамзес V изхвърляйки го неизвестно къде и това може да е резултирало в хубава гробница но не и в такава дето аз държа да видя. Всъщност, моят избор на това кои гробници ще видя се свежда изцяло до това кои фараони са ми по-симпатични по историческата си роля. Сори, Сиптах, ама ако не съм те чувал никога, не смятам че гробницата ти си струва да си пълня главата със спомени и информация. 

Чарлз само може да мечтае за такъв саркофаг

Малкия саркофаг

Стълбището нагоре

И тъй, качвам се на малоумното микробусче чиято единствена функция е никой да не връвне и един метър даже - и след минута ме извозват до гробниците; Военни, полиции, обичайното дразнение и изведнъж се зареждат гробници една след друга. Тука вляво са Юя и Туя, чиито мумии видяхме накрая на Трета глава. Вдясно пък е великият Рамзес II, за който ме е яд, че не пускат туристи. Нищо, точно до него е първата гробница дето ще видя, на сина му Мернептах. Тоз тука е първият доказан фараон, в смисъл на това, че е първият човек за когото по време на живота му има данни че е бил наречен с думата фараон. Другото интересно нещо за него е, че Рамзес II се скъсал от живеене и по всяка вероятност ударил 90-така по време когато средната продължителност на живота била под 30 години - съответно надживял супер много свои наследници и бил наследен от тринайстия си син Мернептах, идващ на трона на 67 - съответно тоз тука е най-дъртият престолонаследник в египетската история, един истински принц Чарлз на своето време. Вход вдигнат малко нависоко, дълъг над 100м наклонен широк тунел надолу, пъстри картинки и много, много надписи по стените. Накрая има широко помещение, един долям черен ръбест саркофаг, който не знам как е влизал тука и до него един по-малък с лицето на фараона , отново външен в смисъл дебел и с груби черти. Не е супер впечатляващото място. 

Маймуни и Озирис

Прилича на гнил банан.

Следващата гробница която ще видя е на Тутанкамон. Тя не е нищо особено, обаче след всичките истории и филми по откриването и ми е интересно да я видя и да си представя как и защо Картър е копал тука. Разположението е супер централно насред най-широкото място на долината. Гобницата е къса и дълбока; тъй като Тутанкамон умрял млад е вероятно даже да не е започнал да си строи гробница и съответно са го метнали в някаква малка и недовършена, в която само най-вътрешната камера е изрисувана и то доста по-грубовато от обичайното с огромни фигури без много детайли. Заради централното разположение и посоката предимно надолу и заради това че е твърде близко до няколко други гробници, тая е била лесно затрупана, а заради липсата на украса във външните помещения - никой не е заподозрял, че това е гробница - това я е спасило от иманярите и в комбинация с непоклатимата вяра на Картър ни е донесло най-великото археологическо откритие в световната история. Днес цялото нещо се гледа за пет минути, щото само две стени се виждат добре - едната с маймуни и едната с огромни рисунки как Тути гушка Озирис, всичките саркофази и дарове са отдавна разнесени по музеите. Най-хубавото на това място е, че в някакъв момент са домъкнали мумията на Тутанкамон и са я метнали в стъклен сандък тука. Все пак това е гробницата му и сигурно той би желал да прекара вечността в нея, радвам се че след всички чудеса, които ни е дал и нашето време се е постарало да изпълни поне едно желание на куцото хлапе. Отвратително грозен е.

Апофис се гъне там.

Трима другари

Третата гробница е на Рамзес I, разположена на самото малко кръстовище по средата между разклоненията. Коридорът е по-къс, вътре няма други хора, а украсата е вълшебна, това край мен са най-красивите картинки нарисувани от древни египтни, които ще видя за цялото пътешествие. Всъщност, сиво-синият фон на стените с картинките кара фараона и боговете да се открояват много сладко. Иначе тоз Рамзес I не е чак толкоз важен, едвам вкарал година на трона, но така се измазнил на последният фараон на XVIII династия, че му станал наследник и основал XIX династия. Освен туй бил жрец на Амун и дядо на Рамзес II. Тия картинки край мен разказват Книгата на Портите, древен текст описващ какво се случва на фараоните след като ритнат камбаната; има и известно изображение на Апофис като изключително дълга змия, която някак е важна в историята. Всичко туй го знам благодарение на няколко информационни панела сложени тука от общината на италианския град Падуа с помощта на посолството, представете си как някой предлага в общинския съвет на Падуа айде да сложим табели в гробницата на Рамзес I и всички се ослушват като глухи свини в картофи; тъй или иначе пълната липса на информация за каквото и да е в тоя Египет явно изнервя хората по цял свят. Туй дето прави най-силно впечатление обаче са няколко картинки на Рамзес заедно с Хор и Анубис, в които тримата се мткнат като стари приятели, един вид "аверчета", както казваме във Варна които се забъркват в общи каши и примерно трябва да клечат заедно.

Дебел крокодииил!

Предпоследния дом на Рамзес III
(щото мумия няма)

На десет метра от предната гробница дето видях е последната ми гробница за деня, на Рамзес III, последният могъщ фараон на древен Египет. Между другото, ако се чудите защо Рамзес III е от друга династия - един от най-сигурните начини да си объркаш онаслдяването в древността е да живееш много дълго - конфликти между купища внуци с еднакви права не водят до стабилност; съответно след Рамзес II и Менрептах настанала каша и хоп, нова династия. Тука има едновременно навалица и ремонт в най-вътрешната камера, съответно няма саркофази и прочее, само разни стени и тавани по дългия коридор. Твърде много хора има, за да и се насладя и да осъзная какво има на картинките край мен, а и няма мили падуанци да ударят едно рамо. Нищо, виждам дебел крокодил и се радвам, както и поизтъркана котка на стената, другото ми е каша. Най-навътре, зяпайки в черната празнота на най-вътрешното помещение си мисля...какво правим ние тука? Тая гробница е отворена от античността, кой ли не се е пъхал по тия дупки с факла в ръка, вместо да оставим умрелите да си кротуват по дупките ходим и ги ръчкаме. Странни създания сме, страх ни е от собствената смърт, но чуждата е супер-интересна. 

Това е котка, нали?

Гробницата на Тутанкамон е вляво от тука,
Мернептах вдъното, Рамзес II вдясно.

Мисля, че четири гробници ми стигат за доста време напред, ще прекарам цели два дена преди да се напъхам в други четири. По принцип имам по-особено отношение към смъртта и нейните храмове, но въпреки това не оставих собствените ми философствувания да ме спъват и тука беше доста интересно. Едно микробусче ме взима до изхода. Следва огромната досада по измъкване сам през всичките дюкяни задръстили изхода и понеже съм бърз съм първия излизащ, такава ми била съдбата. Тая глава можеше да е една огромна глава със следващата или сцепена на две, ще я карате с две малки тъй като гледам, а в деня явно ще има пет щото сме 10 сутринта след втората. Това е положението.