20. Полиция, ескорт и бягство

Ейго на, лъскавото влакче. Сега, планът е такъв - отивам на 80 км на север до близкия голям град Кена. Разхождам се из него, след което пресичам реката по моста - и отивам до древния храм на Хатхор в Дендера и после по същия път наобратно. Храмът е на седем километра от гарата и трябва да отбележа, че на абсолютно никой друг турист не му хрумва да ходи в Дендера по тоя начин. Както знаете обаче, Вихрен не е като другите туристи, и тъй, тътрузенето започва.

Центърът на Кена

Джамок и църквок, един до друг

Пристигам в Кена с 20 мин закъснение. Излизам от гарата а и се оглеждам; една жълтичка гара, лилаво-бели таксита, широка улица напред, първа лудница наоколо, един жив мърдащ зает арабски град. И никой не ме дебне, не ми предлага нищо, не ми говори и даже не ме гледа! Това е толкова страхотно, най-после мога да съм туристът, който съм свикнал, който съвсем сам избира какво прави и никой не го следи и гони, поне за няколко часа. Е, накрая ще се окаже, че не е за толкова много време, но все пак... Първата ми работа е да изям една мазна шуарма. Втората - да взема разни подаръци от съвсем нормалните египетски магазини, за всички дето подаръците им не са сувенири. Боже колко по-евтино е всичко в Кена в сравнение с Луксор! Ето ме и на центъра, където една до друга са се опънали екстравагантна джамия и стилна църква. Тъй като още ръфам шуармата си викам айде няма сега да вляза, нали ще се връщам после оттука. Грешка, драги ми пътешественико, не оставяй никога неща за после! Тоз сериозно ли се обърна към себе си в пътеписа? Да, толкова важно е това послание!

Входът на Дендера

Туй го снимах на връщане.

Разходката по левия бряг е много приятна, дърветата образуват нещо като тунел над улицата; ако само имаше и тротоар, щеше да е супер. След около половин час стигам до входа на храма в Дендера. Както обикновено на входа има полиция с мазен тефтер; тези обаче са доста по-шокирани от обикновено и, както ще се разбере скоро, са скрити лимонки. Откъде идваш? От Луксор? Ама то е невъзможно! С влак? А после? Имам чувството, че си мислят че ги будалкам и прекъсвам тоя разпит с въпрос може ли да видя храма и те веднага ме пускат. След входа следва огромно широко пространство с портал. Храмът на богинята на любовта Хатхор в Дендера е съществувал тука от много отдавна, обаче сегашната структура е от времето на същите мои любими досадници Птолемеите. Даже те само са го започнали, а е завършен от римляните. Казах вече мнението си за тоя тип храмове в Едфу и тук се чувствам по подобен начин. Всъщност, Дендера и Едфу били свързани, оттук е тръгвала ежегодна процесия, мъкнеща статуя на Хатхор до Едфу да я женят за Хор. Нищо де, може би заради това, че е толкова нов, храмът е толкова изключително запазен, има си стени и покрив и всичко. Даже е можело да се ходи на покрива до скоро, ама някаква туристка цопнала отгоре и гушнала букета и са спрели да пускат хората там. Отново обаче получих забележка, че евфемизмите ми за смъртта не са подходящи и трябвало да ги заменя с хубавата варненска думичка "патладясване".

Храмът на Хатхор

Странично помещение

Маза или крипта?

Тука порталът е доста по-срутен от Едфу, но вътрешната част си е цялата, съответно тоя храм започва с хипостилна зала. Доста запазени цветове по колоните, хубави картинки насам-натам, но като изключим че тука всички носят даровете си на богиня с рогца а не на Голямото Пиле - няма особена разлика с Едфу. Има и два други фактора обаче, които ми пречат да ви разказвам разни хитри нещица тука; единият е, че буквално никъде нищо не пише и съм единсtвеният човек в тоз храм, няма кой да ми обърне внимание на важните детайли; другият фактор e, че това ми е деветият храм за пътешествието и седма древноегипетска сграда за деня, дори всемогъщият пътешественик Вихрен си има граници на вниманието и е по-добре да ги достига тук, а не на важните места. Нищо, обещавам да ви се реванширам в последния си египетски храм малко по-нататък. И тъй, тука имало Клеопатричка на външната стена, император Траян поднасящ дарове на Хатхор някъде и фалшив зодиак, който е заменил истински дето някакви французи свили и сега е в Увъра, аз обаче забелязвам главно Хатхорката с кравешки уши, които стърчат настрани; тя е навсякъде, по върховете на колони и стени, в релефи и надписи.  Имах една позната с така стъращи уши и даже прическа, какво ли става с нея? Другото интересно за тоя храм е огромното количество странични помещения. Има нещо като мазичка/крипта със стенописи и поне две помещения до които се ходи със стълбички нагоре. Всъщност, както и в Едфу, тука по вътрешните помещения е много тъмно, едва осветено с лампи, а как ли са си светили египтяните, кой знае.

Колони с Хатхор

WTF?

Извътре

И тъй, излизам си и изобщо не подозирам какво ще ми се случи ейсега. На излизане, минавам пак през полицаите на входа. Най-възрастният ме спира и ми казва - уейт, уейт. И аз си чакам. Идва отнякъде едно хлапе във военна униформа, което изглежда все едно е на 12 и оня му казва да ми превежда. И тъй, казва бебето - трябва да се качиш в онова такси ейтам, и то да те закара на гарата, да хванеш влака за Луксор. Хм, викам аз - защо? Секюрити! Ама как тъй застрашавам аз сигурността? Не разбират. Викам си, хайде да не се правя на интересен, качвам се в таксито и то, инструктирано предварително - потегля веднага. Когато  стигаме пак на центъра на Кена му викам - можеш да ме оставиш тука. Не мога, вика, не - ха, ами как тъй - полицията е зад нас казва. И наистина гледам в огледалото, зад нас върви полцейската джипка дето беше паркирана пред храма в Дендера И тъй, оставят ме на гарата, и докато плащам на таксито, пред вратата ме чака същия старши полицай дето ме изпрати тука, само че този път без войниче да превежда. И сега, мой, какво ще правим? Сочи навътре докато активно неразбира, а аз се чудя вече мога ли да се смятам за жертва на системна полицейска дискриминация. Аз не се давам лесно, викам му не може ли да се помотая из града, може да хапна нещо? НО, НО  ФУУД! Имам много време, какво да правя? ТЕЙК ТИКЕТ! И тъй, все по ядосан се пъхам заедно с тая лепка в гарата, където - характерно - цари малка лудница. Нищо, аз  като един закоравял престъпник - имам полицейски ескорт и веднага достигам до касата. Един билет до Луксор, казвам. Момчето ми отговаря, че влакът е след два часа. Викам - знам, кажи го на тоя тука. Следва разговор между тях, даже си повишават тон. Накрая момчето ми казва - ами има влак трета класа сега, можеш да хванеш него, ама той няма климатик! Викам - какъв климатик, супер е студено и без това! Виждам обаче че продължава да се колебае - не било сигурно, било опасно.... Ами като не е сигурно, явно е тъкмо за мен, висшата заплаха за националната сигурност на Египет! И тогава тоз ми казва, да ама аз не мога да ти продам билет за третата класа, качваш се на своя отговорност и си вземи билет от влака. 

Всичко стана заради тоз вляво.

Третокласният влак иде!

И чак в тоя момент ми просветва в центъра на каква огромна, колосална, неземна глупост съм забъркан! Значи, (най-вероятно, но непотвърдено от никого) тоя полицай тука се е паникьосал не за националната сигурност, а за МОЯТА сигурност (и войничето бърка секюрити със сейфти); явно самоинициативното пътуване с влак и крака го е втрещило до немай къде. Съответно е решил да ме изпрати до влака. Когато обаче е свършил тая работа - и защото е малоумен кон с капаци - не може  да даде назаден и изведнъж да миряса и да ме остави да правя каквото си искам. Съответно натиска тука хората да ме качват на по-ранния влак, който е трета класа. Обаче, египетските железници не допускат чужденци на третокласните влакове, щото да не им се случи злополука; нещо повече, въпросните въобще ги няма по разписанията на сайта и на гарата, за да не се обърка някой не-местен да се качи. Но сега това е единствения вариант за мен, защото едно упорито полицейско магаре не може да спре да прави глупости под тежестта на пагоните си. И така, отиваме на перона и почваме да чакаме влака сред тълпата. Онзи говори по телефона усърдно, после идва друг полицай, телефони, радиостанции, само факс дето не извадиха. Най-накрая става ясно каво правят - намерили са някакъв техен колега, който се вози в тоз влак и ще ме предадат на него да ме ескортира и пази. И наистина, когато раздрънканата прашна бракма, която е третокласния влак на Египет се домъква бавно пред мен, полицаите чукат по прозорците докато намират своя колега. Влакът е препълнен до козирката, но край полицая е празно, той ме слага на мястото срещу себе си и ни загражда с уважителни забрадени лели, които има малко по-малък шанс да ме изядат. 

Все едно пътническия за Карнобат...

Качване във влака

Третокласният влак си е малко приключение и единственото хубаво нещо, което намирам в тази история. Вратите никога не се затварят, има супер много прах по всяка повърхност, много, много хора, прозорецът е супер мръсен и едвам се вижда навън, а един човек до мен много старателно дъвче стрък захарна тръстика - и все пак не виждам абсолютно никаква причина египетските железници да се срамуват от това влакче и да ме пазят от него. Полицаят дето ме ескортира изглежда приятен, плешив чичка, с много нашивки по пагона, но не говори дума английски. Добавя ме на фейсбук, за да може да ми пише и да си го превежда с Гугъл транслейт. Провеждаме един силно малоумен разговор, докато влакът бавно се клатушка по пътя си. Едночасово разстояние се пътува над два часа; накрая с последните слънчеви лъчи пристигаме в Луксор и моята епопея свършва. Но...не съвсем, не съвсем! Стискаме си ръцете и се сбогуваме с моя кортеж, когато на него изведнъж му просветва, че той хубаво ме е ескортирал...но не ме е предал на никого! Той  човекът - идея си няма защо ме ескортира - съответно като му е даден човек, тук трябва да го предаде на местната полиция. Чакай тука, сочи ми и го виждам как се насочва към полицаите на гарата. Само при мисълта как този доста висшестоящ полицай ще отиде при тях и ще им каже "доведох човека, който ми беше поверен" и те ще кажат "Квооо?" и понеже не са чували за мен ще ме ръчкат и разпитват и губивремят нескончаемо, решавам, че сега е момента да драсна към свободата. Нежно и незабележимо се сливам с тълпата излизащи от гарата, докато чувам някъде далеч зад мен притеснените вопли на куките (нали вече съм бвгал от тях, мога да ги наричам така), успешно завършвайки първото си бягство от полиция в живота. 

Пристигаме в Луксор