22. Влак в безвремието

Първият влак

Гледка на закуска

Извинявам се за паузата, трябваше обаче да се ходи на друго пътешествие, в което малкият Венко на рамото ми се превърна в съвсем реален такъв. Може да дочакате пътепис и оттам евентуално, но не толкова обстоятелствен колкото тоя. Което ми напомня да забързам малко положнието и тука. След ден с пет глави, следва специален ден с една единствена глава, благодарение на Египетската железопътна компания. Планът за тоя ден беше да стана рано, да се возя 4 часа на влак, да гледам един подир друг два египетски града  - Сохаг и Асют за по два часа, да се возя още 6 часа на влак и да стигна в 9 вечерта в Кайро. Само дето гласът на разума, който иначе рядко се чува - този път надделя и каза стани рано, но гледай само един град по пътя, нещо ще се обърка, имай буфер а и аз му отговарям да мълчи там, но все пак го слушам.

И тъй, все пак има малко време за последната закуска на пътешествието и тя е точно толкова смотана и безвкусна, колкото всяка досега. Поне тук гледката е към реката и алеята на сфинксовете. Сбогом, прекрасни Луксор, сбогом чудесни храмове на Луксор и Карнак, сбогом Долина на царете, бузест фараоне и полет с балон, казвам си аз докато предъвквам блудкава кифличка с ужасен мармалад. 

Прелез? Прелест?

На перона в Луксор

На гарата съм 10 минути преди влака и си взимам билет до Асют. Асют? - пита ме продавача, викам да. Асют дето е по средата до Кайро? - да. Ок... - вика той с интонацията, която казва - не знам какво правиш, но си на свой риск. Доста ме дразни, че тия влакове уж са за всеки и все пак всички се държат дълбоко подозрително като вземеш да правиш нетуристически неща. Влакът никакъв го няма в уречения час, та си кисна по гаричката, която е слънчева и приятна. Най-накрая благоволи да се покаже, с около час закъснение - добре че имам буфер - казва си малкият наивник и смело се качва. Втората класа е средно-пълна, климатизирана и съвсем напомняща която и да е западноевропейска железница. Има дори съмнителен тип дето се е крил в тоалетната гледащ безкрайно виновно и въртящ лъжи пред строгия кондуктор, който клати глава с погледа "ясен си ми, не на мене тия" и чинно го глобява; буквално все едно съм в ИЦЕ-то на Дойче Бан.

Полета захарна тръстика

Ужасните панелки на египетските покрайнини

Пътуването с египетски влак е много познавателно, защото долината на Нил е тясна и влакът минава през всичко, градчета и селца, ниви и поля. Следват няколко интересни наблюдения от возенето: Първо, главната земеделска култура в южен Египет е захарната тръстика. Освен нея има също така ниви с едни високи треви, вероятно за да хранят кравичките и това е всичко, никакви зърнени култури, без грам пшеница наоколо. Второ, става ясно, че неизмазани бетонени блокчета от няколко етажа с открито стълбище без рамки, парапети и прозорци е масовата жилищна форма в тая държава. Някъде има вариация в това дали е панел или неизмазана тухла, другаде пък - дали стълбището е външно или измежду апартаментите, но средния египтянин по Горния Нил определено живее в нещо дето ние бихме нарекли недостроено и дори опасно. Има канали навсякъде, те приличат на големи кални вади и са пълни с живот, лодки, риболовци, кози и въобще всякакви хора се мотаят по тях. И в двете посоки от влака се вижда края на зелената част и началото на пустошта, до голямата чупка на Нил (край Кена) зелената част е от дясната източна страна, после става преобладаващо от другата страна на реката. Тук-туците са доста по-разпространена транспортна форма, отколкото би проличало в Луксор или Кайро, а тоя влак в който се возя е единствения сериозен наземен транспорт през цялата страна - пътищата не са достатъчно добри да поемат пътниците.

Асют ме посреща пъстро

И аз не знам какво се случва

В Асют влакът е с малко над два часа закъснение, което ми изяжда целия буфер, щото вече дори не мога да си взема билет за влака, който бих хванал  - защото времето му е минало, нищо че той ще дойде кой знае кога. Нищо, имам да си разгледам един съвсем обикновен луд и пъстър египетски град. Лудница, коли и тук-туци, джамии и църкви и никакви коне, карети, сувенири и досадници. Най-хубаво обаче е край реката, тук Нил е много тесен. Не е особено окултурено и заведенията не работят, но пък има едни момци дето товарят торби с цимент на лодка, някаква платформа с неизвестно предназначение и паркиран празен круизен кораб. Както и много, много зеленина и градини. 

Джамията на Асют

И коптската църква в зелено

Три следобед е, тъкмо навреме за влака се връщам обратно на гарата и си взимам билет. Продавачът прави жест, с въртящ се пръст, който не разбирам, но ме притеснява, че значи че ще почакам. Няколко влака? Няколко часа? Няколко завъртания на земята? Около Слънцето? Кой знае. Лошото обаче е че ще трябва да си седя на перона и да ходя да питам всеки спиращ влак дали е моят и те да се лутат и да не знаят и накрая да се оказва, че естествено не е моят. Решавам да чакам съвсем в края на перона и отивам и сядам сам на най-отдалечената пейка. Викам си - да съм по-далече от хората, тук никой няма да се занимава с мен - и в рамките на осем минути от като си викнах това вече съм видял внуците на двама различни дядовци и съм си взел соленка правена от жената на трети. Слънцето се скрива зад блоковете и много бързо става студено. Подскачам да се стопля, сядам на каменната пейка, измръзвам, подскачам пак, купувам си вода, слушам подкаст, мръзна, подскачам, питам влаковете, мръзна, подскачам...и така минава час, втори, трети...В 18:10 идва един от дядовците с внуците и ми казва, че някой му казал, че влакът идвал. И тъй,  в 18:20, с три и половина часа закъснение тоя влак най-накрая благоволи да се появи.

Първата класа

Ако искате да знаете как НЕ изглеждат пирамидите -
ето така.

Тука съм в първа класа, просто за да опитам всичките класи на египетския влак и тя е също толкова ненужна колкото първите класи навсякъде другаде по света. 11 лева струва първата класа за 5-часов влак, а 8 втората ако се чудите. Лошото обаче е, че вече е тъмно и нощен Египет е изключително неосветен; имам избор за гледане между тъмни недостроени панелки и фалшивата картина върху щората на прозореца. Затова аз избирам третото - което съм сигурен, че никой никога не е вършил в тоя влак - а именно вадя си компютъра да поработя. Междувременно, Египет играе осминафинал за купата на Африка срещу Кот д'Ивоар и целият влак гледа по някакви телефони как се бият дузпите. Има риск да стане голяма трагедия, но египтяните бият с дузпи и народът ликува; откъм втората класа се чува песен, но при нас е по-кротко. 

Мостът на Нил

Поздрав от Ра в безвремието.

Минава 19, когато трябваше да пристигна по план, минава и 21 - часът в който трябваше да пристигна употребявайки буфера си, часът обявен за пристигане на тоя влак - и все още сме наникъде. Часовете се точат... Батерията на лаптопа отдавна е свършила, дремвам малко но нищо не се променя. Влакът си кара, не спира по гари и въпреки това не стига и не стига. Не мога да разбера как тоя влак натрупва безкрайното си закъснение, ако не спира да изчаква неща; защо изобщо му е направено такова разписание като явно никто един влак не успява да го изпълни и то без очевидна причина. Влакът се клати, а аз активно осъзнавам значението на думата безвремие. Египетският влак не прави тутуф-тутуф, дори това уютно напомняне на домашните ни влакчета ми липсва. Клатене, тъмнина, скука и един безкраен влак, като в сериала Сноупиърсър, само дето без сняг.

Най-накрая в 2 и нещо посред нощ, тоя влак се добира до Кайро; прекарал съм днес сумарно 14 часа във влак и 3 на гара. Излизаме през някакъв страничен вход на гарата, защото главният е затворен. Вървя в среднощно Кайро сред затворени магазини и сергии; гладен, жаден, изнервен, студено ми е, загърнат съм с всички блузи и якета и пак мръзна, а краката нещо болят и страдат, нищо че досега съм седял. Вървя и си мисля - добре де, от Луксор до Кайро има самолет четири пъти дневно и струва 60 евро, ЗАЩО СИ ПРИЧИНИХ ВСИЧКО ТОВА? И тогава, докато вървя - нямам отговор, защото просто ми е твърде уморено и вкиснато да го видя; сега обаче знам - просто това съм аз, това е което правя и което искам и ако можех да избера пак как да мине този ден - и сега, но и в онзи момент - отново бих избрал влака в безвремието.