24. Червената и Кривата

Вълшебно място

Следващата ни спирка е Дашур. Там са две от трите пирамиди на фараона Снефру. Струва ми се абсолютно очевидно, че тоя Снефру е пълен маниак, който управлявал къмто петдесетина години от двете страни на 2600 пр. Хр. и прекарал всичките от тях в усърдно пирамидно строителство. Значи, какъв е сетинга: малкото Снефру станало фараон, по времето, когато в Египет имало една пирамида и тя била абсолютният хит. Амбициозният фараон бил твърдо решен да надмогне това постижение, но тъй като мрането не се очаквало скоро, първо се погрижил икономиката да е стабилна, реколтите да са налични и даже организирал първата морска експедиция по Червено море, за която сме чували. И тогаз запретнал ръкави и се почнало. Първо друснал в Мейдум, което е много далеч оттука - една стъпаловидна пирамида, като тая дето вече видях. Туй обаче нещо не го задоволило и решил дали може да запълни стъпалцата с материя да стане гладка и пирамидата веднага се срутила; до ден днешен в тоз Мейдум има една особено зле пирамида. После, тука в Дашур Снефруто казал давайте направо да я правим гладка. И тя вървяла добре, обаче в един момент дошли бачкаторите и рекли - Снеф, тая пирамида е твърде стръмна, ще стане пак фал и ще си оня смешник с две срутени пирамиди. И съответно щат не щат - довършили я под по-малък ъгъл, така се родила Кривата пирамида. Снефру обаче, вече на годинки - не искал да прекара вечниостта в извита пирамида дето си сменя ъгъла по средата; не се отказал и почнал трета пирамида, вече изчислена на перфектния ъгъл за пирамида и за има-няма десет години и тя била готова. Така се родила Червената пирамида, готова да поеме тленните останки на Снефру. Какво е станало с тях обаче не знаем, защото в нито една от трите пирамиди не е открит саркофаг с кокали. Ех, Снефру, за какво се бъхти цял живот? Как за какво, за да видя ейсега две пирамиди - Червената и Извитата - надявам се да си е струвало.

Червената пирамида, която е с цвят охра

Епа, хубава е.

Първата ни спирка е до Червената пирамида. Тя е голяма красавица; за нетренираното око би изглеждала съвсем същата като Голямата пирамида на Хуфу. За разлика от нея обаче, както и от пирамидата на Джосер, тука наоколо няма комплекс, няма нищо - една пирамида си стърчи съвсем сама насред въпросното нищо. Е не съвсем самa, на три километра оттука е Извитата и силуетът се вижда някъде там под намусеното небе. Стройна и хубава и доста слабо ерозирала, само дето не е никак червена, на цвят е като всичките други - охреста такава.  Ще влизаш ли, пита гидът и аз ентусиазирано кимам, разбира се че ще и се напъхам. Входът е високо по средата от северната страна. Между другото всичките входове на пирамидите са от север, дали има някаква причина, странна работа. Катеря се, плащам си и хоп, без да знам скачам в един от най-странните светове, в които някога съм се озовавал.

Тунелът надолу.

Камерата в която липсва фараона

Над стометров тунел наклонен надолу, висок под метър, с дъски вместо стълба. Слизането наведен по ужасно подобие на стълби е доста напрягащо, без изобщо да броим колко страшно би било тука за клаустрофоби, какъвто поне не съм. Аз съм с яке и блуза щото навън е ранна утрин и як студ, тука обаче изведнъж става изключително задушно и горещо. Как пък не ми беше хрумвало, че в пирамидите няма проветряване и въздухът е супер тежък и топъл и влажен от всичките тия хора дето влизат и се потят, или просто щото сме в добре затворена купчина камъни? Най-неприятното е, че на дъното просто не можеш да си вземеш дъх, въздухът не става. Тука има две камери една до друга и внезапно - стълби нагоре! Погребалната камера е с много остър ъгъл на тавана и кръгла дупка отдолу. Въобще усещането е както бих си представял да си в гигантски изоставен кошер; ииа нещо изключително...нечовешко в начина, по който е направена вътрешността на пирамидата, тук не е за живи хора и Снефру се е погрижил да го разберем. Няма много какво да се прави, затова си подхващам пътечката нагоре. Бях първият човек за деня тук вътре, но сега са се появили и други авантюристи и разминаването по тунела е сложна работа. Най-накрая изпълзявам и...разбира се съм потен и задъхан и отново на студения въздух. Как беше, пита ме Хосам - добре викам, какво да го занимавам с туй какъв извънземен кошер беше...

Тъй изглежда запазената повърхност,
а в далечината се види Черната пирамида.

Да, всички тия точици са прилепи.

Кривата пирамида идва твърде скоро, бих искал десетина минути да осмисля Червената и да взема дъх. Нямам тоя шанс, нищо, просто ще се помотая по-бавно около нея. Тая пирамида е супер странна, колкото по-близо си до нея, толкова по-малък изглежда ъгъла на извитостта, дотам че даже изчезва като си под нея. Освен това, заради по-стръмната долна част - древното покритие се е запазило по нея (понеже като вали по-полегатите повърхности имат по-голям теч на капки и съответно - ерозия, особено когато говорим за 4500 години). Съответно, долната половина на тая пирамида е сравнително гладка и белезникава. Тука вътре е по-тежко, само за издържливи - вика ми Хосам и ми намеква нещо май. Ах как ще си гледа работата, отивам да влизам и хич не ща да го чуя. Вход нависоко, от който се вижда Червената пирамида, която е на север както и - тъй наречената Черна пирамида на изток - една от Средното Царство, която се е срутила и изглежда като скала в равната пустош, не бих познал че е пирамида ако не знаех. Слизането е бавно и тегаво, тунелът е по-дълъг от предният, май и по-стръмен, май и по-нисък. Вътре е вече очакваната задуха, само дето тука структурата на тунелите е супер сложна, стълби нагоре, тунел в стената, място където се пълзи на четири крака, още един тунел, пак стълбище нагоре и...ето ме в камерата. Там седи и мълчи един азиатец. Супер е сюрреално да си едиственият човек обикалящ огромна серия от тунели и камери, да не срещнеш никого, единствените звуци да са собственото ти тропане и пуфтене с ехото им, да се добереш най-накрая до най-вътрешното помещение и там да си стърчи един китаец, все едно тука живее. Откога е тук? Докога? Никога няма да разбера, седи си в същата позиция и когато заминавам. Тая камера е просто дупка от всички страни, няма внимателно изграден таван, макар че все пак прилича на купол. И купища прилепи по стените! Миличките, за тях пирамидата е просто пещера в планина! 

Епа...и тая е хубава!
Не знам на Снеф какво не му е харесало.

Тук се пълзи по колене.

Едната и другата, на изпроовдяк

Катеренето наобратно е тежко но поне тоя път съм си оставил якето в колата. Най-важният извод е, пирамидите не са правени да се влиза и излиза от нормални хора и съответно не са за всеки, внимавайте ако ще ходите. Завъртам се леко из пустошта да си взема дъх и да благодаря на бай Снефру който е създал извънземното усещане да влизаш на стотици метри навътре в пирамида. Много съм доволен от тези две пирамиди, защото ще отидем после и на другите, масовите и популярните, но тия двете са си само мои, опознах си ги сам, без никой друг наоколо, само аз и древността. И китаеца, разбира се, какъв беше тоз замислен китаец?

Полегнал е Рамзес

Мемфис изглежда така днес.

Следващата спирка е Мемфис. Усетих, че тоя Мемфис май обичайно не е включен в тура и затова се държа все едно е съвсем очевидно, че отиваме там; мисля че бивайки наблизо и тъй като сме напред с времето, гид и шофьор не се дърпат. За разлика от Сакара и Дашур обаче, старата столица на Египет е рзположена край реката в гъсто населен район, насред доста живо малко градче. От огромния храм на Птах има самио бегли останки, а от древния град има единствено един малък заграден палмов двор с кръгообразна пътека сред статуи и парчета от колони. Първото, което има в тоя двор е една сграда, построена там, за да пази огромна полегнала статуя на Рамзес II. Другият такъв колос на Рамзес бил дълги години на площада със същото име в Кайро, но сега са го преестили и за момента е главната атракция в Новия музей, който Египет строи близо до пирамидите. Струва ли си тоя нов музей, питам - ооо, определено ще си струва, ще бъде страхотен, един от най-великите музеи в света - казва ми гида и аз ясно разбирам, че ключовата думичка в това изказване е "ще". Рамзес е симпатяга, но съм го виждал вече предостатъчно пъти, пък и тука не е сложен тъй че да се вижда и снима лесно. Следват разни камъни и парчета от скълптури, най-интересната от които е супер размазан образ на Птах, жена му Секмет и сина им, който е богът на миризмите. Защо изобщо има бог на миризмите, чудя се. Още един колос на Рамзес, по-малък и най-накрая стигам до голямата атракция на този малък Мемфис - а именно  сфинксът на Хатшепсут. Няколкометров бял сфинкс, с дебели лапи, нахилена мутра, извита брада и непогрешимите кръгли бузки. Алабастърът се обработвал доста трудно, щото е много твърд, съответно тоя сфинкс било голям зор да се направи, за сметка на това пък по същата причина чертите му са доста запазени. Хосам вика, че туй било вторият по големина сфинкс в целия Египет и аз никак не разбирам как между първия и втория сфинкс има разлика от 1200 години и 20 пъти в размера.  Отново се зачудвам за сфинксовете и тяхната функция, ще обясня повече по тоз въпрос в следващата глава. Тук и сега просто се радвам, че любимият ми фараон е дошъл да ме изпрати в последния ми египетски ден.

Чао, Хати!