25. Първото чудо на света

Мъни шот?

Огън под естакада, вери Иджипт.

Много добре знам, защо сте тук. Никой читател на египетски пътепис не би го правил, без очакването най-накрая да прочете разказа за пирамидите. Не тия досега, добре знаем, че само аз се прехласвам по Джосер и кривата, не - тук сте за истиските големи пирамиди на Гиза. Честито, след 24 глави на джамии, влакове и храмове - най-после ги дочакахте! Само че ще дойдат ейсега, защото първо трябва ОЩЕ веднъж да се възмутя от околностите на пътя в покрайнините на Гиза. Хълмовете от боклуци и мръсни канали са заменени от естакади и пътни възли, под които горят огньове, а наоколо се строят и обитават огромни количества неизмазани тухлени блокове. Не може това да е пътят до пирамидите, просто не. Минаваме им отзад, кой знае защо; тука се строи някаква странна инфраструктура с огромни ненужни празни пътища и възли, поне огньовете изчезват.

Пирамидата на Хуфу в буреносния ден

Камъни с пътеписец за размер

Бам! Пирамдите изскачат супер внезапно и успяват да ме изненадат, както само нещо на 4500 години може да изненада човек. Входът на комплекса е точно до Голямата пирамида - която, ще ме извините, но отказвам да наричам Хеопсова, това Хеопс е тъпо гръцко име, което Хуфу никога не е чувал, не бих проявил такова неуважение към майстора на едно истинско чудо на света. А то, то е велико! Гидът ми говори някакви работи дето знам, тип че туй било правено с платен, а не робски труд, аз обаче наистина усещам полъха на древността, на величието на това място и огромните тълпи народ край мен не могат да заглушат това усещане. Има голяма опашка за влизане вътре, аз обаче няма да вляза в нея, реших си да ида при моя приятел Хефрен, тука само гъчканица ми трябва. Въпреки това се катеря до входа, който е малко над нивото на земята, щото това е единственото възможно качване по пирамидите и докосване до камъните. Ако, като мен - сте се чудили колко големи са тия камъни - един човек като мен е висок колкото два камъка. По-дълги са отколкото високи, над метър и половина на дължина, може би 1.5х1х1 метър горе долу. Тези трите са със сходни камъни, Червената имаше най-малки, пможе би с размери наполовина на тези, а Кривата беше почти като тия.

Покрай пирамидата

Гледката от пред входа

Стърча си аз тука на нещо като тераска насред камъните, духа ме хладния вятър, гледам буреносното небе и си мисля как за тоз човек дето е построил всичко това - не се знае почти нищо. Нито колко време е живял, нито колко управлявал, нито как е управлявал и какво е правил, нито даже как е изглеждал. Последното е проблем, защото има някакъв шанс Сфинксът да е бил поръчан и започнат от Хуфу, а не от сина му Хефрен, щото прилича на Хефрен (а и на големия му брат Джедефре) но не съвършено, обаче не знаем дали мяза и на Хуфу щото идея си нямаме как е изглеждал той. Не се знае и как е подходено към тоя огромен проект, колко време е отнело и защо е точно тук. Хефрен от своя страна е оставял паметници, надписи, доста дебело културно наследство, но от Хуфу имаме една трисантиметрова статуетка и огромното пирамидище под мен и нищо друго. Интересно нещо е древната история и колко случайно е днешното ни знание за нея; бай ни Хуфу не е имал късмет с историчността, но буквално е форсирал участието си във вечността с тая пирамида. Слизам от това чудо на света и се присъединявам към гида си и тъгваме да го обикаляме. Настилката е от плочи, които доста напомнят на плочите с които са били покрити пирамидите.

Ето го най-великото място в Египет

И в другата посока

Всъщност, малката площадка между пирамидите на Хуфу и Хефрен е най-възхитителното място в целия комплекс. Тук е вълшебното място, където ги обхващаш с поглед, където цялата им монументалност се усеща, където размерите и детайлите им се открояват и където небето - буреносно над Хуфу и слънчево над Хефрен - се откроява особено много. Тука казвам на Хосам, че ще почака десетина минути и записвам поздравителни видеа на роднини и приятели. Всъщност от тая позиция, пирамидата на Хефрен изглежда по-висока и лъскава, тя е с малко по-ниска от другата, но е разположена и малко по-високо на хълма, така че стърчи нагоре. Част от оригиналното покритие се е запазило покрай върха и блести и се откроява, като видите пирамида без да пише коя е, ще познаете тази по връхчето. Всъщност, Хефрен е бил чудесен фараон, който не само е измислил как с по-малка пирамида да достигне внушителността на тая на баща си, но е сътворил и Сфинкса, една безпрецедентна за времето си скулптура, и като идея и като размер. За съжаление, тоя ми ти Сфинкс се пада някак надолу под нивото на полегатия хълм и виждам само погребалната пътека и автомобилният път към него, но самият той остава скрит. Готов с разговорите, време е да и се напъхам.

Саркофагът на Хефрен и графитът на Белцони

Плочките се виждат под върха

Тука коридорът е право напред и слизане почти няма, освен това е на човешка височина и пълно с народ. Истинската мистика на пирамидните коридори е в предишните дето видях, това тук е толкова лъснато и готово за талазите туристи, че магията се губи - затова и избрах да не ходя при Хуфу. Стените на коридора са добре осветени, но голи. Най вътре има доста голямо правоъгълно помещение с отворен гранитен саркофаг в единия ъгъл и огромен надпис на стената, оставен ни от първия влязъл тук археолог, италианеца Белцони през 1818 година. Доста безвкусно изпълнение на изследователя. Всъщност, великият Белцони се споменава за втори път в тоя пътепис (първият беше в Абу Симбел) но най-голямото му откритие всъщност не е нито едно от тези неща, а гробницата на Сети I в Долината на Царете. Доста тъжно е, че първият голям изследовател на Египет е завършил живота си само пет години след появата си в тая гробница, болен от дезинтерия в нигерийско село, опитвайки се да стугне до приказното Тимбукту. Тук няма какво да се прави, освен да видя празния саркофаг на фараона и камъните, които очевидно са го затискали. Излизам и отново си представям Белцонката как се промъква през тоя коридор, а не древните жители погребващи фараона си. Въпреки възхищението ми от Хефрен, туй място е прекалено очовечено и връзката с древността едвам се усеща.

Пирамидата на Менкаура с голяма дупка

С Джими

Следващата ни спирка е място леко над пирамидите, откъдето се виждат и трите, ама въпреки панорамните снимки не е страхотната гледка, въпреки туй схлупените облаци правят доста интересна светлина. Викам айде да ходим при Менкаура, годът нещо се дърпа, ма тъй като тъй или иначе туй му е работата за деня, накрая кандисва. И аз не знам що искам при Менкаура, някакси...хм, не искам да се разделям още с пирамидите. А и Менкаура бил голям добряк, всички много го обичали, редно е да му покажа малко уважение. Тая пирамида има голяма дупка, точно откъм страната дето е входа. Доколкото знаех французите са направили тая дупка като Наполеон цъфнал тука да гони Михаля, но гидът изскача с алтернативна теория, имало един Фатимидски халиф, дето решил да разруши пирамидите, и почнал с тая, в продължение на година я тормозили, но било толкова трудоемко, че се отказали; в резултат останала просто една голяма вертикална дупка. Сега тук не се влиза - всяка година една от трите пирамиди е затворена за туристи за реставрация и сега е тази. Докато слушам тези обяснения изведнъж замирисва странно, над мен се надвесва камила, появява се човек дето тика въже в ръцете ми - снимка, снимка с камилата, опитвам да протестирам, но вече даже сива кърпа се е увила около главата ми. Еми няма как, ще изкарам една снимка с камилата, поне гидът ми вика да му дам "колкото искам" после. Всъщност, камилите идват с арабите, в древен Египет не е имало никакви камили, затова ги няма никъде по изображенията и митологията и затова ме дразни това, снимка с камила и пирамиди е като да се снимаш с носия в тракийска гробница. Давам два лева и питам как се казва добичето. Камиларят е много приятно изненадан, много рядко го питали - Джими Хендрикс се казвало. Зад пирамидата пък са трите малки пирамидки, които Менкаура издигнал, вероятно за жените в живота си. Дали това са били съпруги, сестри или майки - не се знае. Също тъй, добре е да спомена, че като казвам пирамидки, става дума за 28 метрови неща, нали...

Сфинксът обаче мисля да ви го оставя за следващата (последна) глава. Щото иначе може да не я прочетете.