23. Първата пирамида и Богоядеца

Затова съм тук!

Сутринта звъни нещо, аз нямам идея на кой свят се намирам. Гледам какво звъни - ми моя телефон е, явно трябва да ставам. Хмм. А къде съм? Тая стая не съм я виждал през живота си, почва да ме наляга подозрението, че някой ме е отвлякъл и настанил в гадна хотелска стая с ужасно дюшеме. Не, раницата ми е тук, значи аз лично съм се отвлякъл. Накъде ли? Ставам и отивам да се приготвям, още несигурен къде и за какво, поне държавата ако можех да позная по тези мебели... Най-накрая мозъкът се завръща и оповестява, че първо е липсвал щото е спал три часа и половина и второ, имам две минути да се приготвя за гида който ще ме чака долу да ме води на египетските пирамиди! Чука се на вратата, някой ме търсил, явно гидът не ме чака долу, вече е тук и напира, дърпа, тегли неудържимо да ме води при пирамидите. Насилствено си пъхам всичкия багаж в раницата, обличам се и излизам... само за да ми кажат, че той сега бил отишъл до тоалетната и ще трябва да го почакам десетина минутки. И тъй, хем имах една минута да се приготвя, хем седя и чакам и то тая тоалетна е на една тънка врата разстояние от ушите ми; поне пирамидите са ме чакали 4500 години, не е проблем да изчакат още малко.

Разкош

Анубис ме чака и тук!

Гидът изглежда весел чичо на 50-тина години, къдрав и препечен от слънцето, нарича се Хосам. Докато се возим в асансьора на ужасите (а да, действието се развива в хотела от 3 глава, който се бях зарекъл да сменя и така и не си мръднах пръста) ми обяснява, че днес съм единственият клиент и той ще се занимава само с мен. И не само той, имаме си и специален шофьор, на име Мохамед, който ни чака долу в една сива Киа. Ще започнем от Сакара! Всъщност, главната причина да си организирам тая схема с гида (40 долара, бай дъ уей) е, че искам да видя всичките пирамиди, включително тия в Сакара и Дашур, а те нямат обществен транспорт там, такситата им също не са лесни, и по-добре някой да ме транспортира; откъм реална полза от гидството нямам големи очаквания. Промъкваме се до пътя за Сакара в облачната утрин, докато Хосамеца ми говори общи приказки за пирамиди, а аз се дивя на това колко точно боклук има в малкото каналче покрай което върви тоя път. Това е главният път към Сакара, Мемфис и Дашур, тука се возят купища туристи всеки ден да гледат пирамиди на хилядолетия, а пътят изглежда като улей насред сметище.

порталът къ, комплекса на Джосер

Първите колони в света.

Били сме явно изключително бързи, щом сме на археологическия комплекс в Сакара 5 минути преди да отвори. Стигат ми Хосам да ми покаже къде живее в селцето. Не, какво селце, купища от панелки, палми и боклук. Тука имало древна гора от финикови палми, стояла от хилядолетия, жалко че отгоре и има боклци. Ето ни и вътре, абсолютно сами в царството на Джосер, още една огромна полза от организацията. Започва се с погребален храм, който бил официалният вход към комплекса. Значи, тоя Джосер, както си седял и му хрумнало, че ще е доста добре да си направи огромен погребален комплекс. И хванал любимия си архитект, мъдрия Имхотеп и му рекъл - Имхо, царят на Египет е бог и трябва да бъде запомнен вечно, както боговете, направи нещо! И Имхотеп развинтил явно огромното си въображение и измислил много, много неща, подсигурявайки вечността не само за своя цар и патрон на първата пирамида, а и на себе си - почитан като мъдър бог от следващите династии. Тука всичко край мен е първо в световната история; портал с фалшиви входове - първи; ниски колони - първи. коридор - знам ли, но сигурно първи. Въпреки, че цялото пространство наоколо е било организирано в храмове и площади, сега от комплекса са останали доста малко странични сгради, всички те са засенчени от пирамидата.

Пирамидата на Джосер!

Входа.

И тъй, ето я и нея! Стъпаловидната пирамида на Джосер, първата пирамида в световната история, първата сграда на тази височина, най-древната сграда в света запазена цяла до днес. Тая пирамида има специално място в сърцето ми, защото я усещам като изключително фундаментална за човешката цивилизация. Какво имам предвид? Другите пирамиди са по-големи, по-известни, но преходът от нищо до сграда която преживява хилядолетията за мен е един от най-големите скокове на цивилизацията ни, може би дори най-големият в архитектурно отношение. Когато Джоската и Имхо са измислили туй нещо се е е родила не само архитектурата, родил се е и стремежът да оставим нещо след себе си, да бъдем запомнени от поколенията, да променим света. Тук се е родила движещата сила на цивилизацията или поне е получила своето първо проявление и аз чинно и се покланям. Хосам ме гледа странно, макар че сигурно е виждал всякакви. Пред пирамидата има малко церемониално площадче, където фараонът е правил серии от физически упражнения на всеки няколко години, за да докаже че е годен да управлява. Джосер не е имал проблем с това, но Пепи II нещо се е озорил по едно време, спомням си от разказа на Доминик. 

Джоската през кръгла дупка.

Еми още една снимка, да.

Отблизо пирамидата е силно ерозирала, често с пострадали ъгли, срутвания на места и все пак цяла-целеничка. Минаваме отзад. Тук надолу е нейният вход; тъй като още не са били измислили идейно как да работи всичко, входът на тая пирамида е в земята извън нея и се влиза в тунел отдолу. Сега е затворена за посетители, но нищо, аз ще видя доста по-интересни пирамидени вътрешности. Има нещо като малки затворени храмчета отвън, през едни дупки в тях се виждат скулптурите на фараона, една от които е онази в Египетския музей от трета глава и респективно най-старите статуи на човек в естествен ръст и прочее първи неща. Хосам ми говори, но нещо усещам че това няма да е мястото, където бих могъл да науча нещо от него; дори да има повече познания от елементарната туристическа версия на монолога си, още не сме достигнали нивото на познанство, в което да мога да изтръгна нещо интересно. Най-полезната тема, по която говори засега е тоз Имхотеп, за когото всъщност не знаем нищо, освен видетелствата на работата му и почитта оказвана му от поколенията. Учените се надяват някога да изнамерят гробницата му, но на мен ми е силно съмнително, че тук, в покрайнините на огромния метрополис са останали непокътнати гробници.

Съборетината на Унас

Унас се пише тъй, а у вас?

Бог в бърлогата на Богоядеца

Следващата ни спирка, само на стотина метра от първата пирамида - е пирамидата на Унас. Тая пирамида не само, че е най-малката фараонска пирамида, ми освен това се е срутила отвсякъде и прилича на купчина строителни отпадъци. Въпреки това тая съборетина напомняща гнездо или бобърска хралупа също е много важна, защото в недрата и се крият тъй наречените "пирамидни текстове". Значи пичовете си правили пирамиди, обаче всички те са за външна употреба, по тунелите им няма декорация, щото не се предполагало някой да ходи вътре; тъй било чак до времето на Унас от V династия. В неговата - и следващите пирамиди изведнъж древните майстори започнали да рисуват стените на погребалните камери, първо с текстове - а по-нататък минали и на картинки , дкато достигнали върха на това изкуство в Долината на Царете. И сега в тая пирамида са първите текстове по стените. Унас е бил последен фараон на V династия, управлявал в период на проблеми и упадък; въпреки това, тоя Унас е наговорил много смели неща из пирамидните текстове; освен дето името му се споменава на всяка колона, Унас уверено е заявил, че яде хора и се храни с богове, поглъща им духовете и яде магията им, похапва големи богове на закуска, средни на вечеря и малки посред нощ (не се е обядвало по унасово време). Тези хвалби му носят прозвището Богоядеца. Гидът не може да ме придружи в пирамидата заради ковид-правилата, но за сметка на това там има собствен гид дето не говори и дума английски. Пъхаме се по ниския наклонен коридор и за пръв път се озовавам в пирамида! Тоз досадник обаче не ме оставя на мира, сочи ми неща по стените и бърза да си заработи двата лева; все пак разпознавам картуша (кръгче с име) на Унас навсякъде и колко мили звездички са му нарисували на тоя изрод по целия таван. В дъното от дясно има огромен черен саркофаг, явно там е бил Богоядеца.

Риби, говедца и раждане на теле.

Фалшивата врата на Сешешет

Освен миниатюрна но доста заплашителна пирамида (която усещам като лична заплаха, нали съм бога на пътуването) Унас ни е оставил и една дълга погребална алея, отстрани на която е последната ни спирка в Сакара. Между другото тоз комплекс е доста огромен и нещо ме притеснява, че пропуснахме разни места, ама да речем че денят ми е достатъчно пълен със заебележителности, няма нужда да го преттрупвам. И тъй, отбиваме се за малко в гробницата на принцеса/царица Сешешет, щерка на Унас, майка на Тети и връзка между V и VI династия., открита рез 2009 година и пълна с доста интересни декорации. Всъщност, някога това е било пирамида, но сега има просто две стаички, покрити с много рисунки. Ето тук Хосам почва да ми обръща внимание на интересните детайли. Примерно, релеф показващ реката в която плуват дестина риби, и всичките са различни представители на характерната Нилска фауна. Или особено зъбест хипопотам. Или как селяните помагат на теленце да се роди. Хипопоптамка, която ражда хипопотамче, но я дебне крокодила. В другата стая пък има фалшив портал. Хосам обяснява, че такива са се правили в гробниците, за да могат хората да оставят дарове отпред, а духа на покойника идва през него и си ги взима, той няма нужда от истински портал, за да мине, просто от място където се събират нещата му.

Хипооо!