21. Среднощна ескапада

Моята среднощна ескапада.

След четири гробници, три храма, арест и бягство и даже полет с балон, каквоо ОЩЕ може да ми се случи в същия ден? Ами сега ще видим, защото за Вихрен този велик ден не е приключил. И какво следва сега? По-внимателните от вас може би се досещат, но за другите - ще трябва да си кажа. И тъй, помните ли как в глава 15 пристигнах в Луксор и моя любимец Руди ме изплю пред храма Луксор на центъра на града, и аз вместо да видя него отидох да гледам Карнак по залез? Как да не помните, сигурен съм, че всички много внимавате в това дето се случва в тая така бързо развиваща се история; така или иначе този храм Луксор остана и специално си го пазя за настоящия момент. Защото, опитният ви пътеписец и пътешественик си е направил добре предварителния рисърч и е открил как да добави поредния незабравим момент към своето - а и вашето виртуално - пътешествие. Защото тоя храм, за разлика от всичките други египетски паметници, храмове, пирамиди и гробници - затваря в 8 вечерта, което го прави абсолютно единствената египетска забележителност, която може да се разгледа по тъмно; и точно това смятам да направя.

Храмът Луксор отвън

Алеята на платформите без сфинксове

Само дето тези крака вървят от 14 часа и вече не слушат много много, а и нещо друго малко по-нелицеприятно ме напъва, но ще трябва да стискам...зъби и да разглеждам, щото затова съм тук. Тежка е участта на великия пътешественик, който понякога се огъва под тежестта на собствената си божественост, и все пак огъва се, но не пада. Въй, добре че не съм се родил по древноегипетско време, щото вместо самовлюбен пътепис щях да съм построил купища мегаломански храмове. Като тоя в който сега отивам, целта му не е почитането на кoнкретен бог или фараон, а властта на фараона като цяло. Отвън изглежда страхотен, чудесно осветен в ярка топла светлина, на всичкото отгоре е малко по-ниско от околностите си и отвсякъде се вижда гледка. Пъхам му се с въодушевление все едно е първият ми храм в живота!

Лодката на Амун

Сфинкс от алеята

Пред входа на храма започва алеята на сфинксовете - трикилометрова церемониална алея, водеща директно от тук до храма на Амун в Карнак, всъщност по-скоро водеща в обратната посока, защото от там са мъкнали статуята на Амун по разни празници и фестивали. Доминик разказа какви фестивали било имало всеки месец, но някой прескочи тая част на подкаста, пък сега май е важно. А тая алея я откриваха за туристи буквално преди няколко месеца и даваха церемонията по телевизията и се чудих там пандемия няма ли. Решавам първо да видя тия сфинксове. Кой, как, защо е измислил идеята за сфинкс, ако се замислим това е супер-странното нещо, котка с глава на човек, как ти хрумва това? От тези, запазените са с човешки лица, но има теория, че някога са били най-разнообразни, но моят стар познайник Рамзес II ги унифицирал и не е нужно да си Херлок Шолмс, за да направиш дедукцията на това чия мутра им е лепнал. Сега има по една платформа на всеки десетина метра от всяка страна на алеята, но на много малко има сфинксове, всъщност почти всички сфинксове са в първите метри откъм храма, а нататък остават почти само празни платформи. Чудя се, тези дето са възстановени дали са на правилните места, но няма кой да ми отговори; вървя си между тях почти до първия мост отгоре, когато отдавна са останали само платформи. По средата на алеята има церемониална платформа-лодка, чиято цел явно е да илюстрира как Амун е идвал до храма от Карнак.

Пилонът на Рамзес II

Обелиск  на правилното място

Най-после съм готов за последния си египетски храм. Той напомня тоя в Карнак по това, че е доста сложен и всяка част е интересна сама по себе си, но все пак тук частите са по-ясно разграничени, по-елементарни и по-малко, съответно разказът ми вероятно ще е по-ясен. И тъй, всичко започва с пилона на Рамзес II, един огромен портал с колоси на Рамзес отпред, няколко прави и два точно до входа - седнали като онези в Абу Симбел. Пред вххода се минава между два прекрасни обелиска вдигнати от великия фараон; само дето са един истински и един липсващ. Десният го няма, защото дъртия и тотално изчаткал Мохамед Али паша (6-та глава) го подарил на французите и те го изпляскали на плас де ла Конкорд в Париж да стърчи там самотен и жалък, да събира газовете на колите, да иронизира името на площада на Съгласието и да го игнорират напълно гражданите на една чужда нему цивилизация. Идеята на тия сложни и внушителни входове е, да симулират планина през която преминаваш от земния свят към света на боговете.

Джамия върху църква върху храм

Дворът на Рамзито

Минавам през пилона и се озовавам в двора на Рамзес II, който ни напомня, че древноегипетската история е досста пълна с исторически фалшификации. Схемата е такава, Рамзес направил тоя двор и го напълнил със свои статуи, но това не му стигало; тука обаче бил входът на храма, построен преди това от Аменхотеп III съответно имало негови статуи също, Рамзито обаче си казал, че не може тъй и преименувал статуите на Аменхотепа на свои такива. Долничко изпъ;нение от най-великия египетски фараон, но какво да правим. Другото с което е известен тоя двор е, че тук има супер стара джамийка, построена върху основите на древна коптска църква, която пък са я построили докато храмът е бил още в употреба, правейки това място център на релиогиозно почитане в продължение на над 3000 години, нещо което е явно голяма гордост тука, макар че на мен да построиш църква и джамия в египетски храм ми се струва проява на върховно лош вкус.

Колонадата на Аменхотеп III и Тутанкамон

Следва колонадата на Аменхотеп III, която обаче е довършена от Тутанкамон. Интересното тука е, че в един момент на Ехнатон (сина на Аменхотеп III и баща на Тутанкамон) решил освен да смени главното божество, артистичния стил на царството и столицата му - да изтрие главния бог на Тива Амун от храмовете. Съответно накарал някакв хора тука да обикалят колоните и да му изчукват лика от релефите и името от надписите. От всички неща, дето Ехнатон е свършил, това се води най-еретическото и е главната причина самият той да е бил изтрит от историята в последствие. Тъй или иначе, макар разни гидове да разказват тая история край ушите ми - а и другата (че тука по стените е изобразен фестивала с лодката) най впечатляващ е този коеидор от колони, който води навътре и напомня на Карнак. Бе не е Карнак, но виждам откъде е дошла идеята за огромна колонада, така добре изпълнена там. Особено щастлив съм, че виждам това страхотно място в тоя чуден час, на тая мистична светлина и за момент забравям за умората, дразненията и дори за къртицата, която подава носле от дупката и се чувствам най-могъщ на света. Това май съм го казвал вече в пътеписа, но явно често ми се случва.

Слънчевия двор

Тук Монката се е прераждал и омъжвал.

Стигам до слънчевия двор на Аменхотеп III и най впечатляващо място в храма. Широк двор, обрамчен с два реда колони, с особените капители така характерни за Новото царство. Тия колони се наричат "връзки папируси" защото се предполага, че имитират това. Гигантската симплистична конструкция прави мястото много магическо, особено на тая жълта светлина идваща отдолу. Тука е била крайната дестинация на прословутия фестивал, тука е било мястото, където Амун се е прераждал; поне така твърдят табелите наоколо. Тези табели, между другото, малко ме дразнят, защото оставят впечатлението, че тоз храм е съществувал единствено за да прероди статуята на Амун в един ден в годината и да го омъжи символично за фараона (да, и такова шоу е имало). Края на септември, началото на октомври е датата, ако се чудите. А табелите все пак добре че ги има, щото сме в Египет нали; правени са, както и повечето разкопки и реставрации тук от Университета в Чикаго.

Най-вдясно Сашето дава дарове,
все едно някога го е правил

Камерата на Сашо Лъжливото

Най-вътрешната част на храма е един лабиринт от малкии помещения. Самият център на "светилището" както се нарича е малка зала посветена на Александър Велики, или по-скоро както тук трябва да го наричат Сашо Лъжливото, щото твърдял, че го короновали за фараон тука, което е абсолютно невярно, щото от бързане въобще не е имал времето да се мръдне по-южно от Мемфис. Тая зала е създадена на мястото на колонада от времето на Аменхотеп III и по стените и е изобразено Сашето как лъже че дава дарове на Амун и разни други богове в които грам не е вярвал. Наоколо има също тъй стаи посветени на Амун, колони, релефи на прераждането на Амун, още колони, други колони и дори старателни чикагски археолози внимателно правещи нещо на пода зад една лента в осем вечерта. Настрани пък има поле от камънаци на име открит музей, но то не е осветено; все пак от табелата му научавам, че тая работа с Чикаго се точи от поне 30 години, което е доста впечатляващо. Тук обаче организмът изведнъж ми казва, "Ето, видя го вече, махай се преди да си умрял", на което аз отговарям с "Мълчи бре", но той ме контрира с далеч по-убедителното "А искаш ли да дават по новините, че турист се е насрал в египетски храм?" и съм принуден да се съглася, че е време да си ходя.

Джамията пред храма

Сук

След храма отивам на книжарница, да взема всички останали сувенири и книжки, има чудесна книжарница точно срещу храма, за която съвсем между другото разбрах, че няма тоалетна. После отивам за едно бързо кошари за вкъщи и през сука отивам към хотела. Сукът на Луксор е като твърде много неща в тоя град - изкуствен, уморителен, изпълнен с досадници и миришещ на конски изпражнения (нали са конски? Ох, да, слава богу) от всичките ужасни карети, на които част от досадниците постоянно се опитват да те качат. Изобщо не разирам защо някой ги пуска да сговняват целия град, както и кой точно би се качил на осмърдяна карета с изтормозен кон, за да изминава определено пешеходните разстояния в центъра на Луксор. Тъй или иначе този въпрос много бързо изхвърча от мозъка ми, защото секунди след като съм достигам хотела вече съм разтоварил самосвала, омел кошарито и окъпал туловището и откъртвам здраво и непробудно за най-продължителния сън на пътешествието.

20. Полиция, ескорт и бягство

Ейго на, лъскавото влакче. Сега, планът е такъв - отивам на 80 км на север до близкия голям град Кена. Разхождам се из него, след което пресичам реката по моста - и отивам до древния храм на Хатхор в Дендера и после по същия път наобратно. Храмът е на седем километра от гарата и трябва да отбележа, че на абсолютно никой друг турист не му хрумва да ходи в Дендера по тоя начин. Както знаете обаче, Вихрен не е като другите туристи, и тъй, тътрузенето започва.

Центърът на Кена

Джамок и църквок, един до друг

Пристигам в Кена с 20 мин закъснение. Излизам от гарата а и се оглеждам; една жълтичка гара, лилаво-бели таксита, широка улица напред, първа лудница наоколо, един жив мърдащ зает арабски град. И никой не ме дебне, не ми предлага нищо, не ми говори и даже не ме гледа! Това е толкова страхотно, най-после мога да съм туристът, който съм свикнал, който съвсем сам избира какво прави и никой не го следи и гони, поне за няколко часа. Е, накрая ще се окаже, че не е за толкова много време, но все пак... Първата ми работа е да изям една мазна шуарма. Втората - да взема разни подаръци от съвсем нормалните египетски магазини, за всички дето подаръците им не са сувенири. Боже колко по-евтино е всичко в Кена в сравнение с Луксор! Ето ме и на центъра, където една до друга са се опънали екстравагантна джамия и стилна църква. Тъй като още ръфам шуармата си викам айде няма сега да вляза, нали ще се връщам после оттука. Грешка, драги ми пътешественико, не оставяй никога неща за после! Тоз сериозно ли се обърна към себе си в пътеписа? Да, толкова важно е това послание!

Входът на Дендера

Туй го снимах на връщане.

Разходката по левия бряг е много приятна, дърветата образуват нещо като тунел над улицата; ако само имаше и тротоар, щеше да е супер. След около половин час стигам до входа на храма в Дендера. Както обикновено на входа има полиция с мазен тефтер; тези обаче са доста по-шокирани от обикновено и, както ще се разбере скоро, са скрити лимонки. Откъде идваш? От Луксор? Ама то е невъзможно! С влак? А после? Имам чувството, че си мислят че ги будалкам и прекъсвам тоя разпит с въпрос може ли да видя храма и те веднага ме пускат. След входа следва огромно широко пространство с портал. Храмът на богинята на любовта Хатхор в Дендера е съществувал тука от много отдавна, обаче сегашната структура е от времето на същите мои любими досадници Птолемеите. Даже те само са го започнали, а е завършен от римляните. Казах вече мнението си за тоя тип храмове в Едфу и тук се чувствам по подобен начин. Всъщност, Дендера и Едфу били свързани, оттук е тръгвала ежегодна процесия, мъкнеща статуя на Хатхор до Едфу да я женят за Хор. Нищо де, може би заради това, че е толкова нов, храмът е толкова изключително запазен, има си стени и покрив и всичко. Даже е можело да се ходи на покрива до скоро, ама някаква туристка цопнала отгоре и гушнала букета и са спрели да пускат хората там. Отново обаче получих забележка, че евфемизмите ми за смъртта не са подходящи и трябвало да ги заменя с хубавата варненска думичка "патладясване".

Храмът на Хатхор

Странично помещение

Маза или крипта?

Тука порталът е доста по-срутен от Едфу, но вътрешната част си е цялата, съответно тоя храм започва с хипостилна зала. Доста запазени цветове по колоните, хубави картинки насам-натам, но като изключим че тука всички носят даровете си на богиня с рогца а не на Голямото Пиле - няма особена разлика с Едфу. Има и два други фактора обаче, които ми пречат да ви разказвам разни хитри нещица тука; единият е, че буквално никъде нищо не пише и съм единсtвеният човек в тоз храм, няма кой да ми обърне внимание на важните детайли; другият фактор e, че това ми е деветият храм за пътешествието и седма древноегипетска сграда за деня, дори всемогъщият пътешественик Вихрен си има граници на вниманието и е по-добре да ги достига тук, а не на важните места. Нищо, обещавам да ви се реванширам в последния си египетски храм малко по-нататък. И тъй, тука имало Клеопатричка на външната стена, император Траян поднасящ дарове на Хатхор някъде и фалшив зодиак, който е заменил истински дето някакви французи свили и сега е в Увъра, аз обаче забелязвам главно Хатхорката с кравешки уши, които стърчат настрани; тя е навсякъде, по върховете на колони и стени, в релефи и надписи.  Имах една позната с така стъращи уши и даже прическа, какво ли става с нея? Другото интересно за тоя храм е огромното количество странични помещения. Има нещо като мазичка/крипта със стенописи и поне две помещения до които се ходи със стълбички нагоре. Всъщност, както и в Едфу, тука по вътрешните помещения е много тъмно, едва осветено с лампи, а как ли са си светили египтяните, кой знае.

Колони с Хатхор

WTF?

Извътре

И тъй, излизам си и изобщо не подозирам какво ще ми се случи ейсега. На излизане, минавам пак през полицаите на входа. Най-възрастният ме спира и ми казва - уейт, уейт. И аз си чакам. Идва отнякъде едно хлапе във военна униформа, което изглежда все едно е на 12 и оня му казва да ми превежда. И тъй, казва бебето - трябва да се качиш в онова такси ейтам, и то да те закара на гарата, да хванеш влака за Луксор. Хм, викам аз - защо? Секюрити! Ама как тъй застрашавам аз сигурността? Не разбират. Викам си, хайде да не се правя на интересен, качвам се в таксито и то, инструктирано предварително - потегля веднага. Когато  стигаме пак на центъра на Кена му викам - можеш да ме оставиш тука. Не мога, вика, не - ха, ами как тъй - полицията е зад нас казва. И наистина гледам в огледалото, зад нас върви полцейската джипка дето беше паркирана пред храма в Дендера И тъй, оставят ме на гарата, и докато плащам на таксито, пред вратата ме чака същия старши полицай дето ме изпрати тука, само че този път без войниче да превежда. И сега, мой, какво ще правим? Сочи навътре докато активно неразбира, а аз се чудя вече мога ли да се смятам за жертва на системна полицейска дискриминация. Аз не се давам лесно, викам му не може ли да се помотая из града, може да хапна нещо? НО, НО  ФУУД! Имам много време, какво да правя? ТЕЙК ТИКЕТ! И тъй, все по ядосан се пъхам заедно с тая лепка в гарата, където - характерно - цари малка лудница. Нищо, аз  като един закоравял престъпник - имам полицейски ескорт и веднага достигам до касата. Един билет до Луксор, казвам. Момчето ми отговаря, че влакът е след два часа. Викам - знам, кажи го на тоя тука. Следва разговор между тях, даже си повишават тон. Накрая момчето ми казва - ами има влак трета класа сега, можеш да хванеш него, ама той няма климатик! Викам - какъв климатик, супер е студено и без това! Виждам обаче че продължава да се колебае - не било сигурно, било опасно.... Ами като не е сигурно, явно е тъкмо за мен, висшата заплаха за националната сигурност на Египет! И тогава тоз ми казва, да ама аз не мога да ти продам билет за третата класа, качваш се на своя отговорност и си вземи билет от влака. 

Всичко стана заради тоз вляво.

Третокласният влак иде!

И чак в тоя момент ми просветва в центъра на каква огромна, колосална, неземна глупост съм забъркан! Значи, (най-вероятно, но непотвърдено от никого) тоя полицай тука се е паникьосал не за националната сигурност, а за МОЯТА сигурност (и войничето бърка секюрити със сейфти); явно самоинициативното пътуване с влак и крака го е втрещило до немай къде. Съответно е решил да ме изпрати до влака. Когато обаче е свършил тая работа - и защото е малоумен кон с капаци - не може  да даде назаден и изведнъж да миряса и да ме остави да правя каквото си искам. Съответно натиска тука хората да ме качват на по-ранния влак, който е трета класа. Обаче, египетските железници не допускат чужденци на третокласните влакове, щото да не им се случи злополука; нещо повече, въпросните въобще ги няма по разписанията на сайта и на гарата, за да не се обърка някой не-местен да се качи. Но сега това е единствения вариант за мен, защото едно упорито полицейско магаре не може да спре да прави глупости под тежестта на пагоните си. И така, отиваме на перона и почваме да чакаме влака сред тълпата. Онзи говори по телефона усърдно, после идва друг полицай, телефони, радиостанции, само факс дето не извадиха. Най-накрая става ясно каво правят - намерили са някакъв техен колега, който се вози в тоз влак и ще ме предадат на него да ме ескортира и пази. И наистина, когато раздрънканата прашна бракма, която е третокласния влак на Египет се домъква бавно пред мен, полицаите чукат по прозорците докато намират своя колега. Влакът е препълнен до козирката, но край полицая е празно, той ме слага на мястото срещу себе си и ни загражда с уважителни забрадени лели, които има малко по-малък шанс да ме изядат. 

Все едно пътническия за Карнобат...

Качване във влака

Третокласният влак си е малко приключение и единственото хубаво нещо, което намирам в тази история. Вратите никога не се затварят, има супер много прах по всяка повърхност, много, много хора, прозорецът е супер мръсен и едвам се вижда навън, а един човек до мен много старателно дъвче стрък захарна тръстика - и все пак не виждам абсолютно никаква причина египетските железници да се срамуват от това влакче и да ме пазят от него. Полицаят дето ме ескортира изглежда приятен, плешив чичка, с много нашивки по пагона, но не говори дума английски. Добавя ме на фейсбук, за да може да ми пише и да си го превежда с Гугъл транслейт. Провеждаме един силно малоумен разговор, докато влакът бавно се клатушка по пътя си. Едночасово разстояние се пътува над два часа; накрая с последните слънчеви лъчи пристигаме в Луксор и моята епопея свършва. Но...не съвсем, не съвсем! Стискаме си ръцете и се сбогуваме с моя кортеж, когато на него изведнъж му просветва, че той хубаво ме е ескортирал...но не ме е предал на никого! Той  човекът - идея си няма защо ме ескортира - съответно като му е даден човек, тук трябва да го предаде на местната полиция. Чакай тука, сочи ми и го виждам как се насочва към полицаите на гарата. Само при мисълта как този доста висшестоящ полицай ще отиде при тях и ще им каже "доведох човека, който ми беше поверен" и те ще кажат "Квооо?" и понеже не са чували за мен ще ме ръчкат и разпитват и губивремят нескончаемо, решавам, че сега е момента да драсна към свободата. Нежно и незабележимо се сливам с тълпата излизащи от гарата, докато чувам някъде далеч зад мен притеснените вопли на куките (нали вече съм бвгал от тях, мога да ги наричам така), успешно завършвайки първото си бягство от полиция в живота. 

Пристигаме в Луксор

19. Фараонът с кръглите бузки

Вървя си пеш по пътя наобратно и до мен спира най-разбрицаното такси, което някога е тракало по тоя път. Два лева до Хатшепсут? Един викам аз, щото му е по пътя. Естествено се съгласява, и аз влизам в таралясника който бавно се затътрузва. Трябва да държа вратата щото нещо не се затваря; добре че отивам на 4 км оттука. А къде отивам? След гробниците е време за погребалните храмове!

Погребален храм

Сори, звуча по-развълнуван, отколкото всъщност съм, просто има два погребални храма тука и трябва да се видят, в смисъл тука съм,  туй ми е работата, но и на мен взеха да ми идват в повече. Всъщност, тука има купища погребални храмове и археолози дето ги копаят, но само два са в почти непокътнато състояние. А що е то погребален храм? Значи, от задната страна на хълма е Долината на царете, където в дълбоки тунели в скалата са погребани фараоните от Новото царство. Само дето, фараоните като хвърлят топа (пардон, биде ми обърнато внимание, че това не е подходящ евфемизъм, затова ще го сменя с друг) или по-точно - запълнят трапа, те стават равностойни на боговете, част от света на мъртвите и прочее; обаче щом са богове, значи трябва да бъдат почитани, а поклонниците не може да ходят да носят даровете на дупка в планината. Затова някои фараони, особено тия дето са били силно загрижени за култа който ще оставят след себе си - си правели погребален храм, от предната страна на планината, обърнати към реката. И тъй, насочвам се към храма на Хатшепсут. 

Пристигаме!

Туй дърво нещо, хммм...

Тур до Дендера, Абидос, Едфу, вика ми шофьора и изрежда цени. Пич, сериозно ли, аз тука държа вратата, отзад нещо бръмчи много странно и на легналия полицай преди храма пада някаква тенекия, но той вярва, че някой ще се качии на тая кола до друг град? Оставям му левчето и на излизане опитвам да вудя каква марка е тая бракма, но емблеми, букви всичко е отдавна изпадало, нищо - мисля си - доста автентично е да идвам до храма в автентична колесница от времето на Хатшепсут. Тоя храм е доста впечатляващо вграден в планината и подхода по широката алея към него засилва впечатлението. Супер е абсурдно, че Тутмос III се опитал да заличи наследството на леля сим включително построявайки друг хран точно до тоя, но крайният ефект е точно обратният, всички знаят коя е Хатшепсут (нали?) и храмът и е тука, а него никакъв го няма.

Втори етаж и първа тераса,

Преди първия етаж.

А Хатшепсут е определено любимият ми фараон! Много, много ме впечатлява как една мома изведнъж решава, че ще бъде фараон и 2000 години традиция на мъжки фараони директно бива отсвирена. И освен това, 20 години не се изкушила от безкрайната власт да утрепе племенника си, ами вместо това се е погрижила той да я наследи и да стане един от най-успешните фараони. Но това не е всичко, първата и работа е да изпрати търговска и изследователска експедиция до далечна земя, а няма по-добър начин да се харесаш на бай-ви-Вихрен от приключенски дух и страст към изследователството. И накрая, въпреки усилията да бъде заличена е останала в историята с такъв размах, какъвто виждам сега пред себе си. Рамзес II може да е най-великият фараон на Египет, Аменхотеп III най големият стрител, Тутмос III - завоевател и прочее, но Хатшепсут е определено най-интересната! 

Бузи ейй!

Колос и двор

Сега, най-впечатляващото на тоя храм е управлението на пространството. Три етажа с колони, разположени по склона на планината така, че изглеждат като единна сграда, два огромни двора с платформи, които просто изчезват като триетажна сграда като го гледаш отдалеч! Представям си за поклонниците е просто изумително как идваш тука и от нищото никнат дворове. Иначе, самите колони не са кой знае какви, има и малък сфинкс на Хатшепсут, както и колоси по колоните на последния етаж. Супер характерното за Хатшепсут е че са и кръгли бузите и съответно цялото лице прилича на топка. Дали заради бебешката мутра, Хатшепсут се познава най-лесно от всички фараони. А може би е заради женските черти - и други жени са ставали фараони след нея, но само тя е оставила огромно количество паметници с видимо женски лица.

Освен да седиш по средата на терасите и да се дивиш, няма много какво да се прави тук. Зад колоните на всеки етаж има разни камери посветени на някакви богове, но само в тази на последния етаж пускат туристите. Камерата е на Амун и уж тука е имало характерната лодка и дупка на тавана отдето да припича слънце, само дето аз виждам само купища туристи дето правят селфита и викат и ме дразнят. Тъй или иначе магията тук не е вътре, а отвън и най-вече отпред, време е да обирам крушоните.

Деир ал Бахари и разкопки

Селфи с Хати

На излизане се лепвам отзад на едно голмо семйство, за да излизаме заедно през ордата досадници и дюкянджии, това е най-успешното ми измъкване. Поредната пешеходна разходка, тоя път ме прекарва през доста сериозната археологическа зона на Деир Ал-Бахари, селото в което са живели работниците дето са строили всичките тия храмове. Има поне две групи работници, които внимателно ровят наоколо. Малко по-наатък е Мединет Хабу, погребалният храм на Рамзес III. Туй е хубав храм, но първо вътрешната му част е затворена за мнякакво възстановяване и второ, батерията на телефона ми свършва тъкмо преди него и докато презаредя и пусна оставам без снимки. Всъщност тия 15-тина минути в които мога да не правя снимки ме освобождават доста и разглеждането е доста приятно. Фън факт, дори без тях, днес съм направил 1536 снимки, най-много от всеки ден на пътешествието, направо съм се олял. Фасада, вътрешен двор, колонада с лика на фараона и още една колонада; Мединет Хабу е като невзрачна версия на храма на Хатшепсут.

Колосите на Мемнон

По-хубавия от двата

Взема да става доста късно, а имам  да гоня влак в 12:30, което е след 40 минути, затова не се пазаря много дълго с таксито до ферибота, само важно ми е да спре по пътя на Колосите на Мемнон. Телефонът е хванал някакви проценти вече и бремето на фотографията отново ме наляга. Заради вас го правя! Тия две статуи са сложени тук, където е бил входа на погребалния храм на Аменхотеп III. Мемнон е...герой от Илиадатa, наречен там цар на Етиопия, бил се на страната на троянците и утрепан от Ахил. Още по времето на Птолемеите почнала да се прави една асоциация на митологичния Мемнон и Аменхотеп III, щото имената приличат, историческия период също има някакво съвпадение (въпреки че царят е предшества войната всъщност) Етиопия е също някаква Африка, пък и кой е луд да се мъкне от истинската такава, за да се заяжда със сина Пелеев (не на Пеле, нали). И оттогава тия статуи се наричат Колоси на Мемнон. Днес са доста разрушени, но някога в древността са издавали вибриращ звук по изгрев слънце и до ден днешен учените не са сигурни как точно е ставало това. 

Пресичане на Нил. Не ми омръзва,

Всъщност стила се нарича Египетско Възраждане

Бързичко сме на ферибота, ето ни и от другата страна, имам 20 мин до влака и точно нужното време да стигна дотам. Купувам си билета тъкмо минута преди разписанието и зачаквам влака на приятната гаричка. Не, не мога да пропусна да спомена тая гара в нео-египетски стил, всъщност тя е супер приятна и точно това, което бих очаквал от египетска гара. 10 минути закъснение тук и 20 на пристигане в Кена, това е най-малко закъснелият влак за цялото ми пътешествие. А вас ви очаква много драматична глава на проблеми с органите на реда, експулсиране и дори бягство от полицията!

18. Градът на мъртвите

Гол охлюв! 

Пустош, няма даже кой един хубав бой да ми тегли...

Читатели на пътеписа изразиха притеснението си след края на предпоследната глава, че вървейки из египетската пустош било изглеждало много вероятно "да ме пребият". Въпреки, че щеше да е страхотна история и че едно друго вървене в по-следващата глава ще има неприятни последици - тук трябва да ви разочаровам, вървенето из покрайнините на туристически Египет е напълно безопасно и буквално отивайки до магазина в София или Варна срещам повече опасности отколкото там. Само дето е малко скучно и даже Доминик е тотално забил в безкрайните войни на Тутмос III. А аз имам пет километра и един час докато отвори Долината на Царете. Между другото, тука вдясно край пътя има разни табели, че била къщата на Хауърд Картър, откривателят на гробницата на Тутанкамон - а и на много други. Туй значи, че сега тоя скучен път дето си вървя е изминаван от купища фараони, жреци, погребални процесии и даже от откривателите и археолозите, в тая перспектива е малко по-приятно.

Изгрев над долината

Тутанкамон е в средата, Рамзес VI е над него,
отзад се виждат Аменемес вляво и Рамзес III в дъното

Стигам тъкмо навреме, но за съжаление далеч не съм единственият, както се надявах - наоколо вече паркират автобусите и слизат дебелите туристи със селфи стиковете. Схемата тука е, има вход, след което малоумни автобусчета, които те водят до самата долина на половин километър нататък. Там има долина сред скалите с няколко разклонения; и входове на гробници, около 50-тина на брой, разположени впечатляващо нагъсто. Има вариация във височини и  разположение, но общо взето на всеки двайсетина метра има разположен по един вход, фараоните явно не са подбирали много, а долината е доста малка. За туристи е възможно влизането в около десет гробници, като на нормалния билет се взимат три по избор от осем и освен тях има отделни билети за Рамзес V/VI, Тутанкамон и Сети I. Аз си взимам нормален билет плюс Тутанкамон, защото ме е налегнало силното подозрение, че четири гробници ще ми стигнат и също така Сетито струва цели 90 лева, а Рамзес VI е краднал гробницата на племенника си Рамзес V изхвърляйки го неизвестно къде и това може да е резултирало в хубава гробница но не и в такава дето аз държа да видя. Всъщност, моят избор на това кои гробници ще видя се свежда изцяло до това кои фараони са ми по-симпатични по историческата си роля. Сори, Сиптах, ама ако не съм те чувал никога, не смятам че гробницата ти си струва да си пълня главата със спомени и информация. 

Чарлз само може да мечтае за такъв саркофаг

Малкия саркофаг

Стълбището нагоре

И тъй, качвам се на малоумното микробусче чиято единствена функция е никой да не връвне и един метър даже - и след минута ме извозват до гробниците; Военни, полиции, обичайното дразнение и изведнъж се зареждат гробници една след друга. Тука вляво са Юя и Туя, чиито мумии видяхме накрая на Трета глава. Вдясно пък е великият Рамзес II, за който ме е яд, че не пускат туристи. Нищо, точно до него е първата гробница дето ще видя, на сина му Мернептах. Тоз тука е първият доказан фараон, в смисъл на това, че е първият човек за когото по време на живота му има данни че е бил наречен с думата фараон. Другото интересно нещо за него е, че Рамзес II се скъсал от живеене и по всяка вероятност ударил 90-така по време когато средната продължителност на живота била под 30 години - съответно надживял супер много свои наследници и бил наследен от тринайстия си син Мернептах, идващ на трона на 67 - съответно тоз тука е най-дъртият престолонаследник в египетската история, един истински принц Чарлз на своето време. Вход вдигнат малко нависоко, дълъг над 100м наклонен широк тунел надолу, пъстри картинки и много, много надписи по стените. Накрая има широко помещение, един долям черен ръбест саркофаг, който не знам как е влизал тука и до него един по-малък с лицето на фараона , отново външен в смисъл дебел и с груби черти. Не е супер впечатляващото място. 

Маймуни и Озирис

Прилича на гнил банан.

Следващата гробница която ще видя е на Тутанкамон. Тя не е нищо особено, обаче след всичките истории и филми по откриването и ми е интересно да я видя и да си представя как и защо Картър е копал тука. Разположението е супер централно насред най-широкото място на долината. Гобницата е къса и дълбока; тъй като Тутанкамон умрял млад е вероятно даже да не е започнал да си строи гробница и съответно са го метнали в някаква малка и недовършена, в която само най-вътрешната камера е изрисувана и то доста по-грубовато от обичайното с огромни фигури без много детайли. Заради централното разположение и посоката предимно надолу и заради това че е твърде близко до няколко други гробници, тая е била лесно затрупана, а заради липсата на украса във външните помещения - никой не е заподозрял, че това е гробница - това я е спасило от иманярите и в комбинация с непоклатимата вяра на Картър ни е донесло най-великото археологическо откритие в световната история. Днес цялото нещо се гледа за пет минути, щото само две стени се виждат добре - едната с маймуни и едната с огромни рисунки как Тути гушка Озирис, всичките саркофази и дарове са отдавна разнесени по музеите. Най-хубавото на това място е, че в някакъв момент са домъкнали мумията на Тутанкамон и са я метнали в стъклен сандък тука. Все пак това е гробницата му и сигурно той би желал да прекара вечността в нея, радвам се че след всички чудеса, които ни е дал и нашето време се е постарало да изпълни поне едно желание на куцото хлапе. Отвратително грозен е.

Апофис се гъне там.

Трима другари

Третата гробница е на Рамзес I, разположена на самото малко кръстовище по средата между разклоненията. Коридорът е по-къс, вътре няма други хора, а украсата е вълшебна, това край мен са най-красивите картинки нарисувани от древни египтни, които ще видя за цялото пътешествие. Всъщност, сиво-синият фон на стените с картинките кара фараона и боговете да се открояват много сладко. Иначе тоз Рамзес I не е чак толкоз важен, едвам вкарал година на трона, но така се измазнил на последният фараон на XVIII династия, че му станал наследник и основал XIX династия. Освен туй бил жрец на Амун и дядо на Рамзес II. Тия картинки край мен разказват Книгата на Портите, древен текст описващ какво се случва на фараоните след като ритнат камбаната; има и известно изображение на Апофис като изключително дълга змия, която някак е важна в историята. Всичко туй го знам благодарение на няколко информационни панела сложени тука от общината на италианския град Падуа с помощта на посолството, представете си как някой предлага в общинския съвет на Падуа айде да сложим табели в гробницата на Рамзес I и всички се ослушват като глухи свини в картофи; тъй или иначе пълната липса на информация за каквото и да е в тоя Египет явно изнервя хората по цял свят. Туй дето прави най-силно впечатление обаче са няколко картинки на Рамзес заедно с Хор и Анубис, в които тримата се мткнат като стари приятели, един вид "аверчета", както казваме във Варна които се забъркват в общи каши и примерно трябва да клечат заедно.

Дебел крокодииил!

Предпоследния дом на Рамзес III
(щото мумия няма)

На десет метра от предната гробница дето видях е последната ми гробница за деня, на Рамзес III, последният могъщ фараон на древен Египет. Между другото, ако се чудите защо Рамзес III е от друга династия - един от най-сигурните начини да си объркаш онаслдяването в древността е да живееш много дълго - конфликти между купища внуци с еднакви права не водят до стабилност; съответно след Рамзес II и Менрептах настанала каша и хоп, нова династия. Тука има едновременно навалица и ремонт в най-вътрешната камера, съответно няма саркофази и прочее, само разни стени и тавани по дългия коридор. Твърде много хора има, за да и се насладя и да осъзная какво има на картинките край мен, а и няма мили падуанци да ударят едно рамо. Нищо, виждам дебел крокодил и се радвам, както и поизтъркана котка на стената, другото ми е каша. Най-навътре, зяпайки в черната празнота на най-вътрешното помещение си мисля...какво правим ние тука? Тая гробница е отворена от античността, кой ли не се е пъхал по тия дупки с факла в ръка, вместо да оставим умрелите да си кротуват по дупките ходим и ги ръчкаме. Странни създания сме, страх ни е от собствената смърт, но чуждата е супер-интересна. 

Това е котка, нали?

Гробницата на Тутанкамон е вляво от тука,
Мернептах вдъното, Рамзес II вдясно.

Мисля, че четири гробници ми стигат за доста време напред, ще прекарам цели два дена преди да се напъхам в други четири. По принцип имам по-особено отношение към смъртта и нейните храмове, но въпреки това не оставих собствените ми философствувания да ме спъват и тука беше доста интересно. Едно микробусче ме взима до изхода. Следва огромната досада по измъкване сам през всичките дюкяни задръстили изхода и понеже съм бърз съм първия излизащ, такава ми била съдбата. Тая глава можеше да е една огромна глава със следващата или сцепена на две, ще я карате с две малки тъй като гледам, а в деня явно ще има пет щото сме 10 сутринта след втората. Това е положението.