09. Приложна египетска митология

В тази глава на пътеписа искам да помогна на всички интересуващи се от митологията и културата на древен Египет, да разбират по-лесно какво има по египетските храмове, паметници, изображения, релефи. Много ми се искаше когато отидох в Египет да имах такава помощ, но трябваше да се справям сам, вие обаче може да използувате моя разказ и сбито събраната информация. Ще опитам да действам описателно, без да затормозявам с конкретните термини от древността, защото е по-важно да знаем какво виждаме, а не как точно древните са го наричали.

1. Пирамиди, храмове, гробници. 

Първата пирамида, 2650 пр.Хр

Храмът в Едфу, 235 пр. Хр.'Порталът вдясно,
външната стена отпред, храмът вътре.

Пирамидите представляват гробници за царете от Старото и малко от Средното царство. Ако се чудите защо тъй само най-древните царе са правили пирамиди, а после са спрели с това чудо и са минали на гробници, получих следните три отговора на тоя въпрос:

1. В дълбоката древност е било много по-лесно за фараона да юрне купища фермери да правят огромно нещо за своя фараон-бог; в последствие се развиват феодални системи и жреци и разнообразни професии и става много по-сложно да захванеш всичките тия хора да бачкат в продължение на години.

2. Като има пирамида, всички знаят къде е гробницата, а като всички знаят, някой ще я ограби. Да не забравяме, че тия хора са живели стотици и хиляди години след първите пирамиди и са видели, че дори тяхната вечна монархия има проблемни периоди, в които не може да си пази гробниците

3. С развитието на цивилизацията се развива нейното изкуство и става много по-важно за фараона да има правилните картини и дарове за боговете, отколкото да има голяма гробница с която да се хвали на земята. 

И тъй, след величествените но грубовати пирамиди следват красивите и изписани гробници на Новото царство. Новото царство ни е оставило и най-запазените храмове (имало е и преди това, но от тях има само малки купчинки камъни). Характерният Егиетски храм има фасада с огромни стени и порта, няколко зали които стават прогресивно намаляващи (но не непременно растящи по важност) и външна стена, която огражда цялото нещо. Огромните комплекси в Луксор и Карнак имат много зали, всяка с различно предназначение. За Сфинксовете ще разкажа също тук, ама като се натъкна на тях в пътеписа първо.

 2. Фараоните.

Левият с короната на Горен Египет;
Десният е с короната на Долен Египет.

Вече с двете корони, една в друга.

С бойната синя корона раздаваме лотуси

Фараоните са в центъра на всяка египетска форма на изкуството, дори когато има храм посветен на някой бог, това дето най-вече ще има по стените му е как фараонът отдава почит на въпросния бог. Фараоните имат няколко начина по които се изобразяват. Най-важната характеристика, по която ще ги познаете са короните. Бялата, която прилича на кегла е короната на Горен Египет (да се разбира Тива/Луксор), а червената, която прилича на трон е короната на Долен Египет (Мемфис и делтата на Нил). Нито една от тия корони не е била намерена някога, съответно не знаем от какво са били направени. Доста важна характеристика на египетското общество е, че никой не се е интересувал от това как се правят неща, важе е бил само крайния резултат; затова още се чудим как са направени пирамидите и дори простички неща като короните. Все пак за червената се смята че е била изплетена от боядисана в червено трева. Понякога фараонът носи само едната, понякога само другата, най-често и двете заедно, като кеглата е пъхната в червената. Освен короните, има и още няколко характерни образа за фараона; единият например е раираната кърпа; като се каже Тутанкамон, това което си представяте е именно образа на фараона с такава раирана кърпа от двете страни на лицето.Тя може да се комбинира с корона, както примерно при колосите на Рамзес на Абу Симбел. Фараоните имат и бойна шапка, която е синя и обикновено се носи в някакви бойни сцени, но се случва и да ходи при боговете с нея. Тези четирите са главните белези по които можем да познаем фараона в една картина, защото с малки изключения тези са характерни САМО за фараоните. Разбира се нищо не е толкова просто, но малкото изключения ще ги спомена по-нататъка, тук обаче е важно да се знае, че особено по гробниците на фараона му се случва да е без нещо на главата, само с коса или дори просто с бръсната глава, тогава обаче той е този дето всички го посрещат и гушкат или водят. Като казахме гробници, когато един фараон е изобразен с дълга и извита брада, подобно на змийска опашка, то това изображение е от след смъртта му, а когато е изобразен с къса правоъгълна брадичка, то е правено когато фараонът е бил жив (отново за пример колосите на Абу Симбел, изобразяващи Рамзес II). Тези бради са били изкуствени, не си е отглеждал бради в тая форма. 

3. Цариците. 

Най-важния белег на цариците е лешоядената корона, нещо като стилизиран лешояд на главата на жената чиито крила се спускат по косите и отстрани. Общо взето има ли пера по косата, това е изображение на главната царица (по принцип всеки фараон е имал по много, но една е главна). Известният бюст на Нефертити е с нещо като кофа на главата, но доколкото мога да разбера това е специфично за нейния исторически период, а не масово за всички царици.

4. Боговете 

Пантеонът върви в две редички...

Боговете са супер-много. Всякакви неща може да си имат бог, примерно има бог на миризмите, всеки град и регион си имат собствени богове или богини и прочее и прочее, въпреки туй много неща си нямат, например земята, река Нил/водата и други. По-важните богове имат по-общи области, понякога се преливат едни в други и си поемат задълженията, колкото по-общо е описанието, толкова по-важен е богът, по-дребните си седят със своята малка област от миросданието. Боговете са умни, божествени и знаят много неща, но не всичко, другите богове, а и хората могат да ги лъжат евентуално. Хората могат да бъдат богове, или поне да бъдат наравно с тях, да имат свои храмове и да получават дарове, това не се отнася само за фараоните, тук таме и други са имали свои култове. Фараонът, поне по времето на новото царство - е равен на боговете, макар че в повечето храмове, това което е изобразено е как фараонът носи дарове на различни богове и обикновено той е докаран в официални костюми, а те са седнали и приемат даровете, позицията в която фараонът обичайно е бил приживе.

Хор с двете корони води фараона.

Хор се пули.

И пак той.

Хор е вероятно най-важният бог, с който се сблъсква посетителят на Египет. Хор е богът покровител на фараоните, тяхната власт произтича от него; затова всеки фараон има име свързано с Хор. Хор има глава на сокол и това е най-важната му характеристика, също така в чистия си образ обичайно носи короната на фараоните (комбинираната на Горен и Долен Египет), но все пак можем да не го бъркаме с фараона заради главата на сокол. Хор също така се явява богът на небето, както и център на може би най-известния древноегипетски мит - едно време Озирис бил цар на всичко, но брат му Сет го убил защото му завидял; Жената на Озирис Изида обаче си го сглобила обратно, заченала и родила бог Хор след смъртта на Озирис и той предизвикал Сет на съд за царството. Другите богове, включително самия Озирис от оня свят били твърдо зад Хор, само че работата ескалирала до двубой. Хор победил Сет във всяко предизвикателство, някои със сила, други с хитрост, трети със сексуалност и станал бога на Египет. Сет станал бог на пустинята, а Озирис на света на мъртвите. Като видите само сокол, това също е Хор. Храмът в Едфу е посветен на Хор.

Ето го с топката на главата

Фараонът и Ра Хорехти

Ра и Ра Хоректи. След Петата Династия много се засилва култът към Ра, който е бог на Слънцето. Ра обаче се изобразява предимно по два начина, във всеки от които е слят с друг бог. В по-старите изображения, този бог е Хор, който в комбинация с Ра става Ра-Хорехти, изобразен е като Хор с глава на сокол, но вместо корона има огромно топчесто слънце над главата, около което е увита кобра. В тая форма, Ра е слънцето, и небето и бог на Египет, въобще най-главното нещо, което може да бъде. Храмът в Абу Симбел е посветен на самия Рамзес Втори, но Ра-Хорехти е най-важният бог с който Рамзес се асоциира там. Общо взето ако върху главата на сокола има слънце, значи това е Ра, а ако върху главата му има корона, значи си е просто Хор. По принцип и другите богове с голяма топка на главата са форми на Ра (Освен ибисът Тот, чиято топка е луната). По времето на Ехнатон, неговият единствен бог замества Ра и въпреки че също е слънцето - получава напълно нов образ на топка в небето (супер-абсурдно, знам), който обаче го има на твърде малко места.

Амун с лъчите горе

Тука вече е Амун Ра, има слънце.

Амун и Амун Ра. След размирните времена между Средното и Новото царство, Египет е обединен от Осемнадесетата династия идваща от Тива (днешен Луксор). Новите фараони отдават огромна заслуга за обединението на бога-патрон на Тива, който е съзидателят Амун (Тива си има и местна богиня за ежедневните въпроси). Съответно изведнъж с Новото царство, тоя Амун става най-важният бог на всичко. Познава се по двата големи...рога? Дълги пискюла? Пипала? Лъча? сочещи право нагоре от главата му (вижте картинката). Амун е създателят на света и вселената, не е създал всичко сам, но е най-важният майстор. И тъй като е най-важният бог става съвсем естествено да се слее с другия най-важен бог, слънцето Ра. Амун-Ра е главен бог на пантеона; нему е посветен големият храм в Карнак. Амун-Ра има дългите рогца на Амун и сънцето на Ра в основата им. Амун-Ра обаче е сравнително късно изобретение и не е чак толкова пълно с него по храмовете дето могат да се посетят. Когато бил просто един от всички, жена му била Амунет, в Тива обаче жена му се казвала Уасет, обаче когато става известен, жена му е Мут, буквално "майка". Не е супер ясно тия трите как точно са сменяли ролите си.

Хатхор и фараона

Хатхор с кравешки уши

Хатхор е жената на Хор, тя е богинята на женското начало, на майчинството, любовта, небето, на радостта и веселието, тя функционира едновременно като духовна майка и жена на фараоните. Изобразява се като жена с рогца на крава, помежду които има голяма слънчева топка. Характерната женска физиономия от малкия храм на Абу Симбел с уши дето стърчат настрани пред косата (кравешки уши) също представлява Хатхор. Само крава също значи Хатхор, общо взето каквото и да е свързано с крави е нейно проявление. Хатхор е най-постоянно почитаната богиня в целия пантеон, ролите и са неизброими. В по-късните периоди част от обичайните и области се поемат от Изида и за Хатхор остава любовта, докато Изида поема майчинството и свързаните с него дейности. Хатхор е подмолна и хитроумна и има репутацията на фриволна хитруша, въпреки че има поне една страшна легенда, в която едвам я спират с бира да не избие всички. Като богиня на радостта, забавите и веселието, най-веселите празненства и съотетно с най-разюздано поведение били нейните, също така повечето царици смятат Хатхор за своя покровителка и често и принасят дарове. Храмът в Дендера и малкият храм на Абу Симбел са посветени на Хатхор.

Озирис в зеления си вид.

Изида,

Озирис е богът на мъртвите, задгробния живот, възкресението, плодородието, баща на Хор, брат на Сет и съпруг на Изида. Рисуван е като яркозелен, с бялата корона на Горен Египет, но с едни щраусови пера отстрани на короната, обичайно държи разни жезли и погребални предмети.  Храмовете във Филиа са на Озирис и Изида, предполагало се, че там е бил погребан Озирис и съответно всички се изсипвали на поклонение. Фестиавлите на Озирис са свързани с плодородието и пролетта. Изида е богинята майка; преди Новото царство ролята и се ограничава с това да оплаква Озирис по разни кьошета, от Новото царство нататък тя става богинята на всичко майчинско; култът и дотолкова нараства, че към края на древен Египет може да се твърди, че тя е богиня на всичко, в Римски Египет няма там Ра и подобни, всичко е Изида. В старите периоди, има малък трон на тиквата, после обаче заедно с ролите поема и някои от чертите на Хатхор и се мотае с кравешки рога и слънце, често обаче в комбинация с трон. Големият храм във Филиа е посветен на Изида. Като цяло тия двамата са особено характерни за гробници, там Озирис е царят при когото другите (най-често Хор и Анубис) водят гътналия се фараон; няма много Амуни и Ра-та по гробниците.

Хор, фараона и Сет

Фараонът е награбил Птах

Сет е много интересен бог, защото всичките митове дето знаем за него предполагат, че е лош, а той всъщност не е такъв, той просто е бог на хаоса, на пустинята и богът загубил един справедлив двубой, няма нищо лошо в него от древноегипетска гледна точка. Сет е изобразяван като мистериозно и неконкретно животно, прилича малко на тръбозъб и на хиена, и на чакал, важното е че муцуната му е извита надолу и има ушички.

Птах e богът на творците, но също така е от създателите на света, има и някаква връзка с отвъдното уж, аве поредния бог на сто неща. Има много форми, но обичайно е зелен и с нещо като шапка за плуване на главата. Големият храм на Мемфис е бил посветен на Птах, но в момента почти няма къде да се види Птах там. Секмет е жената на Птах с глава на лъвица. Техният синковец, забравих му името - е богът на миризмите и ароматите. Птах се смята за супер важен по някакъв начин дето и аз не мога да го разбера, но има даже философско обяснение как Ра е лицето, Птах тялото, а Амун - невидимата,, тайнствена част на триединството на създанието, нещо такова.

Носим подаръци на Тотю

Walk like an Egyptian...

Тот е богът на луната, писането и науката, известен е с главата си на ибис с тънък клюн. Започнал е като лунен бог както Ра е слънчев, Тот бързо преминава в бог на мъдростта, оттам идва писането, става писар на боговете и оттам дори техен съдия, когато имат нужда от такъв. На мен ми е от любимите, защото най-лесно се познава. Тот обикновено върви с една голяма кръгла луна на главата в нещо като чиния.

Анубис е известният бог-чакал, бог на смъртта, мумифицирането, гробниците и всичко свързано със смъртта. Между другото, оказало се, че животното дето Анубис изобразява всъщност е от рода на вълците, а не на чакалите, тъй че има формата на вълк. Анубис води душите към оня свят и мери сърцата на една везна за да определи дали умрелият може да влезе в света на мъртвите.

Кепри, егати изрода

Собек, в цялото му величие

Тауерет. Сувенирните
 продавачи лъжат, че е Собек

Кепри е богът на изгряващото слънце и обновлението, но изглежда ужасно щото има тяло на човек и скарабей вместо лице. Собек пък е богът-кркодил, бог на защитата и силата, половината храм в Ком-Омбо е посветен на него. Апофис е голяма змия и най-близкото, което древен Египет има до зъл бог, като бог на хаоса той е в постоянен сблъсък с Ра, който все губи - туй обаче е щото такава му е природата, а не щото е зъл. Тауерет е богиня с тялото и лицето на изправен хипопотам, голяма симпатяга е. Бастет е известната богиня-котка, която изобщо не е била важна (Доминик ще ме убие ако чуе това) в древния Египет, освен в град Бибастис, където се е сливала със Секмет по котешка линия; сега обаче цял Египет продава скулптурки и папируси на Бастет, защото...хората обичат котки.

5. Символите

Анх

Окото на Хор

Анкх се нарича йероглифът и думата за "живот" в древноегипетския език; анкът е универсален символ за живота. Има дискусия защо е точно такъв символът, възел, жезъл, река Нил, мъжкото и женското начало едновременно, но тъй или иначе няма как да разберем.

Окото на Хор е друг важен египетски символ, свързан с лекуването, защитата и здравето. В двубоя на Хор и Сет, хитрият Сет откраднал окото на Хор. Хор обаче успял да си го вземе обратно, осакатявайки и Сет междувременно; накрая богът на мъдростта Тот сглобил и излекувал окото и раните и на двамата. Както и Анкх-а окото на хор е изключително популярен мотив през цялата египетска история използуван по стени, статуи и амулети.

Рекит се наричат едни изключително странни птици с човешки ръце и звездичка; египтолозите твърдят, че въпросните илюстрират всенародното обожание към фараона, един вид просто слагаш тоя символ вместо купища кланящи се поданици, но за мен символът е толкова странен, че прозаичното обяснение е твърде просто.

Какво е това, по дяволите?

И тъй, това е моят указател по приложна древноегипетска митология; надявам се да ви е полезен, когато се озовете насред място богато на древноегипетски артефакти или паметници.

08. Чудото на фараона

Море насред пустинята

Слънце, вода, красота

Най после пристигаме пред Абу Симбел, тъкмо в 8 сутринта. Тука е някакъв смотан паркинг, насред тонове търговци дето те нападат досадно и на ръба на самото градче; обаче много бързо се разпознава, че човек е на едно от тия редки вълшебни места, дето ще се помнят цял живот. И това не е заради храмовете, които не се виждат, а заради сутрешното слънце над язовира на един хвърлей оттука. Два часа и после пак на буса! Викам си - ще стигнат, отде да знам аз, че ще минат като миг. И тъй, купувам билет и тръгвам по пътечката, пред мен се показва язовира Насер (всичко в тая държава се казва Насер или Садат) в цялата си прелест. 479 километра е дълго това чудо, а най-широко е 20. Тука е някъде десетина, виждам отсрещния бряг и безкрайните завои на бреговата линия. Самото езеро е толкова синьо; изобщо не очаквах тук където всичко варира по цвят между жълто и тъмно-оранжево, да се появи толкова син язовир. В двата му края дори се вижда малко хоризонт. Шести  и по обем, и по площ в света (петте пред него са частично различни), тоя язовир е потопил целия горен Египет и част от Судан, изселил е много от нубийските хора на двете страни и дори е потопил доста от древните места в региона  когато е бил построен прз 60-те. Целият свят обаче се е притеснил за храмовете на Абу Симбел; които щели да бъдат потопени; имало е даже предложение да се превърнат в подводна атракция; накрая обаче ЮНЕСКО решило че тряба да се преместят. В продължение на осем години, международна група от инженери рязали и местили парче по парче на 200 метра нагоре по хълма. За храм изсечен в стената, туй било истинско чудо на инженерната наука, успели дори да запазят точната ориентация, която е важна щото точно на рожденния ден на Рамзес слънцето изгрява точно отсреща и влиза през всичките портали и огрява най-вътрешната камера. Международното усилие пък накарало ЮНЕСКО да създаде списъка на обекти на световното културно наследство, който познаваме днес; всичко туй е тръгнало от тук.

Безсмъртие

Острите брадички на сирийците

Още не съм спрял да се дивя на язовира и ето, че двата храма се показват! Ах, чудесен е, големият имам предвид! Четири огромни 20-метрови колоса на Рамзес II си седят и се припичат на сутрешната светлина и ме гледат с усмивки; само единият е малко катурнат при земетресение и после са го пренесли точно както си е бил. Супер рязко те трясва усещането, че тоз човек дето е напрвил този храм на себе си - е работил за вечнoстта си; бил е наясно с нея и с това, че е негова работа да бъде наравно с боговете и да си осигури безсмъртието - и аз бих казал, че е успял - това някакви лигльовци да ти гледат възхитено безсрамно нахилените статуи хилядолетия след теб е може би най-близкото до вечността, което мога да си представя че може да се докосне един човешки живот. Виждат се правите черти над глезена, на прасеца и точно под коляното, където са рязали колосите за пренасянето. Маймуни имало горе на фриза над статуите, аз обаче не ги виждам, туй което виждам са релефи на нубийски хора вързани с вериги, опасващи коридора точно пред входа. Сега, първата ни асоциация като видим хора вързани на синджир е свързана с робство; Доминик внимателно обаче обясни как пирамидите не са ги построили роби, а хора на заплата, силно подозирам че и тия нарисуваните тука не са роби, а военнопленници, един вид хвалба след успешни походи на Рамзес в Нубия. Всъщност отсрещната стена го доказва, там хората на синджира не са нубийци, а хора от Сирия, които древните египтяни изобразяват с характерни остри брадички. Самият храм е преоткрит затрупан с пясък почти до върха през 1813 г от швейцарския изследовател Бурхард, но първият прокопал си пътя вътре е италианецът Белцони. Прекрачвам тържествено в тайнственото отверстие измежду колосите.

Между Рамзесите

Честно колко по-зле снимки мога да правя?

Осем огромни колони, под формата на изправени колоси на Рамзес обрамчват пътя на изследователя в първата зала. Дванадесетметрови внушителни статуи на владетел на 3500 години, и аз минавам пред тях малък и незначителен, въпреки това великият цар-бог гледа към мен с благосклонна усмивка; такова е усещането. Една от първите ми мисли е за Петра в Йордания, където фасадата на Съкровищницата е доста величествена и изсечена в стената точно като колосите на входа тук, но вътре има една гола дупка и то е построено хилядолетие след това тук; този храм от своя страна има серия от зали, тези огромни колони, рисунки по тавана и релефи по стените. По целите стени, от горе до долу. Особено впечатляващи са релефите отляво зад колоните, където Рамзес побеждава враговете си в бой, има го с бухалка, с камшик и колесница, естествено колесницата е най-впечатляваща. По другите стени, както и в двете междинни стаи Рамзес се среща с боговете и им поднася дарове. Втората зала пак е с колони, тук обаче те не са статуи, а изрисувани с картини и срещи между фараона и разнообразни групи богове, всичките го приветстват като стар приятел и той обикаля наляво-надясно и се прегръща с тях с най-официални одежди; сякаш гледам рисунки и релефи от абитурентската вечер на Рамзес, само дето не между гимназия и уни, ами между света на хората и този на боговете.

Птах, Амун, Рамзи, Ра

Следва трета зала без колони, само с рисунки. Най-вътрешната зала съдържа четири седящи фигури. В интернет пише кои са четиримата, но кой от тях кой е моя спекулация, вероятно вярна но все пак ако някой открие точни данни да ми каже. Най-лявата фигура е на бог Птах, един от създателите на света. До него седи Амун, създател на всичко и бог на Тива, особено популярен в Новото Царство. Третият е самият Рамзес II, насадил се супер-централно между боговете. Четвъртият е Ра-Хоракти, бог на слънцето, слят с бог Хор в тоя си образ. Сега, вие сте чували за Амон-Ра сугурно, ама тука Амон и Ра са отделно, в следващата глава ще разясня тая мистерия. Два пъти годишно, на 22 февруари и на 22 октомври слънцето изгрява точно срещу входа на храма и огравя чак до най-вътрешната камера, където осветява трите фигури вдясно, центрирано върху фараона. Птах не го осветява, защото имал връзки с оня свят, макар че според мен далеч по-рационално обяснение е, че не можеш да строиш храмове тъй, че слънцето да осветява цяла тълпа на 62 метра навътре посред скала в някакви конкретни дни и трябва някой да си гледа работата и това естествено е тоя най-далеч от фараона. На тия дни се събират туристи да гледат изгрев и да го наричат фестивал на слънцето, който уж се бил чествал от 3000 години, все едно не ви разказах ейсега как всичко е било затрупано.

Странична камера

Супер-якото място!

На излизане обикалям всичките странични камери. Има два входа в лявата стена на първата зала и един в дясната, водят до длъгнести ниски камери, доста добре изрисувани, тука са се съхранявали даровете и съкровищата на храма. Сега са празни, но намирам изображенията на боговете по стените за доста образователни за мен, който тепърва се учи да разпознава фигурите по египетските стени. Еми излязох, но се връщам обратно вътре, толкова е хубаво. Все пак досадна група шумни  американки вдигат такъв джангър със смях и скачане едновременно за снимка по дървената пътечка пред храма, че улесняват раздялата.

Рамзи, Нефи, Рамзи, Рамзи, Нефи, Рамзи

Гигантската Хатхор по колоните е доста страшна.

Време е за втория храм. Шест скулптури, изсечени в стената, четири на Рамзес и две на жена му Нефертари, макар че най-десният Рамзес ми изглежда много нехарактерен и малък, кой го знае каква е тая форма.. Този храм на Хатхор и Нефертари е известен с това, че е първият храм в Египетската история, в който фараонът и царицата са с еднакви размери. Е, тя е малко по-малка, но все пак... Отвътре е по-семпъл и къс, но картинките по стените са по-ясни и със запазени цветове. Най-впечатляващи са гигантските глави на богинята Хатхор, с които завършват осемте колони, познават се по стърчащите настрани уши, които после ще науча, че са кравешки. Богиня на любовта и майчинството, но на мен ми е много страховита. А може би е щото Доминик ми разказа преди малко една легенда, как Ра се изнервил на човечеството и пратил Хатхор да го поизбие малко, ма тя много побесняла, та се наложило да я напият с бира, за да я спрат да не изтреби всички. Също тъй, тука слънцето си огрява вътре, сигурно лесно стига и до най-вътрешната камера, без никой да прави фестивал.

Панорама от вълшебно място.

Излизам и се завъртам пак покрай язовира, слънцето припича ярко и се отразява в бистрата синя вода, а зад мен Рамзесите гледат мъдро, магическо е това място. Я, ама то остават десет минути до автобуса, време е да си ходя. На раздяла един красив черен Анубис се появява да ми каже чао, докато пред храмовете вече настава огромната туристическа глъч. Обаждам се да разкажа на Елито за вълшебното място докато вървя към автобуса, успявам дори да си купя две скъпи и ужасни картички, на едната от които е сбъркано името на мястото. На връшане към Асуан автобусът спира насред пустинята за почивка, колкото да заровя длани насред истински пустинен пясък за пръв път в живота си. Червеникав е, не е чисто жълт.

Анубис ме изпраща.

Малък сайдтрак тука. Забелязали ли сте, как през последните няколко години интернет търсачките спряха да работят? Туй е заради фокуса върху бърза и лесна за възприемане информация и разбира се - заради рекламите. Ама ето сега тук няма какво да напиша в Гугъл, така че изобщо в първите 30 резултата да ми излезе детайлна информация за тия стени и статуи, а не едни и същи базови предъвкани факти на пет реда, заедно с куп реклами за турове до тука. Просто това е положението. Вие имате повече късмет, щото имате един първопроходец, който да ви разкаже всичко дето трябва да знаете. Следващата глава ще е една от две такива, само обща информация, която би могла да ви помогне ако отидете в Египет и се интересувате от чудесата на древния свят. Тези от вас, които са тука заради приключението могат да я пропуснат.

07. Залези и изгреви

Изгрев над пустинята

Такситата живеят като амбулантни търговци

Първият таксиджия ми вика 35 лева, викам му не, това е обидно, дори да го смъкнеш няма да се кача на твойто такси. Египетските пари се смятат лесно, щото 10 паунда са 1.08 левa. Л.Ф.Ф. номер 4, Египетските пари се казват паундове на английски, щото някога са били вързани за британския паунд, на цените обаче пише ЛЕ от livre égyptienne на френски, докато на арабски му викат генех от гвинея, единственото на което всички могат да се съгласят е, че стотинките се казват пиастри, но тях никой не ги ползува и валутката седи безлична. Тъй де, спазарявам таксиджия за 15 лева. Докато се возим тоз казва три запомнящи се неща, първото е "Тъй като ма гледаш откъде съм?" викам от юг и той "А как разбра" и аз му викам че изглежда като южен човек и той ми вика "да, аз съм нубиец, а истинските нубийци са черни, като мен". Второто което казва е "Знаеш ли, че Египет е измислил бирата" викам да, и той продължава "Да, ма сега тука са арабите и не се пие, но бира може. Само дето аз не обичам бира" и питам а какво обича и получавам "Текила обичам, истинска текила от Мексико, но тез араби пречат, забраняват, правят се на велики". И третото беше "Преди корона аз такива като тебе никога не бих ги взел." А, как тъй? "Ми ти знаеш неща, идваш от цитаделата дето не ходят туристи, пазариш се за такси, броиш си парите, за какво си ми, има балъци навсякъде, ти ще ходиш да се пазариш с друго, по-бедно такси. Ама сега - корона." Междувременно минаваме покрай хиндуистки храм. Тука е двореца на Мубарак, вика таксиджията, а отзад е на Сиси. Нов президент, нов дворец? - питам аз. "Президентите са така. Арабите са така" - отвръща ми гордият нубиец. 

Летище по залез

И след залез

Има голямо чудене на кой терминал съм и се оказва че полетите на Еджиптеър също са на терминал 3, както изобщо всички полети на това летище. Скенер номер 11 за деня е на влизане в терминала. Чекирам се на машинката и се чудя дали нещо не пропускам, щото всички останали се тълпят на гишетата правят навалица и се бутат. Взимам си Кока Кола, пресипвам си я в шишето и я разгазирам и преди да се възмутите трябва да знаете, че изобщо не съм в топ 10 най-странни човека на летището; например има американска леля толкова притеснена да не си изтърве полета, че пита двайсет човека това ли е гейта и после се оплаква на другите американци какви темерути били местните (аз в това число) и никой не и казал, че гейта бил по стълбите надолу и ако не била изключително наблюдателна, нямало да забележи гигантската стрелка натам. Ето го и скенер на багажа номер 12, на самия гейт, за да спипат всички ятагани и калашници, които може да сме придобили междувременно на летището; има даже задължително събуване на обувките, дори когато е очевидно че нямат метални части. "Господине, какви са тия триъгълни неща в раницата ви?" Вместо да отговоря на малоумния въпрос вадя сувенирна пирамида и му я вра в лицето; бедни бедни Джосере, за какво беше цялото чудо...

Пъстрият Сук на Асуан

Доста е популярен тука

Чак в самолета осъзнавам колко съм трупясал, заспивам и се събуждам малко преди кацането, да видя среднощен Нил отгоре, ясно разграничим насред тъмата на пустинята. Асуанското летище е едно светнало и приветливо, но много празно, нашият полет е единственият по това време. Аз, както е ясно, имам суперсилата да излизам първи от всяко летище и тоя път не е по-различно, съответно минавам съвсем сам по коридорите. Чакат ме с табелка със супер сбъркано име, щото когато писах на хотела да уговоря транспорта за други ден, те ми предложиха и екстри и цените бяха ок. Шофьорът не говори дума английски, мълчим си по целия, доста дълъг - път. Ето го и хотелът, на рецепцията ме очакват да уредим часовете за всичките допълнителни пътешествия, много съм доволен от нивото на организация в южния край на страната, и хотелчето бива, и стаята е топла и уютна. Мятам вътре раницата и излизам да се поразходя из сука и да хапна нещо; набелязвам си магазинчета дето да посетя утре вечер, след което се подсигурявам с две..хмм...нека да ги нарека понички, преди да купя най-гадната шоарма, която някога е срамила това име. Връщам се покрусен в хотела да си ям каквото тъй неуспешно съм си избрал с фокус върху поничките, да слушам за културния разцвет на Средното царство и да се чуя за малко с Гого и да му разкажа що диря тука. Милото Гого, винаги успява да ми подобри настроението, въпреки че както е очевидно от две денонощия не съм ял, спал или дори се къпал като хората.

Ставането е в 4 сутринта, защото за Абу Симбел се ходи с бусче дето тръгва в 4.15. Има два начина да се стигне дотам, с организиран бус дето те събира от хотелите и с частно такси и едното е точно пет пъти по-евтино от другото, но тръгването е по никое време. Не съм сам, има още пет човека от хотела ми, качваме се на бусчето и ни проверяват по име и паспорт, щото тука ще има още сто проверки по пътя и шофьора направо дава списък с пътниците за големия тефтер. Следват три часа път през пустинята; спи ми се, но не е много удобно, заспивам, събуждам се, язовирна стена, полицаи с тефтери, подкаст, сън, пак подкаст, пустиня, изгрев, пак сън, пак пустиня. Абе аз ходих на Емирства и Оман тая есен, ама истинска пясъчна пустиня не успях да видя, това сега е ново за мен и с тоя червен изгрев е много красиво. За втори път в живота си отивам толкова на юг и също тъй за втори път пресичам тропика на козирога в автобус. Междувременно, правя две неприятни констатации; първата е, че Спотифаят се държи особено малоумно, когато няма интернет, но си мисли че трябва да има. Втората обаче е доста по-ужасна, решавам да прескоча малко в подкаста за да чуя за Рамзес II, в чийто храм отивам все пак, оказва се обаче че тоз Доминик явно много е забавил темпото по някое време, и както в момента на ухото ми честити добре дошлата 2015 година и ми мели за какво правили египтяните като имали празник, така седем години по-късно е стигнал до фараона Ай, таман 40 години преди Рамзес до допълзи на власт; Ай Ай Ай, така да се каже. Нищо, ще трябва сам да се оправям.

Кажете честно,
 не искате ли да се събудите на тая гледка?

Тъпа глава малко стана, но нищо, следва доста по-добра. Оф, липсват ми хора, когато съм с някого, а моите спътници винаги са специално подбрани - все някой от тях ще каже нещо весело или интересно и тъпа глава като тая ще стане приятна.

06. Голямата цитадела

Навлизам!

Входът.

Тая цитадела е директно над мен, обаче входът и е отзад на хълма, според Гугъл на 28 минути пеша и това се оказват от най-неприятните минути за вървене, по половината път няма тротоар, появява се огромен булевард покрай който се върви и се минава през поредната естакада. Египет много обича естакади, всяко кръстовище има дигнати на високо бетонни колони и пътищата се пресичат из въздуха, неприятно е и да се пресича, и да се гледа. Както и да е, добирам се до входа и тука не е честно, има ДВА скенера (9 и 10 за деня), преди и след купуването на билет. А да, друго свойство на Египет (което си мислих че е руска работа щото съм го виждал предимно в бившите Съветски държави) е, че билет за неща не се взима на входа на нещата, а в друга къщичка на 20-50-100 метра оттам, след което билетът ти го гледат сякаш изобщо не се знае отде си го взел и дали не си го фалшифицирал, щото аз ако можех да фалшифицирам неща щях да си инвестирам уменията именно в еднократни билети за цитадели за 16 лева.

Бай ви Вихрен е в тая цитадела главно заради гледката, но ще е добре да разкажа и какво друго има тука, не че е много. И тъй, тука са джамията на Мохамед Али, джамията на Ал Наср Мохамед и военноисторическия музей. Значи, ОЩЕ две джамии и музей на някакви глупости дето хич не ги обичам, може да разберете липсата ми на вълнение. Но тук съм, светът трябва да се види, значи да започвам! Първо, да не ме занимават с джамии, отивам да си гледам гледката! Най-после, в далечината като три малки триъгълника един зад друг - се виждат пирамидите! Нещо повече, право на юг се виждат и още две пирамиди от некрополиса на Сакара. Много приятно съм изненадан, че тоя град, който е най-огромният арабски град в който някога съм бил - няма никакъв видим смог за разлика от всеки друг голям арабски град в който съм се добрал до гледка. И тъй, пирамиди, джамии и църкви, панелки, небостъргачи и кули, знамена, пушеци и прахоляци, хора, коли и влакове, всичко е тук пред мен, имам чувството че в тоя момент виждам целия свят в миниатюра. Въздъх, никога не обичам да се разделям с гледки. 

Малко вляво от средата има един блок, точно вляво от него са триъгълниците

Джамока на Мохамед Али

Туй бялото трябва да е алабастър

Пъхам се в голямата джамия на Мохамед Али, която също има скенер на входа, но никой не ме кара да минавам през него. В големия двор отпред разни хора прибират златните столове, масите, ужасните лампи и еднаквите букети на някаква изключително кичозна сватба. Никога не съм виждал арабска сватба, но от туй което се случва наоколо ми се струва, че желанието да се изръсят купища пари за ужасна сватба насред супер-известна локация прескача културно-религиозните граници и се среща навсякъде. Чакайте сега, кой е тоя Мохамед Али, ще попитате? Амче да разкажа бе! Докъде бяхме стигнали? А, да, Османците завладяха Египет по времето на Сюлейман Великолепни. Мамелюците обаче не са си отишли; те просто остават да управлвват наоколо под крилото на султана в Истанбул. И тъй, чак до 1798 година, когато не кой да е, а самият Наполеон се появява в Египет да го завладява за Франция и да върши други мизерии, за които ще разкажа когато мога да ги илюстрирам. Тая работа завършва с неуспех и Напольончо хуква да тормози други места, Египет обаче остава в ръцете на мамелюците. Султанът обаче не е много щастлив от тая работа и праща армия да го окупира отново и начело на армията застава един млад и способен паша от албански произход, на име Мохамед Али, родом от Кавала (където на площада стърчи паметника му). Мохамед Али идва тука и успява да надскочи и най-смелите очаквания; заедно със своите верни албански спец-части просто разказва играта на всички, французи мамелюци и дори турците, които твърде късно осъзнават какво чудовище са създали. Особено впечатляващ е момента в който тоя кани лидерите на мамелюците на парти и тез гении зимат че отиват и там ги колят наред.  Получавайки масова всенародна подкрепа, Мохамед Али става водач на дефакто независим Египет и веднага започва с реформите, тоя тип е виждал Египет като пряк наследник на загиващата Османска империя. Следват една след друга поземлена реформа, търговска реформа, индустриална реформа, законова реформа и даже две директни войни със султана. Сега, между другото, преди да си помислите какъв е бил велик тоя, нужно е да спомена, че цялата схема с "бащата на модерен Египет" хем е донякъде такава, хем е формулирана по тоя начин от Насеристката пропаганда през 20 век (Насеристка идва от президента Насер, а не от...други неща), когато се смята за нужно да се гради египетски национализъм; реално Мохамед Али си е бил албанец с турски двор, който е бил напълно откачил през последното си десетилетие и след смъртта си през 1849 оставил уж реформираната държава на покъртително ужасната си династия. Откъм строежи обаче ни е оставил тая джамия от 1830-48, в която е и погребан. Това, по същество е една турска джамия, в стила на джамиите които човек може да види в Одрин или Истанбул и нямаща нищо общо с другите джамии в тоя град. Наричат я още и алабастровата джамия, щото подът и дворът дето беше кичозната сватба и разни ниски части от нея са покрити с алабастър. Мерките и са перфектни, квадрат със страна 41 метра, дворът със същите размери, минарета по 82 метра. Вътре се усеща отново като турска джамия, все едно Синята джамия, но без килим, сигурно за да лъщи алабастъра. Отзад има още една платформа за гледки, пренасям си обувките в ръка до там. 

Тука просто имаше място за снимка

Кашон с колони и топка

Следва още една джамия, построена от султан Ал-Наср Мохамед през XIV век, 50-години преди оная на султан Хасан от предната глава. Тоя султан е бил някакъв много дребен и с катаракти на очите и главно известен с туй, че бил срещнат и похвален от моя духовен предшественик великият и вихренообразен Ибн Батута. Джамията му ееее... оф, ама вие наистина ли искате описание на пета поредна джамия?  Добре де, добре - двор с колонада наоколо, но малък, а не като на Тулун, усеща се като по-тъмно и спокойно в средата, все едно седиш в пъстър кашон, но с две сладки минарета. Доволни ли сте? Егати хората... 

Танци и Бетеерове

Съветската военна мощ
и Насер дето маха отзад

Измъквам се и се заклатушквам към третия ъгъл на цитаделата. Пак съм се протрил. Тука има военен музей. Докато се навъртам и се чудя занимава ли ми се с такава глупост, военните от скенера ме викат. Казвам им не, и сякаш нарочно ми се приисква да вляза в тоя двор с танкове, самолети и паметници, но не през тях. Съответно внимателно гледайки стените минавам и вървейки назад все едно излизам - минавам иззад малката им будка със скапан скенер и се включвам към друга група туристи. И тъй, в двора на музея съм; Първо за гледане има няколко самолета и десетина танка; понеже сме в Египет, не пише нищо за танковете, обаче самолетите са до един съветски, Сухой и Миг. Зад танковете пък има релеф на Суецкия канал, тъй като гледам адресиращ Суецката криза. През 1957г президента Насер национализира канала и Англия и Франция му се нервят и бутат Израел да нападне; Израел напада и си взима Синай, както често му се случва, Египет яде боя здраво, обаче САЩ и СССР им казват аве вий луди ли сте да дестабилизирате допълнително там, я стига сте правили проблеми и Англия и Франция подвиват опашките а Насер укротява клатещия се стол. Еми туй нещо тука явно си го водят голямата победа, какво да ги направя, местният национализъм е точно толкоз малоумен колкото нашичкият си. Което ми напомня, преминавам между статуите на двамата президенти - Насер и Садат и се озовавам на малко площадче, оградено от най-прочутите военни лидери на Египет. И като казвам Египет, тука национализмът здраво е играл, защото статуите почват с Намер, минава се през Тутмос III и Рамзес II, за да се стигне до Саладин, Мохамед Али, Ибрахим и Исмаил паша. Тука зее и портата на самия музей, но чак пък толкова търпение за военни и оръжия нямам, а и самолетът ми е след точно два часа, може би е добре да се насочвам към летището.

3100 години разделят най-левия от най-десния