17. Приложна египетска история

Ако историята не ви интересува, прескочете тая глава; в нея ще се опитам да разкажа древноегипетската история, която би била нужна на един любознателен посетител на Египет, за да разбере това, което вижда и да може да свърже имената и числата които чува в една последователна нишка и да го отнесе към други събития от световната история. Хатшепсут? XIX династия? Мойсей? Как се връзват всичките тия неща ще разберем в тая глава. Първо, номенклатурата. Древен Египет описва периода от около 3150 пр. Хр, когато египетските земи са обединени за пръв път, до 30г Пр. Хр когато със смъртта на Клеопатра Египет става част от Римската империя. Това са над 3000 години Египетско царство, съответно някаква форма на периодизация е много полезна; за щастие имаме такава. Египетската история е разделена на Ранен период, Старо царство, Първи междинен период, Средно царство, Втори междинен период, Ново Царство, Трети междинен оериод, Късен период и Елинистичен период и ние ейсега ще минем през всички тях. Освен това древен Египет е управляван от 33 фараонски династии една след друга, техните имена обикновено са обозначени с римски цифри. Тука няма да задълбавам във всички тях (а за някои не знаемм нищо освен имена в списък) но все пак ще спомена някои от най-важните, добре е да се знае че династиите наистина са се брояли доста стриктно и варират по времетраене между 6 и 275 години. Ще се фокусирам върху конкретните важни фараони и свързаните с тях истории и обекти из страната. Допреди Новото Царство информацията е доста оскъдна и годините не се знаят много точно, така или иначе не мисля че точността е важна в случая, просто всяка година преди 1500 пр. Хр я смятайте несигурна. Също тъй, оттук нататъка няма да казвам "пр. Хр", всички години в тая глава са преди Христа.

Джосер, първият строител;
И първия човек със статуя.

И пирамидата м,у насред комплекса на Имхотеп

И тъй, някъде около 3250г. Горен и Долен Египет били обединени под върховенството на митичния цар Намер, основател на I династия и Ранния династичен период (3150 - 2687). По други източници първият цар се казвал Менес, консенсусът е, че тия двамцата са един и същ тип. За Първите две династии знаем само един съмнителен списък от имена, нищо повече, даже древната столица Танис още не е открита. И тогава се появил Джосер (2691-2625) и основал III династия и периода на Старото царство (2686-2181). Преди него тука като по цял свят всички ги погребвали в мастаби, които са правоъгълни малки гробници и тогава Джосер си казал абе какво ще стане ако направим няколко мастаби една връз друга и тъй се родила първата пирамида. За Джосер се знае много, защото е първият човек на тоя свят, оставил ни сграда жива и до днес; а и не само - в Сакара има огромен храмов и погребален комплекс, създаден именно от Джоската и неговият прословут архитект Имхотеп. За тоя Имхотеп знаем само щото бил толкова иновативен и изумяващ другите, че бил почитан като бог после и според мен за изобретателя на пирамидите това е напълно заслужено. 

Пирамидите на Хуфу, Хефрен и Менкаура

Кривата пирамида на Снефру

Скоро след това дошла IV Династия (2613-2494) и ако запомните две династии от тая глава, едната трябва да е тази. Първо имаме Снефру, който управлявал дълго и благоденствено. Всичко било толкоз хубаво, че Снефруто построил не една, не две, а цели ТРИ пирамиди; В Мейдум при първата няма да отидете, но Наклонената пирамида и Червената пирамида в Дашур определено си струват посещението. Неговият син Хуфу (2589–2566) пък издигнал пирамидното изкуство до своя връх (хе-хе) оставяйки след себе си Голямата Пирамида в Гиза, в продължение на хилядолетия най-голямата сграда на света. Парадоксално е, но не знаем много за него, освен че през цялото време сума народ е бил стегнат да строи пирамидата и царят им е уредил жилищата и заплащането. Неговият син Хефре(н) (2558–2532) изпляскал втората пирамида в Гиза (която според мен е по-хубава) и разбира се големият Сфинкс - макар че сфинксът не е точно датиран и има известна спекулация дали не е от малко по-рано или по-късно. След Хефрен пък идва синът му Менкаура, за който хал хабер си нямаме колко време е управлявал и какво става след него, важното е, че ни е оставил Третата пирамида в Гиза и много е уважавал жените в живота си, правейки им малки пирамиди до своята. Столица на старото царство е Мемфис, а повечето археологически останки са В Гиза, Сакара и Дашур на западния бряг на Нил близо до Кайро.

Туй е Ментухотеп II дето обединил египтите

Сенусрет I

Срутена пирамида от Средното

Първият междинен период (2181–2055) идва, когато централната власт на Египет се разпада заради разни суши, но може би и щото не е много икономически продуктивно всички да се бъхтят с десетки години за да правят пирамиди, които после само си стърчат там и носят малко ползи. Някъде в тия размирни времена била изобретена литературата, в смисъл концепцията за литература като писмен текст, чиято цел е изкуство. Най-накрая Ментухотеп II от XI-та династия центрирана в Тива завладява севера и обединява царството за периода на Средното царство (2040-1782). Сега, Доминик от Иджипт Хистъри подкаст ми разправя, че Средното Царство е период на огромен културен напредък, но тайничко да ви кажа, за пътешественика то не е особено важно. Стига ви да знаете, че тука са династии XI-XIII и че ако се натъкнете на фараони с име Аменемхат или Сенусрет те са от тука. Пирамидите им не стрували и се разрушавали, докато накрая спрели да ги строят; статуите и литературата обаче процъфтели, а ако сте чували историята за Синухе египтянина (има книга и филм) и тя е оттука. Столицата била Тива; а откъм паметници - обелискът в Хелиополис и срутената Черна пирамида в Дашур са най-лесните неща които могат да се видят от тоя период. Средното царство прерастнало във Втори Междинен период (1650=1550) когато от север цъфнали някакви гадни чужденци, дето египтяните нарекли "хиксоси", което буквално значи чужденци. Въпреки че те не били особено зли или некадърни и даже уж изобретили най-характерния мотив за египетската армия - бойната колесница, никой не можал да ги изтрае и отново от Тива дошли обединителите. Атмос I (1550-1525) изпъдил хиксосите, обединил Египет отново и основал Новото Царство и XVIII династия. 

Хатшепсут с кръглите бузи

Завистливия Тутмос III

Храма на Хатшепсут кръглите бузки

Ах, XVIII династия (1550-1290), е вероятно най-важната династия в египетската история, освен дето е най-дълго управлявалата с тия 260 години. Първо е Атмос, освободителят. Следва Аменхотеп I и Тутмос I (1506-1493), който някак с брак се намърдал в династията. Тоя Тутмос е първият фараон повел армията си в бой извън Египет, и първият завладял цяла Палестина и даже прекосил Ефрат. Неговите деца от различни жени - Тутмос II и Хатшепсут били женени, но Тутмосът се гътнал рано и оставил невръстния си син Тутмос III на трона; Мащехата му Хатшепсут обаче се обявила за фараон и управлявала 20 години, докато малкият Тутмосчо растял. Царуването на Хатшепсут (1479-1458), освен дето било първото на фараон-жена, било период на огромен икономически и културен разцвет, мацката пратила експедиция до Пумт и домъкнали оттам купища ценни и богати стоки, само дето ние още не знаем къде е тоя Пунт дето са ходили, само че е някъде надолу по Червено море. Хатшепсут направила най-мощните обелиски, подкарала големия храм в Карнак, изтипосала си един бърз сфинкс в Мемфис и била първата дето осъзнала, че не е толкоз важно къде си погребан, а къде ти се кланят - съответно направила огромен погребален храм, който с цялата си внушителност стърчи и до днес. Тутмос III (1479-1425) станал цар след нея и като цяло ѝ бил малко крив, съответно пробвал да я позатрие от историята, но то затрива ли се такоз чудо, пък и според мен малко кофти номер като се има предвид че тя не била длъжна да го държи жив и да му топли трона. Нищо, Тутмосчо открил славата пък като най-прочутия пълководец в египетската история с купища походи на север и на юг, но за разлика от мащехата си от негово време има едно фестивално храмче в Карнак и два отвлечени обелиска това е. Между другото, тук е добре да спомена, че между пирамидите на IV династия и Новото Царство са минали точно около хиляда години, което значи че за тия хора дето са строили всичките неща из Тива и Мемфис по това време пирамидите са били точно такова невероятно чудо на древността, каквото са за нас. 

Аменхотеп III и жена му Тийе

И колосите му на Аменхотеп

Още едиn Аменхотеп II (1427-1401) (дето може би довлякъл евреите в историята с Йосиф) и Тутмос IV (1401-1391) (дето окичил сфинкса с плочапо-нататъка и стигаме до Аменхотеп III (1391-1353) и неговата жена Тийе. Дългото им и мирно царуване било златен век за Египет и за строежите из него, особено в региона на Тива, вътрешните части и на храма на Луксор и на Карнак са построени по това време, освен това Аменхотеп III си построил огромен погребален храм дето не е останал цял, но археолозите редовно копаят, както и колосите на Мемнон на западния бряг на Тива. Двете огромни статуи в центъра на египетския музей в Кайро също са на Аменхотеп III и Тийката. А нейните родители пък са също така известния Юя и Туя, останали в историята с почти непокътната гробница и изключително много материал за живота по аменхотеповото време. Накрая на царуването си Аменхотеп III бил подут, болен от хиляда неща и даже беззъб, но колкото повече остаряявал, толкова по-младолик и сладък го изобразявали, тоз бил буквално първия тип в историята, комуто хрумнало, че не е задължително бъдещите поколения да го помнят в реалния му образ. 

Ехнатен отпред, Нефертити отзад, Атен отгоре

Ехнатон в новия му стил

Всички знаете по-известния вид на Тутанкамун,
Туй тука е как бара Озирис.

И тук нещата стават наистина луди, защото синът на Аменхотеп III - Аменхотеп IV взел властта, почнал царуването си нормално, но още на 4-тата година тотално припаткал, сменил хилядолетната религия с почитането единствено на слънчевия диск "Атен" и даже си сменил името на Ехнатен (1352-1336). Сега, да уточним, смяната на религията далеч не е толкова рязка, колкото си представяме, Ехнатен не се отрича от старата, просто схемата му е, че един вид старите богове, храмове и прочее са си там, но са се оттеглили от съдбата на Египет, която зависи само от слънчевото божество Атен. Въпреки това туй се смята за първата монотеистична религия в световната история. Промяната в изкуството и строителството обаче била радикална. Значи, както тъкмо бащунгера му бил осеял всичко с храмове, тъй Ехнатон казал мнеее, тез храмове са тъмни и нямат никакво слънце и почнал да прави нови с огромни дворове за почитане на слънцето, но и това не било достатъчно и подхванал даже нова столица в Амарна. Изкуството също се сменило много и станало по-изразително и по-реалистично. Жена на Ехнатон била Нефертити, която е известна с красотата си главно заради промяната в изкуството и отношението на фараона към жена му, което позволявало далеч по-красиви изображения на царицата. Ехнатен управлявал само 20 години и после оставил всичко на Нефертитката и сина си Тутанкатен, пардон Тутанкамон (1332-1323). Да, точно тоя Тутанкамон. Болнаво хлапе което умряло на 20, обаче покрай младостта си бил изманипулирано от жреците да зареже цялата работа с Атен и да се върне към нормалните богове. Благодарение на това, че ритнал камбаната рано рано обаче - го погребали супер набързо в недовършена гробница, заради това пък - въпросната не била разкопана и разбита от иманяри, тя просто не изглеждала сериозна; заради това пък - когато Картър отива да копае - я намира непокътната в нещо което мисля твърдо може да се нарече най-важното и известно археологиеско откритие в световната история. И тъй станало, че тоя смотльо управлявал кратко и неизвестен с нищо освен че всички го командорили - става единственият фараон в цялата трихилядигодишна история с непокътната гробница и човекът в тая история за когото знаем най-много. Съдбата е супер случайното нещо, а?

Рамзес II e бил голям сладур

Рамзи и Нефи гледат във вечността

Ехнатен бил изтрит от историята, накуп с бога си и новата столица, въпреки това и до ден днешен изкуството от тоя период е сред най-интересните, които може да се видят по музеите. Тутанкамон пък останал в историята без да прави нищо освен да умре. Сега обаче стигаме до едни хора, които са направили всичко възможно да останат в нея. Рамзес I основал XIX династия (1292-1187)(да, предните три абзаца бяха една и съща династия). Сети I (1290-1279) влязъл в един куп непродуктивни войни, най-вече с хетите от Анатолия. Сети е оставил след себе си храма в Абидос и половината от Хипостилната зала в Карнак, която синът му Рамзес II (1279-1213) трябвало да довършва заедно със започнатата война с хетите . Рамзито както го наричам из пътеписа се справил дотолкова блестящо, че учатвал от прецаканата страна на първата засада в историята и въпреки туй успял да спечели битката при Кадеш с хетите. После пък преценил, че да се млатят с тия хети вечно няма да е добре за икономиката и съответно сключил първия мирен договор в световната история. И като потекли едни богатства и като почнал Рамзес II да строи всичко дето му видят очите и не се спрял през цялото си супер-дълго царуване. Абу Симбел? Рамзес! Луксор? Рамзес! Хипостилната зала в Карнак? Рамзес! Колоси в Мемфис? Рамзес! Даже нова столица вдигнал в Източната делта, но нищо не е останало от нея. Между другото, всичките тия фараони на Новото царство (освен пълното куку дето сменило религията) са погребани в Долината на Царете на западния бряг на Тива. Великите им царици, макар че не всички имат - са погребани в Долината на Цариците от другия край на същата планина. Рамзес II си имал велика царица на име Нефертари, на която е посветен малкия храм в Абу Симбел и една върховно лъскава и красива гробница, която аз не видях поради твърде много гробници в същия ден. По времето на Рамзес II се предполага и че може да се е случила цялата история с Мойсей и извеждането на евреите от Египет, която обаче е супер недоказана. При сина му Менрептах (1213-1203) пък почва да се използува думата "фараон".

Кого среща тука Рамзес III?
Сериозно, не можете ли да познаете?
Аз за какво пиша тука 17 глави?

Туй не е на Рамзес III а на Аменхотеп III,
пука ли ви?

След Рамзи и Нефи настанала една каша от техните купища деца които били взаиможенени и изведнъж династията се сменила по неясен мистериозен начин. Така дошла XX династия(1189-1077); Нейният втори фараон  Рамзес III (1186-1155) е последният велик египетски фараон, управляващ вече едно западащо и нападнато отвсякъде царство. Мединет Хабу е неговият погребален храм. Рамзес изтеглил късата клечка с колапса на бронзовата епоха по цялото Средиземноморие и после изтеглил още по-късата клечка с огромен заговор срещу него на половината му жени, синове, царедворци и съдии, който бил разкрит но даже не знаем дали само е вкиснал стареца или реално е бил успешен, щото докато текъл процеса срещу конспираторите фараонът се сменил. Останалите Рамзеси са от същата династия, но са известни главно с гробниците си.  

Колона на гости от царство Куш

Порта от Късния период

Египет обаче бил безсмъртен и когато дошли завоеватели, те били дотолкова очаровани от културата и богатството, че били бързо асимилирани. И все пак Третия междинен период (1069-664) и Късния период (664-332) като цяло не се представят никак добре, защото на всеки стотина години се появяват нови нашественици и няма много време за развитие. XXII и XXIII династия са либийски, ако мернете името Шошенк, от тука е, макар че доста старание трябва да положите, за да намерите нещо от техния период. XXV династия (744-656) пък идва чак от царство Куш в Нубия, били си съвсем чернокожи и всичко, от тях по-интересните неща са в Судан, макар че и насред Карнак има една колона на най-известния нубийски фараон - Тахарка. XXVIII (525-404) и XXXI династия (343-332) са на Персийската империя, в която Египет е последната дупка на кавала и никой не се е занимавал с него, по време на гръко-персийските войски Египет е спонсор и хранител на персийската войска. Храмовете във Филиа и тук таме по някоя колона или порта в Карнак са от Късния период.

Едфу, където купища Птолемеи си оставили ръцете

И тъй стигнахме до Александър Велики (332-323). Той самият в Египет се нарича "XXXII династия" и от негово време има само една малка заличка в храма на Луксор докъдето самия той не е ходил. Тъй или иначе тука всички много мразили персите и се радвали. Въпреки че се врътнал тука само за няколко месеца,  наследството му е огромно, основавайки Александрия, градът който ще доминира египетската история през следващото хилядолетие. След ранната смърт на Сашко, Египет остава в ръценте на верния му пълководец Птолемей (305-282), който най-бързо се ориентира в хаоса и лапва най-хубавата и богата земя и като такъв се оказва основател на последната XXXIII династия (305-30). Тя е наречена на неговото име и като цяло била династия на гръцката култура и език, управляваща от новия гръцки град. Всички мъжки фараони от династията на Птолемеите се казват Птолемей; вторият (284-246) бил особено способен, на него разчитаме за фара и библиотеката на Александрия. Храмовете в Едфу, Ком Омбо и Дендера всичките произтичат от времето на Птолемеите, които си вярвали в гръцките богове но строяли храмове и на местните да се радват хората. Последният фараон от династията на Птолемеите се нарича Клеопатра и да, ако не знаете, думата фараон се отнася и за няколкото царици на Древен Египет поели пълната власт (Хатшепсут и Нефертити също са фараони). Клеопатра (всъщност Клеопатра VII (51-30), може би е очевидно, че Птолемейската династия не се е славила с огромно въображенив за имена) всъщност била доста добър фараон, умело навигирала политиката на едно обречено царство; славата и на съблазнителка с която е останала в историята се дължи главно на това, че цивилизацията след нея е доминирана от римляните и техните историци и определено сексисткия поглед на историята, който въпросните са ни завещали. На 12. Август 30г пр. Хр. последният фараон на Египет се самоубива пред перспективата да я размотават гола по улиците на Рим и вечното царство преминава в римската фаза на своето съществуване.

И тъй, надявам се, че тая справка може да ви бъде полезна с дългата и сложна история на Египетското царство. А пътеписът пък ще продължи с моето приключение и ще разберете защо тая глава дойде точно тук. 

16. Полет над полета и палати

Знаете ли защо го има тоя пътепис? В смисъл, ясно, аз съм пътешественик и понякога пиша пътеписи, обаче защо точно сега и точно Египет, а не Оман или Македония в които ходих преди два месеца? Отговорът на тоя въпрос е заради разнообразието на това пътешествие. Дългите пътеписи си струват, когато има много различни истории, които да се разкажат и много чудесни приключчения, които да преvивеете с мен. Сега, ясно е, че тука малко попрекалявам с храмовете, особено в последния ден с четири, но е ясно и че сте знаели какво ви очаква в едно египетско пътешествие. И все пак, в тая глава няма храмове, няма даже джамии, има единствено едно от най-уникалните приключения, което може да се случи на човек в рамките на три ранносутрешни часа. Точно така, ще летя с балон!

Мда, балон!

И още балони

А, о, какъв балон? Кога го организира? Колко струва? Ами докато разглеждах преди пътешествието какво предлагат гидовете край Луксор, открих че возенето с балон е нещо дето доста народ предлага, явно е едно от характерните неща за града, има малка балонена клика. Потърсих си оферта само за балон, намерих някакви, разгледах ги доста внимателно и открих, че вариациите са в удобството, но не и в това къде се обикаля или колко време се возиш; съответно избрах една от евтините опции - струваше 35 евро. Какво получих за тях, ще разберете след малко, но отсега мога да ви кажа, че това са едни от най-добре похарчените пари в живота ми. Също така, не мога да го потвърдя с данни, но от това което видях - няма абсолютно никаква разлика в услугата, която човек получава на място, съответно колко пари човек е дал няма практически никакво отношение, към това, което се получава в резултат.

Лодката през нил, налазена от видео-мошеник

Лодките водещи балонистите

И тъй, второ ставане в 4 сутринта в рамките на три дена. Боже, Абу Симбел беше преди точно два дена, усещам го като поне месец, туй значи че добре съм си запълнил пътешествието точно както най-много обичам; ако накрая на някакъв ден си спомняш сутринта с изумление как това е било днес, това е един чудесно прекаран ден; алтернативно ако има  четири глави на пътеписа е същото. Половината хотел чака за някакви балони, идват разни шофьори и събират хората един по един с телефони, където е снимката на паспорта, която сме пратили. Накрая идват и за мен; отново следва малко миробусче, този път обаче ни кара само до реката. Там чакат няколко лодки, моята е най-далечната. Седим няколко човека и мръзнем, почва разговор наоколо, в който съм подмолно въведен без да искам от собственото со всезнайство, просто не мога да търпя някакви хора край мен да се чудят неща, на които аз знам отговорите. Двойка португалци, италианка, немец и аржентинка са моите другари в приключението; на аржентинката и е пръв път отсам океана и е особено впечатлена от всичко що се случва. Серия от мошеници преминава през лодката, офертирайки ни да ни заснемат филмче как излитаме с балона и после как се връщаме и по средата как балони летят но без нас, щото мошениците не ги пускат на балона. Португалците се чудят малко, намеквам им че това ще е приблизително най безмисленото видео на света и те схващат намека и отказват. Лодката потегля из тъмния Нил. Балоните излитат от западната страна на Нил на някакво широко празно място 

Първи поглед

Започва се,,,

От другата страна чакат други микробуси, става обърквация, аз съм само с двама от новите си спътници и някакви други хора. Ах какъв хаос, мисля си, само защото още не съм видял истинския хаос, който е на площадката за излитане. Тука, тука, вика ни някакъв човек и тръгваме в някаква посока. Някои балони загряват горелките, други са опнати по земята, туристи притичват насам-натам като групички заблудени овце; голям жълт балон, дали този е моят? Не, а може би червеният? И него подминаваме. Лилавожълтият вече е готов да тръгва... Наоколо има около 26 балона, жълтото е преобладаващия цвят, но има бели, червени. Елате тука, викат ме, може би това е моят балон? Бял в долната половина, пъстър с цветовете на дъгата нагоре, пише Сафари Турс на него. Ох, много е хубав, обичам пъстри цветове, дано туй да е моят, въпреки че за пръв път чувам за "Сафари турс". Започват да ни пъхат вътре. Кошниците са продълговати около 1.5х5м, разделени на девет отделения - едно централно с пилота и горелката и газовите бутилки и по 2х2 от всяка от двете страни. Слагат ни една мака стълбичка да се качваме, аз обаче нямам търпение за стълбичка, мятам се направо в едно празно отделение до пилота и гледам с интерес как той се приготвя за излитането. Горната част на балона, в смисъл самият балон (оф, трябва да науча терминологията за следващия път)е вече във въздуха и горелката работи постоянно да му стопли въздуха за излитане; не знам какво го спира да не излетим преждевременно. Накрая сме окомплектовани,  около 23 човека сме, има още двама в моето отделение.

Качваме се!

В очакване...

Няколко минути в трепетно очакване, докато наоколо се развиделява. Балонът е готов за излитане, чакаме само разрешение от летището.  Тук-там други балони излитат. Капитанът се представя и после провежда малък инструктаж да не правим глупости, нищо необичайно. В описанието на полета обаче има изненади, щото всички ги рекламират тез балони като чудесни гледки към изгрева, Луксор, Карнак, Долина на царете, храма на Хатшепсут, но се оказва, че заради летището на балоните им е забранено да ходят отатък Нил и даже да го доближават, няма да видя никакъв Луксор и Карнак и даже Нил ще е една мъглива чертичка в далечината. Заради летището също така, тия полети са само рано сутрин, тъй че ако някой го мързи да става в четири - няма балон в Луксор, да си ходи в Кападокия както всички. Някой пита вяено ли е, че не знаем накъде ще лети балонът, отговорът на капитана е че той много добре знае. Балонът ще се мотае в радиус километър оттам дето е излетял и ще кацне когато...му се случи да кацне след 45 минути до час. Спойлър - ще кацне точно на 45-тата минута от тоя момент. 

Първи полет, първа снимка

Горе долу...

А тоя момент е в който най-накрая се отделяме от земята! Става доста по-плавно отколкото очаквах, със затворени очи човек не би усетил разлика. Всъщност това е така през целия полет, нито за момент не се случва нещо да друсне, разклати или изобщо размърда тая кошница. Освен приземяването, но то е далече. Бавничко се надигаме, докато се опитвам да си направя селфи така, че да ми излиза огъня от горелката над главата. Не знам адреналинът ли говори или наистина е много хубаво, но се чувствам страхотно. Захващам се да направя поздравителни видеа за роднини и приятели. Започва такова масово правене на снимки, добре че моите вече ги понаправих и сега мога да помогна на другите. Горките хора, не знаят на кого си поверяват телефоните, пословичният изтървител на телефони само преди няколко месеца успя да изтърве своя във вулкан. Хората в мойто отделение са двама французи, а в съседното е аржентинката дето е за пръв път тука и резервната газова бутилка.

Изгревът почва!

Какво повече можем да искаме от света?

Небето на изток е ярко-оранжево, ейсега Ра ще се появи и ще ни огрее със светлината си. Някой попръдва от вълнение, чудя се кой ли е...най-подходящият кандидат да гледам възмутено ако се размирише, но слава богу не се стига дотам. Някакви балони са много нагоре и слънцето ги огрява първо, после стига и до нас. Съвършено е! Слънце, гледка, цветове, тоя момент от живота, всичко е перфектно, даже балонът се е завъртял тъй, че да имам перфектния поглед. В тоя свят няма пандемия, няма война, има само вечно слънце изгряващо над вечна река и вечно-пъстър свят във всичките цветове на дъгата!

Нашият пилот

Поздрави!

Горелката

Питам на каква височина сме, получавам отговора - на 150 метра, това е единственият индикатор който имам за целия тур, мисля че се качваме и по-нагоре де. Има балони доста нависоко над нас, има и разни дето плуват съвсем в ниското. Розовата светлина на изгрева огрява зелените полета под нас, вижда се погребалния храм на Хатшепсут и колосите на Мемнон; откъм забележителности ще си остана с тях само май; няма много специфични ползи от това да се намирам конкретно в Луксор за това приключение. Нищо, гледката е вълшебна и без да се вижда нещо конкретно. Всъщност не, аз виждам нещо конкретно - съвсем ясната граница между зелената долина на реката; там докъдето вода достига и където в продължение на хилядолетия са напоявали нводненията и са се гледали храни в плодороднста почва - и пустошта отвъд, там където са ходили само жреци, копачи и погребални процесии. Утре ще я видя отново, но оттук е най-ясна и очевидна. 

Гледката на юг

И на север.

Колосите на Мемнон

Границата с пустошта

Балонът постепенно смъква височина и се насочва към пустото място, от което излетя; междувременно някакъв друг балон е кацнал в нивята долу и го събират. Със смъкването на височина спира да има слънце, доста е странно да си гледал изгрев и хоооп изведнъж да се върнеш надолу в тъмното, където изгревът ще е след няколко минути. Напомня ми за Мукачево, в което видях залез, след което се качих на замъка и гледах залез пак, а тук явно ще гледам два изгрева. Страхотен залез и два изгрева на една и съща нощ, не е никак зле. Курсът на балона беше няколкостотин метра на изток, след което няколкостотин метра на юг и връщане в оригиналната позиция, общо взето на триъгълник, макар че не се познава кога сме направили завой, а само че се движим в нова посока. Тревичката се доближава много, изведнъж отдолу се появяват наякакви хора, дето тичат и викат, явно това са тия дето дърпат балона за висящите въжета, за да го "паркират". Изглежда че ще кацнем в самия ъгъл на някаква нива, но все пак успяват да ни издърпат до ъгъла на площадката.

Сгъват го, миличкия

Кошницата след приключението

Туп, казва балонът друсвайки ни здраво на земята. Всички ръбове са умекотени и никой не се е ударил, добре е помислено нещото. Няколко човека придърпват самата балонена част до земята и бързичко го смачкват, когато вече е плосък по земята започват да го събират на руло. Пускат ни да излезем, но не преди да минат няколко минути в които да мине втория ми изгрев; сега няма стълбичка, изисква се малко повече пъргавост. На земята до балона ни чака човек, дето ни раздава сертификата за успешно извършен полет с балон, което е един картон дето трябва сам да си напиша името, нещо което все още не съм сторил. Малко ми е тъпо, че моят балон е от първите кацнали, но повечето други кацат в петнайсетте минути след него и обикновено е насред нивята наоколо; всъщност моят балон е един от общо два, които кацнаха там, дето излетяха и не трябваше наземните момци да търчат из пущинаците. Сега се предполага, че ще ни връщат по хотелите; откривам моя шофьор и му казвам да знае, че няма да се връщам с него, ще остана тук. Той пита защо, викам щото тъй съм решил. Чакай - вика - да питам може ли. О, ама разбира се, супер много обичам да чакам разрешение за нещо за което не съм питал и от хора без власт над мен; правя се на неразбрал, казвам му чао и си тръгвам. А какво ще правя в седем сутринта насред някакво село на западния бряг на Нил? Радвам се, че попитахте - ще извърша най-голямото кощунство в тая държава - ще вървя пеш няколко километра.

Още няколко снимки, дето не се сместиха досега

.

.

15. Осмото чудо на древния свят

Най-хубавото нещо в целия Египет

И аз, който му се наслаждавам.

Отсега ви предупреждавам, тая глава е най-слабо предаващата реалността в целия пътепис и най-силно разчитаща на снимките. Ще видите защо в последствие. За момента, навлизаме в Луксор с Руди и аз се питам къде ли ще ме остави тоя човек и как ще се разберем с него. Не се чудя дълго, гледам на картата че навлизаме в центъра и тъкмо когато изскачаме на Луксорския храм, Руди спира, излиза, вади ми раницата и става ясно, че тук ще е раздялата. Подава ми ръка безмълвно, стискам я уверено, голям темерут беше, но си свърши добре работата и ме отърва в Есна. На всичкото отгоре неприятното му шофиране ни докара доста бързо до Луксор и сме тук едва в 4 следобед, туй ми дава възможност да видя нещо веднага и да отворя утрешния план за още повече приключения. И въпреки, че Луксорския храм е под носа ми, а хотелът - на една пресечка разстояние, бай ви Вихрен няма време за лигавене, защото ще скочи на най-великия храм на целия древен Египет - храмът в Карнак! 

Влизане в Карнак

Тая снимка е от края, ама там нямаше място за нея

Карнак се намира на няколко километра на север от центъра и храма на Луксор, съответно моментално хващам първото такси, което казва цена от пет лева. Таксиджията ми говори за турове, експедиции и разходки, но щом пристигаме му взимам визитката и изчезвам, защото храмът затваря в 17.30, значи имам точно 70 минути за нещо, което винаги ще смятам за една от най-великите постройки в световната история. И най-големият успех на Руди и цялото ми бързане е, че ще видя това чудо в златната залезна светлина! Ама ето го хубавеца бе! Между реката и храма има огромен церемониален площад на няколко нива с церемониален вход отпред. Всъщност, тоя храмов комплекс е огромен и се състои от няколко отделни храма, повечето от които не са отворени за туризъм. Най-големият и централен обаче е отворен - храмът на Амун. Най-характерната черта на тоя храм е, че за разлика от всеки друг храм на тая цивилизация, тоя не е бил планиран и строен наведнъж, а в продължение на над хиляда години. Още от средното царство това най-важният храм в региона, а от началото на Новото царство - с въздигането на Амун в главен бог - храмът му става най-важния в целия Египет. Всеки фараон е добавял по нещо, всеки е искал да остави своята следа в безсмъртието на цивилизацията. Резултатът е един изключително сложен комплекс, състоящ се от купища сгради. Не всички от тях ще бъдат описани тука, защото е невъзможно, само нещата направили ми най-силно впечатление.

Криосфинскове гушкат малки Рамзеси.

Големият портал

И тъй, фасадата прилича на тая в Едфу, но доста по-недовършена. Строили са я през 30-тата династия, която е доста след Новото царство и не е била нито много силна, нито много стабилна, което може би обяснява защо не са се справили с тая фасада, все пак става дума за нещо дълго 115 метра и широко 15. Нищо, пак стига да скрие чудесата и да добави мистериозност. Площадът пред тоя портал е обрамчен от двете страни със сфинксове с глави на овни, един от характерните символи на Амун. Наричат се криосфинксове и някога са стигали чак до реката, построени са от Рамзес II и респективно - гушнали между лапите си малки рамзесчета. Зад портала следва широк двор, отново опасан от овни (хи-хи). Амун е главният бог на Тива и с нейният възход през Новото Царство - става главен бог на целия Египет и неговия пантеон, сливайки се със слънцето Ра. Също тъй, географско пояснение - древният град тук се е казвал Тива, разположен от двете страни на реката, столица на Горен Египет и през големи периоди от историята - на целия Египет (редувала се с Мемфис в Долен Египет). От дясната страна на Нил се намирали двата главни храмови комплекса - Луксор и Карнак, Луксор е и името на модерния град, развил се на мястото на древния метрополис с централна част около храма Луксор. Затова понятията Тива и Луксор са общо взето взаимозаменяеми, въпреки че едното се отнася до древния град, а другото до храма и съвременния град. От лявата страна на реката пък е Долината на Царете, както и Долината на Цариците и погребалните храмове на кой ли не - идеята е, че фараоните се погребват на запад, към изгряващото слънце. През периода на Новото царство, от около 1500г до около 1000 пр. Хр. Тива е най-големият град в целия свят. Туй значи, че докато се е водила Троянската война истинския център на света не е бил в смотаната малка Троя, а тук. 

Колоната и алабастровия олтар

И големият портал отвътре

Следва първият двор, в който има какво ли не - криосфинксове, колона, странични зали... Започвам от ляво надясно, първо зад сфинксовете има храм на Сети I, бащата на Рамзес II, той е един такъв каменен и суховат, изглежда много по-древен от другите неща наоколо. После има колона, единствената останка от храма на Тахарка, от 25-та династия, сиреч късен период, познава се по сложния разширяващ се капител. Пред нея пък има алабастров олтар, т.е просто още един камък. И накрая вдясно имало и малък храм на Рамзес III - последният велик фараон на Новото царство, а може би и на цял Египет. Има две статуи отпред и вътре още, обаче аз нещо го пропускам в тоз момент и се налага след час бързо да притичам през него. Има и статуя на Рамзес II, точно преди следващия портал - тука въпросните се наричат "пилони" по някаква причина. Възхитен съм от скуплтурата в Древен Египет - всичко е супер стилизирано и въпреки това, фараоните си имат своите характерни физиономии, приличащи на истинските такива. Ейго на, Рамзи винаги се познава по непоклатимо уверения поглед във вечността. Баламосвам ви малко тука, точно тоз е със счупен нос и трудно се познава, но другите - да. Всъщност само него, Аменхотеп III и Хатшепсут научих да разпознавам по мутрите. Напред през портала...

Хипостилната зала

 Губя се из колоните...

И изведнъж се озовавам в нов свят. Буквално се чувствам като човек стъпващ в отдавна изоставените руини на извънземна цивилизация...Край мен във всички посоки е пълно с тлъсти тумбести колони, аз съм в Хипостилната зала, за мен най-големия пропуск в Седемте чудеса на света. Като казвам във всички посоки, туй не е преувеличение, в тия колони спокойно можеш да се забуташ дотолкова настрани от купищата туристи, че да останеш сам; 134  колони, по около 15-21 метра високи. Тук светът е просто колони, изрисувани отгоре до долу с релефи, Рамзи и Амун най вече. Тая хипостилна зала е била концептуално замислена от Хатшепсут, но изпълнена от Сети I и Рамзес II някъде около 1250 - 1200 пр. Хр.; независимо от цялото величие на храма, тя винаги е била гордостта на жреците. Туй дето никой не ти казва е ЗАЩО има толкова колони тука? Какво се е правило край тия колони? Въобще въпреки, че вече съм изслушал 80 епизода на подкаста, пак не ми е ясни какво се е правило в един египетски храм; точно това го прави извънземно и мистериозно. Ако трябва да изразя предположение е, че тук се губиш в колоните до такава степен, че реалният свят навън е напълно заменен от тая огромна колонада, тука влизаш не само сред колоните, но в света на Амун. Разбира се, някога е имало и покрив, но уверено мога да заявя, че липсата му изобщо не отнема от величието. По северната стена са релефите на Сети I, а по южната - на Рамзито само дето тука не виждаш стените, погледът просто не отива към тях, толкова са страхотни тия колони.

Страничните пилони на храма в посока Луксор

Обелискът на Хатшепсут

Пряко включване от Доминик! 
Тия дългите работи връз главата на Амун
са ПЕРА!

Тъкмо съм излязъл от Хипостилната зала и следват двата обелиска, на Тутмос I и на Хатшепсут. Тук са първите хубави обелиски, които виждам в Египет, оказва се че точно обелиските са силно популярни сред чуждестранните крадци на египетско изкуство, например тука е имало и два огромни обелиска на Тутмос III, но римляните ги свили и завлекли единия в Рим, а другия в Константинопол, където стърчат и до днес. Латеранския обелиск в Рим е най-големият египетски обелиск в света; тоя дето стърчи насред Хиподрума в Истанбул е бил също толкова голям, но го потрошили по пътя и сега е само горната му половина, а пък обелискът на Хатшепсут пред мен е най-големият в Египет със своите 29 метра височина. Само дето, стърчат тия обелиски тука, но това място е неописуемо, защото аз разказвам за някакви неща, но то има храм във всички посоки, с различни структури от различни епохи. Ето например, точно тука при обелиските се получава нещо като древно кръстовище и напред продължава храмът, както досега, наляво има разни вторични постройки, а на дясно (юг, в посока Луксор) следват няколко огромни двора с портали, които в крайна сметка прерастват в Алеята на Сфинксовете, церемониална алея по която разнасяли статуята на Амун по време на фестивали. За въпросната обаче ще има поп-подробен разказ в Двадесета глава. Отклонявам се малко нататъка за да видя все пак тия дворове; те са празни само с по едни статуи покрай порталите и решавам, че не е интересно, което е супер абсурдно, защото ако не бях на това място с толкова други неща да видя щеше да ми е супер-интересно.

В средата на храма

Ain't no party like a Tuthmos III party...

Фестивалния храм отвътре.

Още няколко помещения. Храмче на Хатшепсут, статуя на фараон и на Амун, още едно празно пространство, където е било светилището, най-важната част на храма, от което е останало много малко, затова изглежда като тунел. Всъщност нямам никаква представа кое място тука колко и за какво точно се е използувало, за мен е огромна загадка как точно египтяните са се оправяли в тоя лабиринт и как точно почитането на един бог обхваща трийсетина сгради със съвсем различни видове и функции. Още един двор, тоя датира от Средното царство. Следва още една сграда с колони, само че по-ниски -  която е единственото нещо наоколо, дето има покрив. Това е фестивалният храм на Тутмос III, построен в чест на големите му победи в Сирия и на юбилея му - Всеки фараон достигнал 30 години фараонство, правил огромен фестивал ьза цялата страна посветен на бог Сет; Оттук има много красиви гледки към комплекса, защото и самия храм е въздигнат малко. Само не знам Тутмос що за мега-парти е правил в тая дълга и тясна сграда дето не можеш да се разминеш от колони.

Залез в Карнак

Задния вход на храма

Добра гледка се промъква тука.

Мисля си - добре, това беше и все пак се промъквам отзад да видя края. Само дето няма никакъв край никъде наоколо, има още много. Тръгват зад фестивалния храм едни стълби и още камънак и основи на колони; хързулвам се и се издрънчавам в някакъв камък на 3500 години. Някъде тука е бил и малкия храм на Рамзес II, но няма много останало. Най-примамливото на това място е, че съм единственият стигнал дотук, няма жив човек наоколо и съм сам със залеза. Зад него е портата на Нектанебо I, първи фараон от 30-тата династия. 20-метрово огромно портище към нищото, което май не се е използувало никога, щото тоя храм винаги е бил ориентиран по начина дето аз го разглеждам. И все пак, това е подобаващ заавършек, оценявам, че едно безсмъртно място като това започва и завършва с портал.

Церемониален гьол

Скарабей

Започват бавно да ни подбират да излизаме от храма, тоя път смятам да си седя до последно обаче. Отивам да се насладя на още малко слънчеви лъчи пречупващи се по върховете на колоните в хипостилната зала. Наистина нямам думи за това място, просто магическо. Изведнъж, както се дивя на колоните се сещам, че тука някъде трябва да има и свещено езеро и аз никакво езеро още не съм видял. Бързо към езерото в посока обратно на потока от туристи; най накрая се добирам до него тъкмо когато ме приканват да се махам, все пак виждам голям правоъгълен гьол с форма и размери на футболни игрище. Тука са се чипкали, пардон - ритуално къпали - жреците преди разни ритуали. Някъде тука имало и провокативен релеф в който жрец изглежда почти толкова висок, колкото фараона, но познайте кой няма време за такива екстри. До него има и каменен скарабей на постамент, Кеприто и той намазва малко поклонение покрай Амун, което е нормално, все пак е божество на ранната утрин, новия ден и прочее неща дето никога не би ми хрумнало да им назнача бог и то торен бръмбар.

Хайде на кошарито!

Чао, Осмо чудо!

Излизам толкова доволен! И сега следва здрача, който смятам да видя на спокойна разходка покрай реката. Бивам прекъсван през пет секунди от таксита, които искат да ме возят до центъра. То е на три километра, но всички са дълбоко уверени, че е пълен абсурд, направо кощунство да ги вървя; честно не разбирам защо е тоооооолкова досадна тая страна; колко точно нахален трябва да си за да караш таксито си с пешеходна скорост покрай човек дето ти е отказал два пъти да се качи в него?! Най-накрая успявам да се отдалеча достатъчно от Карнак, за да не се набивам на очи и мога да се любувам на красивите останки от светлина над хълмовете отсреща. Някъде в тия хълмове е Долината на царете, изглеждат тайнствено и примамващо. Накрая здрачът свършва, а аз просто си правя бавна разходка по речния бряг, чак докато достигам храма на Луксор. Заобикалям го и си намирам хотела; Пак стана сто часа, пак едвам мърдат тия крака, пак не съм ял от денонощие. Излизам отново и намирам първата възможна бърза храна. Зяпам, чудя се, питам, накрая си взимам "кошари" - местния специалитет, за който даже Милена ми каза оня ден - нещо като малки кръгли макарони с нахут, леща и пържен лук и три вида сос в найлонови торби. Въпреки, че се яде сложно и освинвам целия хладилник (понеже стаята ми няма маса) оставам доволен от вегетарианската храна на Египет. 

Зоната на здрача