24. Червената и Кривата

Вълшебно място

Следващата ни спирка е Дашур. Там са две от трите пирамиди на фараона Снефру. Струва ми се абсолютно очевидно, че тоя Снефру е пълен маниак, който управлявал къмто петдесетина години от двете страни на 2600 пр. Хр. и прекарал всичките от тях в усърдно пирамидно строителство. Значи, какъв е сетинга: малкото Снефру станало фараон, по времето, когато в Египет имало една пирамида и тя била абсолютният хит. Амбициозният фараон бил твърдо решен да надмогне това постижение, но тъй като мрането не се очаквало скоро, първо се погрижил икономиката да е стабилна, реколтите да са налични и даже организирал първата морска експедиция по Червено море, за която сме чували. И тогаз запретнал ръкави и се почнало. Първо друснал в Мейдум, което е много далеч оттука - една стъпаловидна пирамида, като тая дето вече видях. Туй обаче нещо не го задоволило и решил дали може да запълни стъпалцата с материя да стане гладка и пирамидата веднага се срутила; до ден днешен в тоз Мейдум има една особено зле пирамида. После, тука в Дашур Снефруто казал давайте направо да я правим гладка. И тя вървяла добре, обаче в един момент дошли бачкаторите и рекли - Снеф, тая пирамида е твърде стръмна, ще стане пак фал и ще си оня смешник с две срутени пирамиди. И съответно щат не щат - довършили я под по-малък ъгъл, така се родила Кривата пирамида. Снефру обаче, вече на годинки - не искал да прекара вечниостта в извита пирамида дето си сменя ъгъла по средата; не се отказал и почнал трета пирамида, вече изчислена на перфектния ъгъл за пирамида и за има-няма десет години и тя била готова. Така се родила Червената пирамида, готова да поеме тленните останки на Снефру. Какво е станало с тях обаче не знаем, защото в нито една от трите пирамиди не е открит саркофаг с кокали. Ех, Снефру, за какво се бъхти цял живот? Как за какво, за да видя ейсега две пирамиди - Червената и Извитата - надявам се да си е струвало.

Червената пирамида, която е с цвят охра

Епа, хубава е.

Първата ни спирка е до Червената пирамида. Тя е голяма красавица; за нетренираното око би изглеждала съвсем същата като Голямата пирамида на Хуфу. За разлика от нея обаче, както и от пирамидата на Джосер, тука наоколо няма комплекс, няма нищо - една пирамида си стърчи съвсем сама насред въпросното нищо. Е не съвсем самa, на три километра оттука е Извитата и силуетът се вижда някъде там под намусеното небе. Стройна и хубава и доста слабо ерозирала, само дето не е никак червена, на цвят е като всичките други - охреста такава.  Ще влизаш ли, пита гидът и аз ентусиазирано кимам, разбира се че ще и се напъхам. Входът е високо по средата от северната страна. Между другото всичките входове на пирамидите са от север, дали има някаква причина, странна работа. Катеря се, плащам си и хоп, без да знам скачам в един от най-странните светове, в които някога съм се озовавал.

Тунелът надолу.

Камерата в която липсва фараона

Над стометров тунел наклонен надолу, висок под метър, с дъски вместо стълба. Слизането наведен по ужасно подобие на стълби е доста напрягащо, без изобщо да броим колко страшно би било тука за клаустрофоби, какъвто поне не съм. Аз съм с яке и блуза щото навън е ранна утрин и як студ, тука обаче изведнъж става изключително задушно и горещо. Как пък не ми беше хрумвало, че в пирамидите няма проветряване и въздухът е супер тежък и топъл и влажен от всичките тия хора дето влизат и се потят, или просто щото сме в добре затворена купчина камъни? Най-неприятното е, че на дъното просто не можеш да си вземеш дъх, въздухът не става. Тука има две камери една до друга и внезапно - стълби нагоре! Погребалната камера е с много остър ъгъл на тавана и кръгла дупка отдолу. Въобще усещането е както бих си представял да си в гигантски изоставен кошер; ииа нещо изключително...нечовешко в начина, по който е направена вътрешността на пирамидата, тук не е за живи хора и Снефру се е погрижил да го разберем. Няма много какво да се прави, затова си подхващам пътечката нагоре. Бях първият човек за деня тук вътре, но сега са се появили и други авантюристи и разминаването по тунела е сложна работа. Най-накрая изпълзявам и...разбира се съм потен и задъхан и отново на студения въздух. Как беше, пита ме Хосам - добре викам, какво да го занимавам с туй какъв извънземен кошер беше...

Тъй изглежда запазената повърхност,
а в далечината се види Черната пирамида.

Да, всички тия точици са прилепи.

Кривата пирамида идва твърде скоро, бих искал десетина минути да осмисля Червената и да взема дъх. Нямам тоя шанс, нищо, просто ще се помотая по-бавно около нея. Тая пирамида е супер странна, колкото по-близо си до нея, толкова по-малък изглежда ъгъла на извитостта, дотам че даже изчезва като си под нея. Освен това, заради по-стръмната долна част - древното покритие се е запазило по нея (понеже като вали по-полегатите повърхности имат по-голям теч на капки и съответно - ерозия, особено когато говорим за 4500 години). Съответно, долната половина на тая пирамида е сравнително гладка и белезникава. Тука вътре е по-тежко, само за издържливи - вика ми Хосам и ми намеква нещо май. Ах как ще си гледа работата, отивам да влизам и хич не ща да го чуя. Вход нависоко, от който се вижда Червената пирамида, която е на север както и - тъй наречената Черна пирамида на изток - една от Средното Царство, която се е срутила и изглежда като скала в равната пустош, не бих познал че е пирамида ако не знаех. Слизането е бавно и тегаво, тунелът е по-дълъг от предният, май и по-стръмен, май и по-нисък. Вътре е вече очакваната задуха, само дето тука структурата на тунелите е супер сложна, стълби нагоре, тунел в стената, място където се пълзи на четири крака, още един тунел, пак стълбище нагоре и...ето ме в камерата. Там седи и мълчи един азиатец. Супер е сюрреално да си едиственият човек обикалящ огромна серия от тунели и камери, да не срещнеш никого, единствените звуци да са собственото ти тропане и пуфтене с ехото им, да се добереш най-накрая до най-вътрешното помещение и там да си стърчи един китаец, все едно тука живее. Откога е тук? Докога? Никога няма да разбера, седи си в същата позиция и когато заминавам. Тая камера е просто дупка от всички страни, няма внимателно изграден таван, макар че все пак прилича на купол. И купища прилепи по стените! Миличките, за тях пирамидата е просто пещера в планина! 

Епа...и тая е хубава!
Не знам на Снеф какво не му е харесало.

Тук се пълзи по колене.

Едната и другата, на изпроовдяк

Катеренето наобратно е тежко но поне тоя път съм си оставил якето в колата. Най-важният извод е, пирамидите не са правени да се влиза и излиза от нормални хора и съответно не са за всеки, внимавайте ако ще ходите. Завъртам се леко из пустошта да си взема дъх и да благодаря на бай Снефру който е създал извънземното усещане да влизаш на стотици метри навътре в пирамида. Много съм доволен от тези две пирамиди, защото ще отидем после и на другите, масовите и популярните, но тия двете са си само мои, опознах си ги сам, без никой друг наоколо, само аз и древността. И китаеца, разбира се, какъв беше тоз замислен китаец?

Полегнал е Рамзес

Мемфис изглежда така днес.

Следващата спирка е Мемфис. Усетих, че тоя Мемфис май обичайно не е включен в тура и затова се държа все едно е съвсем очевидно, че отиваме там; мисля че бивайки наблизо и тъй като сме напред с времето, гид и шофьор не се дърпат. За разлика от Сакара и Дашур обаче, старата столица на Египет е рзположена край реката в гъсто населен район, насред доста живо малко градче. От огромния храм на Птах има самио бегли останки, а от древния град има единствено един малък заграден палмов двор с кръгообразна пътека сред статуи и парчета от колони. Първото, което има в тоя двор е една сграда, построена там, за да пази огромна полегнала статуя на Рамзес II. Другият такъв колос на Рамзес бил дълги години на площада със същото име в Кайро, но сега са го преестили и за момента е главната атракция в Новия музей, който Египет строи близо до пирамидите. Струва ли си тоя нов музей, питам - ооо, определено ще си струва, ще бъде страхотен, един от най-великите музеи в света - казва ми гида и аз ясно разбирам, че ключовата думичка в това изказване е "ще". Рамзес е симпатяга, но съм го виждал вече предостатъчно пъти, пък и тука не е сложен тъй че да се вижда и снима лесно. Следват разни камъни и парчета от скълптури, най-интересната от които е супер размазан образ на Птах, жена му Секмет и сина им, който е богът на миризмите. Защо изобщо има бог на миризмите, чудя се. Още един колос на Рамзес, по-малък и най-накрая стигам до голямата атракция на този малък Мемфис - а именно  сфинксът на Хатшепсут. Няколкометров бял сфинкс, с дебели лапи, нахилена мутра, извита брада и непогрешимите кръгли бузки. Алабастърът се обработвал доста трудно, щото е много твърд, съответно тоя сфинкс било голям зор да се направи, за сметка на това пък по същата причина чертите му са доста запазени. Хосам вика, че туй било вторият по големина сфинкс в целия Египет и аз никак не разбирам как между първия и втория сфинкс има разлика от 1200 години и 20 пъти в размера.  Отново се зачудвам за сфинксовете и тяхната функция, ще обясня повече по тоз въпрос в следващата глава. Тук и сега просто се радвам, че любимият ми фараон е дошъл да ме изпрати в последния ми египетски ден.

Чао, Хати!

23. Първата пирамида и Богоядеца

Затова съм тук!

Сутринта звъни нещо, аз нямам идея на кой свят се намирам. Гледам какво звъни - ми моя телефон е, явно трябва да ставам. Хмм. А къде съм? Тая стая не съм я виждал през живота си, почва да ме наляга подозрението, че някой ме е отвлякъл и настанил в гадна хотелска стая с ужасно дюшеме. Не, раницата ми е тук, значи аз лично съм се отвлякъл. Накъде ли? Ставам и отивам да се приготвям, още несигурен къде и за какво, поне държавата ако можех да позная по тези мебели... Най-накрая мозъкът се завръща и оповестява, че първо е липсвал щото е спал три часа и половина и второ, имам две минути да се приготвя за гида който ще ме чака долу да ме води на египетските пирамиди! Чука се на вратата, някой ме търсил, явно гидът не ме чака долу, вече е тук и напира, дърпа, тегли неудържимо да ме води при пирамидите. Насилствено си пъхам всичкия багаж в раницата, обличам се и излизам... само за да ми кажат, че той сега бил отишъл до тоалетната и ще трябва да го почакам десетина минутки. И тъй, хем имах една минута да се приготвя, хем седя и чакам и то тая тоалетна е на една тънка врата разстояние от ушите ми; поне пирамидите са ме чакали 4500 години, не е проблем да изчакат още малко.

Разкош

Анубис ме чака и тук!

Гидът изглежда весел чичо на 50-тина години, къдрав и препечен от слънцето, нарича се Хосам. Докато се возим в асансьора на ужасите (а да, действието се развива в хотела от 3 глава, който се бях зарекъл да сменя и така и не си мръднах пръста) ми обяснява, че днес съм единственият клиент и той ще се занимава само с мен. И не само той, имаме си и специален шофьор, на име Мохамед, който ни чака долу в една сива Киа. Ще започнем от Сакара! Всъщност, главната причина да си организирам тая схема с гида (40 долара, бай дъ уей) е, че искам да видя всичките пирамиди, включително тия в Сакара и Дашур, а те нямат обществен транспорт там, такситата им също не са лесни, и по-добре някой да ме транспортира; откъм реална полза от гидството нямам големи очаквания. Промъкваме се до пътя за Сакара в облачната утрин, докато Хосамеца ми говори общи приказки за пирамиди, а аз се дивя на това колко точно боклук има в малкото каналче покрай което върви тоя път. Това е главният път към Сакара, Мемфис и Дашур, тука се возят купища туристи всеки ден да гледат пирамиди на хилядолетия, а пътят изглежда като улей насред сметище.

порталът къ, комплекса на Джосер

Първите колони в света.

Били сме явно изключително бързи, щом сме на археологическия комплекс в Сакара 5 минути преди да отвори. Стигат ми Хосам да ми покаже къде живее в селцето. Не, какво селце, купища от панелки, палми и боклук. Тука имало древна гора от финикови палми, стояла от хилядолетия, жалко че отгоре и има боклци. Ето ни и вътре, абсолютно сами в царството на Джосер, още една огромна полза от организацията. Започва се с погребален храм, който бил официалният вход към комплекса. Значи, тоя Джосер, както си седял и му хрумнало, че ще е доста добре да си направи огромен погребален комплекс. И хванал любимия си архитект, мъдрия Имхотеп и му рекъл - Имхо, царят на Египет е бог и трябва да бъде запомнен вечно, както боговете, направи нещо! И Имхотеп развинтил явно огромното си въображение и измислил много, много неща, подсигурявайки вечността не само за своя цар и патрон на първата пирамида, а и на себе си - почитан като мъдър бог от следващите династии. Тука всичко край мен е първо в световната история; портал с фалшиви входове - първи; ниски колони - първи. коридор - знам ли, но сигурно първи. Въпреки, че цялото пространство наоколо е било организирано в храмове и площади, сега от комплекса са останали доста малко странични сгради, всички те са засенчени от пирамидата.

Пирамидата на Джосер!

Входа.

И тъй, ето я и нея! Стъпаловидната пирамида на Джосер, първата пирамида в световната история, първата сграда на тази височина, най-древната сграда в света запазена цяла до днес. Тая пирамида има специално място в сърцето ми, защото я усещам като изключително фундаментална за човешката цивилизация. Какво имам предвид? Другите пирамиди са по-големи, по-известни, но преходът от нищо до сграда която преживява хилядолетията за мен е един от най-големите скокове на цивилизацията ни, може би дори най-големият в архитектурно отношение. Когато Джоската и Имхо са измислили туй нещо се е е родила не само архитектурата, родил се е и стремежът да оставим нещо след себе си, да бъдем запомнени от поколенията, да променим света. Тук се е родила движещата сила на цивилизацията или поне е получила своето първо проявление и аз чинно и се покланям. Хосам ме гледа странно, макар че сигурно е виждал всякакви. Пред пирамидата има малко церемониално площадче, където фараонът е правил серии от физически упражнения на всеки няколко години, за да докаже че е годен да управлява. Джосер не е имал проблем с това, но Пепи II нещо се е озорил по едно време, спомням си от разказа на Доминик. 

Джоската през кръгла дупка.

Еми още една снимка, да.

Отблизо пирамидата е силно ерозирала, често с пострадали ъгли, срутвания на места и все пак цяла-целеничка. Минаваме отзад. Тук надолу е нейният вход; тъй като още не са били измислили идейно как да работи всичко, входът на тая пирамида е в земята извън нея и се влиза в тунел отдолу. Сега е затворена за посетители, но нищо, аз ще видя доста по-интересни пирамидени вътрешности. Има нещо като малки затворени храмчета отвън, през едни дупки в тях се виждат скулптурите на фараона, една от които е онази в Египетския музей от трета глава и респективно най-старите статуи на човек в естествен ръст и прочее първи неща. Хосам ми говори, но нещо усещам че това няма да е мястото, където бих могъл да науча нещо от него; дори да има повече познания от елементарната туристическа версия на монолога си, още не сме достигнали нивото на познанство, в което да мога да изтръгна нещо интересно. Най-полезната тема, по която говори засега е тоз Имхотеп, за когото всъщност не знаем нищо, освен видетелствата на работата му и почитта оказвана му от поколенията. Учените се надяват някога да изнамерят гробницата му, но на мен ми е силно съмнително, че тук, в покрайнините на огромния метрополис са останали непокътнати гробници.

Съборетината на Унас

Унас се пише тъй, а у вас?

Бог в бърлогата на Богоядеца

Следващата ни спирка, само на стотина метра от първата пирамида - е пирамидата на Унас. Тая пирамида не само, че е най-малката фараонска пирамида, ми освен това се е срутила отвсякъде и прилича на купчина строителни отпадъци. Въпреки това тая съборетина напомняща гнездо или бобърска хралупа също е много важна, защото в недрата и се крият тъй наречените "пирамидни текстове". Значи пичовете си правили пирамиди, обаче всички те са за външна употреба, по тунелите им няма декорация, щото не се предполагало някой да ходи вътре; тъй било чак до времето на Унас от V династия. В неговата - и следващите пирамиди изведнъж древните майстори започнали да рисуват стените на погребалните камери, първо с текстове - а по-нататък минали и на картинки , дкато достигнали върха на това изкуство в Долината на Царете. И сега в тая пирамида са първите текстове по стените. Унас е бил последен фараон на V династия, управлявал в период на проблеми и упадък; въпреки това, тоя Унас е наговорил много смели неща из пирамидните текстове; освен дето името му се споменава на всяка колона, Унас уверено е заявил, че яде хора и се храни с богове, поглъща им духовете и яде магията им, похапва големи богове на закуска, средни на вечеря и малки посред нощ (не се е обядвало по унасово време). Тези хвалби му носят прозвището Богоядеца. Гидът не може да ме придружи в пирамидата заради ковид-правилата, но за сметка на това там има собствен гид дето не говори и дума английски. Пъхаме се по ниския наклонен коридор и за пръв път се озовавам в пирамида! Тоз досадник обаче не ме оставя на мира, сочи ми неща по стените и бърза да си заработи двата лева; все пак разпознавам картуша (кръгче с име) на Унас навсякъде и колко мили звездички са му нарисували на тоя изрод по целия таван. В дъното от дясно има огромен черен саркофаг, явно там е бил Богоядеца.

Риби, говедца и раждане на теле.

Фалшивата врата на Сешешет

Освен миниатюрна но доста заплашителна пирамида (която усещам като лична заплаха, нали съм бога на пътуването) Унас ни е оставил и една дълга погребална алея, отстрани на която е последната ни спирка в Сакара. Между другото тоз комплекс е доста огромен и нещо ме притеснява, че пропуснахме разни места, ама да речем че денят ми е достатъчно пълен със заебележителности, няма нужда да го преттрупвам. И тъй, отбиваме се за малко в гробницата на принцеса/царица Сешешет, щерка на Унас, майка на Тети и връзка между V и VI династия., открита рез 2009 година и пълна с доста интересни декорации. Всъщност, някога това е било пирамида, но сега има просто две стаички, покрити с много рисунки. Ето тук Хосам почва да ми обръща внимание на интересните детайли. Примерно, релеф показващ реката в която плуват дестина риби, и всичките са различни представители на характерната Нилска фауна. Или особено зъбест хипопотам. Или как селяните помагат на теленце да се роди. Хипопоптамка, която ражда хипопотамче, но я дебне крокодила. В другата стая пък има фалшив портал. Хосам обяснява, че такива са се правили в гробниците, за да могат хората да оставят дарове отпред, а духа на покойника идва през него и си ги взима, той няма нужда от истински портал, за да мине, просто от място където се събират нещата му.

Хипооо!

22. Влак в безвремието

Първият влак

Гледка на закуска

Извинявам се за паузата, трябваше обаче да се ходи на друго пътешествие, в което малкият Венко на рамото ми се превърна в съвсем реален такъв. Може да дочакате пътепис и оттам евентуално, но не толкова обстоятелствен колкото тоя. Което ми напомня да забързам малко положнието и тука. След ден с пет глави, следва специален ден с една единствена глава, благодарение на Египетската железопътна компания. Планът за тоя ден беше да стана рано, да се возя 4 часа на влак, да гледам един подир друг два египетски града  - Сохаг и Асют за по два часа, да се возя още 6 часа на влак и да стигна в 9 вечерта в Кайро. Само дето гласът на разума, който иначе рядко се чува - този път надделя и каза стани рано, но гледай само един град по пътя, нещо ще се обърка, имай буфер а и аз му отговарям да мълчи там, но все пак го слушам.

И тъй, все пак има малко време за последната закуска на пътешествието и тя е точно толкова смотана и безвкусна, колкото всяка досега. Поне тук гледката е към реката и алеята на сфинксовете. Сбогом, прекрасни Луксор, сбогом чудесни храмове на Луксор и Карнак, сбогом Долина на царете, бузест фараоне и полет с балон, казвам си аз докато предъвквам блудкава кифличка с ужасен мармалад. 

Прелез? Прелест?

На перона в Луксор

На гарата съм 10 минути преди влака и си взимам билет до Асют. Асют? - пита ме продавача, викам да. Асют дето е по средата до Кайро? - да. Ок... - вика той с интонацията, която казва - не знам какво правиш, но си на свой риск. Доста ме дразни, че тия влакове уж са за всеки и все пак всички се държат дълбоко подозрително като вземеш да правиш нетуристически неща. Влакът никакъв го няма в уречения час, та си кисна по гаричката, която е слънчева и приятна. Най-накрая благоволи да се покаже, с около час закъснение - добре че имам буфер - казва си малкият наивник и смело се качва. Втората класа е средно-пълна, климатизирана и съвсем напомняща която и да е западноевропейска железница. Има дори съмнителен тип дето се е крил в тоалетната гледащ безкрайно виновно и въртящ лъжи пред строгия кондуктор, който клати глава с погледа "ясен си ми, не на мене тия" и чинно го глобява; буквално все едно съм в ИЦЕ-то на Дойче Бан.

Полета захарна тръстика

Ужасните панелки на египетските покрайнини

Пътуването с египетски влак е много познавателно, защото долината на Нил е тясна и влакът минава през всичко, градчета и селца, ниви и поля. Следват няколко интересни наблюдения от возенето: Първо, главната земеделска култура в южен Египет е захарната тръстика. Освен нея има също така ниви с едни високи треви, вероятно за да хранят кравичките и това е всичко, никакви зърнени култури, без грам пшеница наоколо. Второ, става ясно, че неизмазани бетонени блокчета от няколко етажа с открито стълбище без рамки, парапети и прозорци е масовата жилищна форма в тая държава. Някъде има вариация в това дали е панел или неизмазана тухла, другаде пък - дали стълбището е външно или измежду апартаментите, но средния египтянин по Горния Нил определено живее в нещо дето ние бихме нарекли недостроено и дори опасно. Има канали навсякъде, те приличат на големи кални вади и са пълни с живот, лодки, риболовци, кози и въобще всякакви хора се мотаят по тях. И в двете посоки от влака се вижда края на зелената част и началото на пустошта, до голямата чупка на Нил (край Кена) зелената част е от дясната източна страна, после става преобладаващо от другата страна на реката. Тук-туците са доста по-разпространена транспортна форма, отколкото би проличало в Луксор или Кайро, а тоя влак в който се возя е единствения сериозен наземен транспорт през цялата страна - пътищата не са достатъчно добри да поемат пътниците.

Асют ме посреща пъстро

И аз не знам какво се случва

В Асют влакът е с малко над два часа закъснение, което ми изяжда целия буфер, щото вече дори не мога да си взема билет за влака, който бих хванал  - защото времето му е минало, нищо че той ще дойде кой знае кога. Нищо, имам да си разгледам един съвсем обикновен луд и пъстър египетски град. Лудница, коли и тук-туци, джамии и църкви и никакви коне, карети, сувенири и досадници. Най-хубаво обаче е край реката, тук Нил е много тесен. Не е особено окултурено и заведенията не работят, но пък има едни момци дето товарят торби с цимент на лодка, някаква платформа с неизвестно предназначение и паркиран празен круизен кораб. Както и много, много зеленина и градини. 

Джамията на Асют

И коптската църква в зелено

Три следобед е, тъкмо навреме за влака се връщам обратно на гарата и си взимам билет. Продавачът прави жест, с въртящ се пръст, който не разбирам, но ме притеснява, че значи че ще почакам. Няколко влака? Няколко часа? Няколко завъртания на земята? Около Слънцето? Кой знае. Лошото обаче е че ще трябва да си седя на перона и да ходя да питам всеки спиращ влак дали е моят и те да се лутат и да не знаят и накрая да се оказва, че естествено не е моят. Решавам да чакам съвсем в края на перона и отивам и сядам сам на най-отдалечената пейка. Викам си - да съм по-далече от хората, тук никой няма да се занимава с мен - и в рамките на осем минути от като си викнах това вече съм видял внуците на двама различни дядовци и съм си взел соленка правена от жената на трети. Слънцето се скрива зад блоковете и много бързо става студено. Подскачам да се стопля, сядам на каменната пейка, измръзвам, подскачам пак, купувам си вода, слушам подкаст, мръзна, подскачам, питам влаковете, мръзна, подскачам...и така минава час, втори, трети...В 18:10 идва един от дядовците с внуците и ми казва, че някой му казал, че влакът идвал. И тъй,  в 18:20, с три и половина часа закъснение тоя влак най-накрая благоволи да се появи.

Първата класа

Ако искате да знаете как НЕ изглеждат пирамидите -
ето така.

Тука съм в първа класа, просто за да опитам всичките класи на египетския влак и тя е също толкова ненужна колкото първите класи навсякъде другаде по света. 11 лева струва първата класа за 5-часов влак, а 8 втората ако се чудите. Лошото обаче е, че вече е тъмно и нощен Египет е изключително неосветен; имам избор за гледане между тъмни недостроени панелки и фалшивата картина върху щората на прозореца. Затова аз избирам третото - което съм сигурен, че никой никога не е вършил в тоя влак - а именно вадя си компютъра да поработя. Междувременно, Египет играе осминафинал за купата на Африка срещу Кот д'Ивоар и целият влак гледа по някакви телефони как се бият дузпите. Има риск да стане голяма трагедия, но египтяните бият с дузпи и народът ликува; откъм втората класа се чува песен, но при нас е по-кротко. 

Мостът на Нил

Поздрав от Ра в безвремието.

Минава 19, когато трябваше да пристигна по план, минава и 21 - часът в който трябваше да пристигна употребявайки буфера си, часът обявен за пристигане на тоя влак - и все още сме наникъде. Часовете се точат... Батерията на лаптопа отдавна е свършила, дремвам малко но нищо не се променя. Влакът си кара, не спира по гари и въпреки това не стига и не стига. Не мога да разбера как тоя влак натрупва безкрайното си закъснение, ако не спира да изчаква неща; защо изобщо му е направено такова разписание като явно никто един влак не успява да го изпълни и то без очевидна причина. Влакът се клати, а аз активно осъзнавам значението на думата безвремие. Египетският влак не прави тутуф-тутуф, дори това уютно напомняне на домашните ни влакчета ми липсва. Клатене, тъмнина, скука и един безкраен влак, като в сериала Сноупиърсър, само дето без сняг.

Най-накрая в 2 и нещо посред нощ, тоя влак се добира до Кайро; прекарал съм днес сумарно 14 часа във влак и 3 на гара. Излизаме през някакъв страничен вход на гарата, защото главният е затворен. Вървя в среднощно Кайро сред затворени магазини и сергии; гладен, жаден, изнервен, студено ми е, загърнат съм с всички блузи и якета и пак мръзна, а краката нещо болят и страдат, нищо че досега съм седял. Вървя и си мисля - добре де, от Луксор до Кайро има самолет четири пъти дневно и струва 60 евро, ЗАЩО СИ ПРИЧИНИХ ВСИЧКО ТОВА? И тогава, докато вървя - нямам отговор, защото просто ми е твърде уморено и вкиснато да го видя; сега обаче знам - просто това съм аз, това е което правя и което искам и ако можех да избера пак как да мине този ден - и сега, но и в онзи момент - отново бих избрал влака в безвремието.