26. Пазителят на мистерията

 

Сфинксеца

Погребалният храм на Хефрен

И тъй, най-накрая стигам до този венец на древната архитектура и на цялото ми пътешествие; тая най-стара и най-велика сред световните скулптури - Сфинкса! Като умел режисьор на пътепис се постарах всичко да свърши именно тук, за да оправдае името на пътеписа - хитро, а? Значи, Хосам обяснява, всъщност никой не е сигурен, кой точно е вдигнал Сфинкса, но най-много неща сочат именно към Хефрен. Като за начало, точно пред Сфинкса има погребален храм на Хефрен, от който започва алея дето стига до пирамидата. Тая алея минава вляво от Сфинкса и по нея се разхождаме за да го разгледаме. Първо обаче гидът нещо е зациклил насред погребалния храм и трябва да слушам къде го къпали и къде била открита коя статуя от музея. Интересен факт е, че лицето на гранитната статуя на Хефрен и на Сфинкса не са съвсем еднакви, което води до спекулации. Друг фън факт е, че имало учени, които предполагали, че в скалата отсреща, надолу по склона от пирамидата на Хуфу - може би има втори сфинкс, съответно ще се правят проучвания и сондажи. Определено би придало симетрия и при положение, че и тоя сфинкс е бил засипан с пясък - не е невъзможно, но ми се струва, че много са се размечтали - това нещо е уникално, няма второ като него нито отсреща, нито другаде по света. 

Хубавеца на батко

И в профил

Най-после излизаме от тоя храм и Сфинксът се открива в цялата си красота. Няколко неща бързо удрят посетителя - например, главата на сфинкса има ясни червени линии от древната си боя. Бил е на червени и бели раета! Второ, носът който уж е паднал, хич не изглежда толкоз зле. Трето, съвсем очевидно е, че тоя Сфинкс е много непропорционално дълъг и с дълги лапи, отколкото хипотетичната голяма котка върху която тялото е било базирано. Това е тъй, щото е имало пукнатини и строителите му предвидливо са оставили основата му по-голяма, така че да не цепят скалата точно в пукнатините. И четвърто, не очаквах но сега е очевидно - тоя сфинкс е изкопан от скалата и покрит с облицовка от камъни, не  е построен. Бях гледал едно научнопопулярно филмче, където обясняваха какъв къртовски труд е било това, но за разлика от пирамидите, тук на всяка стъпка е трябвало пълна прецизност, неговите ръбове и краища са много нежно и внимателно заоблени. Между лапите се намира каменната плоча на Тутмос IV, където той разказва следната история: Дошъл малкия втори син на фараона на име Тутмос тук и взел, че заспал в пясъците. И както си спал му се присънил Сфинкса и му казал - ако вземеш, че ме изкопаеш от пясъка и почистиш - ще бъдеш цар! И Тути се върнал и заръча да откопаят Сфинкса и не щеш ли, брат му се гътнал и нашият станал фараон. Между другото, има огромни скелета покрай Сфинкса, защото той е постоянно в ремонт, камъкът от който е изкопан е много мек и лесно ерозира и се напуква. Оцелял е всичките тия години само защото е бил закопан през повечето от тях.

Дупе с опашка

Пазителят на пирамидите

Минаваме му малко отзад. Оттук се вижда, че дупето е всъщност изклщчително изящно направено, и животинката си е подвила дебелата опашка точно както котаракът вкъщи би сторил. И сега, голямата загадка е ЗАЩО изобщо съществува? Как...си седиш и ти хрумва да правиш огромна статуя на фараона като дълга котка с огромни лапи? Как после хиляда години на никого друг не му хрумва, преди да започнат да правят малките сфикнчоци на Новото царство? Този въпрос просто няма отговор, всички символични значения, които сфинксовете по принцип имат са получени от тях хилядолетия след тоя самотен, единствен, най-древен и най-гигантски представител на вида. Никога няма да разберем защо на Хефрен му е хрумнало да прави Сфикнс (или на Джедефре, както предполага известният френски археолог от български произход Васил Добрев). И това е една прекрасна мистерия за края на това пътешествие. Египет ни открива купища вълшебни тайни, знаем толкова много за тая така интересна цивилизация и археолозите постоянно откриват още и още, учените разгадават нови и нови загадки, но някои неща просто никога няма да разберем; тези вечни мистерии ще ни глождят винаги и ще ни напомнят, че и нашата цивилизация никога няма да бъде всезнаеща и ще правят места като Египет вечно интересни. Има много начини да останеш във вечността и създателят на Сфинкса е избрал един от най-добрите от тях.

Вашият пътеписец в основата

Южният връх на остров Замалек

Тръгваме си от пирамидния комплекс и ме питат къде да ме оставят. Кайро тауър казвам, без колебание. Следват двайсет минути возене прекарано в постоянното настояване на Хосам и Мохамед да им напиша позитивно ревю в нещо си, задължително споменавайки имената им. Нещото обаче е някакъв египетски сайт дето не мога да отворя, най-накрая се разбираме прословутото ревю да е на трипадвайзър, съответно цъкам, правя акаунти и въобще се занимавам с пълна досада. И хоп, изплют пред Кайро тауър на средата на остров Замалек и уж модерната част на града, където са повечето хотели за чужденците. Може би защото тъкмо почва да вали, може би щото досега съм гледал нещо велико, а може би щото наистина е така, но тоя Замалек изглежда малко зле, без тротоари, едни високи огради със скъпи хотели, не е място да се разходи човек. Кайро Тауър е една хубава кула в новоарабски стил, която предоставя уж гледка наоколо. Билетът и обаче 20 лева, което знам че няма как да си струва. Все пак съм тук, ще и вляза. Има и по-скъпи билети, с които се преодолява опашката, каквато тук няма, все пак се появяват едни баламурници дето са си взели скъп билет и настояват да са пред мен пред вратата на асансьора. Пускам ги, разбира се, но седя нахилен зад тях и наглата ми усмивка не остава незабелязана. Горе е кула като кула, с две нива за гледка. Градът е облачен, мокър, смоглив, въпреки че съм на пъпа му - гледката е малко невпечатляваща, сиви мокри небостъргачи и големи хотели наоколо и по-пъстрия град нататък се губи в далечината.  най-хубавото нещо е как реката се разделя на две от двете страни на острова точно под мен. Имам и ваучър за нещо си от кафенцето, взимам сокче и мъфин. 

Слънцето се показва

Гиза по залез

Как няма да ми липсват тия естакади...

Тъй. Готов съм с всичко дето исках да видя в Египет, а ми остава цял късен следобед и вечер. Какво да правим? Първо, дълга разходка пеш из булевардите и сокаците на Гиза по залез слънце. Един истински метрополис с неговия луд гъмжащ живот. Взимам си нещо като мекица и нещо като кифла, всяко от които е супер странно на вкус и общо струват левче. Пресичам под огромните естакади, а тука те са навсякъде. Оплаквам се на Венко и Теодор и те ми викат, че тъй е в Третия свят, инфраструктурата се прави за хората с коли, а не за пешеходците. Подминавам зоопарка, който е още отворен, но не ми се гледа зоопарк сега, предпочитам за половин час да се загубя в шумовете, миризмите и пъстротата на сука. С угасващия здрач се добирам до метрото. 

Улиците на Шубра

Никога не съм виждал толкова портокали накуп!

Следват три малки разходки по краищата на това метро. Тъмната Шубра Ал Кайма се явява четвъртия по големина град на Египет, отивам първо там, щото в седем вечерта става, но по-късно може би би било страшно. Бе и сега е една неосветена ужасна лудница, мястото е доста изпаднало, малко трудно се познава че е в същата държава като Кайро или Гиза, целият живот е събран около гарата на метрото, която е обърната на огромен битак, разрастващ се някак и навън от нея. Мушвам един огромен и безкрайно евтин прясно изцеден портокалов сок. Следващата ми разходка с метрото е до абсолютно неосветения обелиск на Сенусрет III, който през ограда и тъмилка едвам се познава, че е и на петнайсет минути от метрото през супер тъмните улички. Някъде тук осъзнавам, че в някое от метрата съм си забравил мъфина и много ме е яд. Последната ми спирка е университетския град Хелуан, който след тия две мизерни тъмилки е изключително светъл, жив и приветлив, нищо че вече е десет вечерта. Няма нищо което да се види там, просто обстановката сред излезли навън млади хора е доста приятна. Хапвам един пресен чипс като последно нещо от Египет и с едно от последните метра се завръщам към центъра. 

Котето е вътре.

Някакъв човек си мие колата с бутилка насред площад Тахрир. Такси? Такси! Колко ще струва до летището? Колкото метъра каже - 10-тина лева. Брейй, най-после да уцеля и аз свястно такси!  Чао, лудо, безкрайно, тъмно, нощно Кайро, чао вълшебни Египте! Полетът в 3 сутринта, има обаче някакъв ботълнек, който ме кара да седя поне час прав, но спомените ми се губят какъв. Има и час и половина закъснение на самолета, което обаче е проблем на бъдещия Вихрен, сегашният блажено заспива в момента в който се докосва до самолетната седалка. Оп, бъдещият Вихрен е тук и има голям проблем, 25 минути да стигне до полета за София някъде в огромното Истанбулско летище. Вихрен, обаче, минал, настоящ, и бъдещ - има суперсила, както вероятно вече е станало ясно - и тя е да се оправя светкавично във и със всякакъв транспорт и дори без да се налага да тича или да си включва мозъка сменя ескалатори, стълби и терминали и стига до Софийския полет тъкмо като народът е почнал да се качва. На седалката до мен пътува сладка кувейтска писанка в кош и си говоря с каката и, само дето съм такова недоспало зомби, че дори не помня как се казва котката. И накрая, отговора ни мистерията от първата глава, защо заграждат огромни части от летището! Ами защото то е така направено, че като кацнат самолети на ръкав - те буквално няма как да стигнат до "Пристигащи" без да се омешат с другите съответно единствения начин за справяне на това летище е да се затвори мястото откъдето минават тия хора, аз включително. Малоумието е безбрежно, добре че има точно четири от тия велики полети на ръкав. Хайде чао и до следващия пътепис. И който каже, че Вихрен не си дописва пътеписите - пратете го тук, до тоя абзац, да му кажа на-а!

25. Първото чудо на света

Мъни шот?

Огън под естакада, вери Иджипт.

Много добре знам, защо сте тук. Никой читател на египетски пътепис не би го правил, без очакването най-накрая да прочете разказа за пирамидите. Не тия досега, добре знаем, че само аз се прехласвам по Джосер и кривата, не - тук сте за истиските големи пирамиди на Гиза. Честито, след 24 глави на джамии, влакове и храмове - най-после ги дочакахте! Само че ще дойдат ейсега, защото първо трябва ОЩЕ веднъж да се възмутя от околностите на пътя в покрайнините на Гиза. Хълмовете от боклуци и мръсни канали са заменени от естакади и пътни възли, под които горят огньове, а наоколо се строят и обитават огромни количества неизмазани тухлени блокове. Не може това да е пътят до пирамидите, просто не. Минаваме им отзад, кой знае защо; тука се строи някаква странна инфраструктура с огромни ненужни празни пътища и възли, поне огньовете изчезват.

Пирамидата на Хуфу в буреносния ден

Камъни с пътеписец за размер

Бам! Пирамдите изскачат супер внезапно и успяват да ме изненадат, както само нещо на 4500 години може да изненада човек. Входът на комплекса е точно до Голямата пирамида - която, ще ме извините, но отказвам да наричам Хеопсова, това Хеопс е тъпо гръцко име, което Хуфу никога не е чувал, не бих проявил такова неуважение към майстора на едно истинско чудо на света. А то, то е велико! Гидът ми говори някакви работи дето знам, тип че туй било правено с платен, а не робски труд, аз обаче наистина усещам полъха на древността, на величието на това място и огромните тълпи народ край мен не могат да заглушат това усещане. Има голяма опашка за влизане вътре, аз обаче няма да вляза в нея, реших си да ида при моя приятел Хефрен, тука само гъчканица ми трябва. Въпреки това се катеря до входа, който е малко над нивото на земята, щото това е единственото възможно качване по пирамидите и докосване до камъните. Ако, като мен - сте се чудили колко големи са тия камъни - един човек като мен е висок колкото два камъка. По-дълги са отколкото високи, над метър и половина на дължина, може би 1.5х1х1 метър горе долу. Тези трите са със сходни камъни, Червената имаше най-малки, пможе би с размери наполовина на тези, а Кривата беше почти като тия.

Покрай пирамидата

Гледката от пред входа

Стърча си аз тука на нещо като тераска насред камъните, духа ме хладния вятър, гледам буреносното небе и си мисля как за тоз човек дето е построил всичко това - не се знае почти нищо. Нито колко време е живял, нито колко управлявал, нито как е управлявал и какво е правил, нито даже как е изглеждал. Последното е проблем, защото има някакъв шанс Сфинксът да е бил поръчан и започнат от Хуфу, а не от сина му Хефрен, щото прилича на Хефрен (а и на големия му брат Джедефре) но не съвършено, обаче не знаем дали мяза и на Хуфу щото идея си нямаме как е изглеждал той. Не се знае и как е подходено към тоя огромен проект, колко време е отнело и защо е точно тук. Хефрен от своя страна е оставял паметници, надписи, доста дебело културно наследство, но от Хуфу имаме една трисантиметрова статуетка и огромното пирамидище под мен и нищо друго. Интересно нещо е древната история и колко случайно е днешното ни знание за нея; бай ни Хуфу не е имал късмет с историчността, но буквално е форсирал участието си във вечността с тая пирамида. Слизам от това чудо на света и се присъединявам към гида си и тъгваме да го обикаляме. Настилката е от плочи, които доста напомнят на плочите с които са били покрити пирамидите.

Ето го най-великото място в Египет

И в другата посока

Всъщност, малката площадка между пирамидите на Хуфу и Хефрен е най-възхитителното място в целия комплекс. Тук е вълшебното място, където ги обхващаш с поглед, където цялата им монументалност се усеща, където размерите и детайлите им се открояват и където небето - буреносно над Хуфу и слънчево над Хефрен - се откроява особено много. Тука казвам на Хосам, че ще почака десетина минути и записвам поздравителни видеа на роднини и приятели. Всъщност от тая позиция, пирамидата на Хефрен изглежда по-висока и лъскава, тя е с малко по-ниска от другата, но е разположена и малко по-високо на хълма, така че стърчи нагоре. Част от оригиналното покритие се е запазило покрай върха и блести и се откроява, като видите пирамида без да пише коя е, ще познаете тази по връхчето. Всъщност, Хефрен е бил чудесен фараон, който не само е измислил как с по-малка пирамида да достигне внушителността на тая на баща си, но е сътворил и Сфинкса, една безпрецедентна за времето си скулптура, и като идея и като размер. За съжаление, тоя ми ти Сфинкс се пада някак надолу под нивото на полегатия хълм и виждам само погребалната пътека и автомобилният път към него, но самият той остава скрит. Готов с разговорите, време е да и се напъхам.

Саркофагът на Хефрен и графитът на Белцони

Плочките се виждат под върха

Тука коридорът е право напред и слизане почти няма, освен това е на човешка височина и пълно с народ. Истинската мистика на пирамидните коридори е в предишните дето видях, това тук е толкова лъснато и готово за талазите туристи, че магията се губи - затова и избрах да не ходя при Хуфу. Стените на коридора са добре осветени, но голи. Най вътре има доста голямо правоъгълно помещение с отворен гранитен саркофаг в единия ъгъл и огромен надпис на стената, оставен ни от първия влязъл тук археолог, италианеца Белцони през 1818 година. Доста безвкусно изпълнение на изследователя. Всъщност, великият Белцони се споменава за втори път в тоя пътепис (първият беше в Абу Симбел) но най-голямото му откритие всъщност не е нито едно от тези неща, а гробницата на Сети I в Долината на Царете. Доста тъжно е, че първият голям изследовател на Египет е завършил живота си само пет години след появата си в тая гробница, болен от дезинтерия в нигерийско село, опитвайки се да стугне до приказното Тимбукту. Тук няма какво да се прави, освен да видя празния саркофаг на фараона и камъните, които очевидно са го затискали. Излизам и отново си представям Белцонката как се промъква през тоя коридор, а не древните жители погребващи фараона си. Въпреки възхищението ми от Хефрен, туй място е прекалено очовечено и връзката с древността едвам се усеща.

Пирамидата на Менкаура с голяма дупка

С Джими

Следващата ни спирка е място леко над пирамидите, откъдето се виждат и трите, ама въпреки панорамните снимки не е страхотната гледка, въпреки туй схлупените облаци правят доста интересна светлина. Викам айде да ходим при Менкаура, годът нещо се дърпа, ма тъй като тъй или иначе туй му е работата за деня, накрая кандисва. И аз не знам що искам при Менкаура, някакси...хм, не искам да се разделям още с пирамидите. А и Менкаура бил голям добряк, всички много го обичали, редно е да му покажа малко уважение. Тая пирамида има голяма дупка, точно откъм страната дето е входа. Доколкото знаех французите са направили тая дупка като Наполеон цъфнал тука да гони Михаля, но гидът изскача с алтернативна теория, имало един Фатимидски халиф, дето решил да разруши пирамидите, и почнал с тая, в продължение на година я тормозили, но било толкова трудоемко, че се отказали; в резултат останала просто една голяма вертикална дупка. Сега тук не се влиза - всяка година една от трите пирамиди е затворена за туристи за реставрация и сега е тази. Докато слушам тези обяснения изведнъж замирисва странно, над мен се надвесва камила, появява се човек дето тика въже в ръцете ми - снимка, снимка с камилата, опитвам да протестирам, но вече даже сива кърпа се е увила около главата ми. Еми няма как, ще изкарам една снимка с камилата, поне гидът ми вика да му дам "колкото искам" после. Всъщност, камилите идват с арабите, в древен Египет не е имало никакви камили, затова ги няма никъде по изображенията и митологията и затова ме дразни това, снимка с камила и пирамиди е като да се снимаш с носия в тракийска гробница. Давам два лева и питам как се казва добичето. Камиларят е много приятно изненадан, много рядко го питали - Джими Хендрикс се казвало. Зад пирамидата пък са трите малки пирамидки, които Менкаура издигнал, вероятно за жените в живота си. Дали това са били съпруги, сестри или майки - не се знае. Също тъй, добре е да спомена, че като казвам пирамидки, става дума за 28 метрови неща, нали...

Сфинксът обаче мисля да ви го оставя за следващата (последна) глава. Щото иначе може да не я прочетете.

24. Червената и Кривата

Вълшебно място

Следващата ни спирка е Дашур. Там са две от трите пирамиди на фараона Снефру. Струва ми се абсолютно очевидно, че тоя Снефру е пълен маниак, който управлявал къмто петдесетина години от двете страни на 2600 пр. Хр. и прекарал всичките от тях в усърдно пирамидно строителство. Значи, какъв е сетинга: малкото Снефру станало фараон, по времето, когато в Египет имало една пирамида и тя била абсолютният хит. Амбициозният фараон бил твърдо решен да надмогне това постижение, но тъй като мрането не се очаквало скоро, първо се погрижил икономиката да е стабилна, реколтите да са налични и даже организирал първата морска експедиция по Червено море, за която сме чували. И тогаз запретнал ръкави и се почнало. Първо друснал в Мейдум, което е много далеч оттука - една стъпаловидна пирамида, като тая дето вече видях. Туй обаче нещо не го задоволило и решил дали може да запълни стъпалцата с материя да стане гладка и пирамидата веднага се срутила; до ден днешен в тоз Мейдум има една особено зле пирамида. После, тука в Дашур Снефруто казал давайте направо да я правим гладка. И тя вървяла добре, обаче в един момент дошли бачкаторите и рекли - Снеф, тая пирамида е твърде стръмна, ще стане пак фал и ще си оня смешник с две срутени пирамиди. И съответно щат не щат - довършили я под по-малък ъгъл, така се родила Кривата пирамида. Снефру обаче, вече на годинки - не искал да прекара вечниостта в извита пирамида дето си сменя ъгъла по средата; не се отказал и почнал трета пирамида, вече изчислена на перфектния ъгъл за пирамида и за има-няма десет години и тя била готова. Така се родила Червената пирамида, готова да поеме тленните останки на Снефру. Какво е станало с тях обаче не знаем, защото в нито една от трите пирамиди не е открит саркофаг с кокали. Ех, Снефру, за какво се бъхти цял живот? Как за какво, за да видя ейсега две пирамиди - Червената и Извитата - надявам се да си е струвало.

Червената пирамида, която е с цвят охра

Епа, хубава е.

Първата ни спирка е до Червената пирамида. Тя е голяма красавица; за нетренираното око би изглеждала съвсем същата като Голямата пирамида на Хуфу. За разлика от нея обаче, както и от пирамидата на Джосер, тука наоколо няма комплекс, няма нищо - една пирамида си стърчи съвсем сама насред въпросното нищо. Е не съвсем самa, на три километра оттука е Извитата и силуетът се вижда някъде там под намусеното небе. Стройна и хубава и доста слабо ерозирала, само дето не е никак червена, на цвят е като всичките други - охреста такава.  Ще влизаш ли, пита гидът и аз ентусиазирано кимам, разбира се че ще и се напъхам. Входът е високо по средата от северната страна. Между другото всичките входове на пирамидите са от север, дали има някаква причина, странна работа. Катеря се, плащам си и хоп, без да знам скачам в един от най-странните светове, в които някога съм се озовавал.

Тунелът надолу.

Камерата в която липсва фараона

Над стометров тунел наклонен надолу, висок под метър, с дъски вместо стълба. Слизането наведен по ужасно подобие на стълби е доста напрягащо, без изобщо да броим колко страшно би било тука за клаустрофоби, какъвто поне не съм. Аз съм с яке и блуза щото навън е ранна утрин и як студ, тука обаче изведнъж става изключително задушно и горещо. Как пък не ми беше хрумвало, че в пирамидите няма проветряване и въздухът е супер тежък и топъл и влажен от всичките тия хора дето влизат и се потят, или просто щото сме в добре затворена купчина камъни? Най-неприятното е, че на дъното просто не можеш да си вземеш дъх, въздухът не става. Тука има две камери една до друга и внезапно - стълби нагоре! Погребалната камера е с много остър ъгъл на тавана и кръгла дупка отдолу. Въобще усещането е както бих си представял да си в гигантски изоставен кошер; ииа нещо изключително...нечовешко в начина, по който е направена вътрешността на пирамидата, тук не е за живи хора и Снефру се е погрижил да го разберем. Няма много какво да се прави, затова си подхващам пътечката нагоре. Бях първият човек за деня тук вътре, но сега са се появили и други авантюристи и разминаването по тунела е сложна работа. Най-накрая изпълзявам и...разбира се съм потен и задъхан и отново на студения въздух. Как беше, пита ме Хосам - добре викам, какво да го занимавам с туй какъв извънземен кошер беше...

Тъй изглежда запазената повърхност,
а в далечината се види Черната пирамида.

Да, всички тия точици са прилепи.

Кривата пирамида идва твърде скоро, бих искал десетина минути да осмисля Червената и да взема дъх. Нямам тоя шанс, нищо, просто ще се помотая по-бавно около нея. Тая пирамида е супер странна, колкото по-близо си до нея, толкова по-малък изглежда ъгъла на извитостта, дотам че даже изчезва като си под нея. Освен това, заради по-стръмната долна част - древното покритие се е запазило по нея (понеже като вали по-полегатите повърхности имат по-голям теч на капки и съответно - ерозия, особено когато говорим за 4500 години). Съответно, долната половина на тая пирамида е сравнително гладка и белезникава. Тука вътре е по-тежко, само за издържливи - вика ми Хосам и ми намеква нещо май. Ах как ще си гледа работата, отивам да влизам и хич не ща да го чуя. Вход нависоко, от който се вижда Червената пирамида, която е на север както и - тъй наречената Черна пирамида на изток - една от Средното Царство, която се е срутила и изглежда като скала в равната пустош, не бих познал че е пирамида ако не знаех. Слизането е бавно и тегаво, тунелът е по-дълъг от предният, май и по-стръмен, май и по-нисък. Вътре е вече очакваната задуха, само дето тука структурата на тунелите е супер сложна, стълби нагоре, тунел в стената, място където се пълзи на четири крака, още един тунел, пак стълбище нагоре и...ето ме в камерата. Там седи и мълчи един азиатец. Супер е сюрреално да си едиственият човек обикалящ огромна серия от тунели и камери, да не срещнеш никого, единствените звуци да са собственото ти тропане и пуфтене с ехото им, да се добереш най-накрая до най-вътрешното помещение и там да си стърчи един китаец, все едно тука живее. Откога е тук? Докога? Никога няма да разбера, седи си в същата позиция и когато заминавам. Тая камера е просто дупка от всички страни, няма внимателно изграден таван, макар че все пак прилича на купол. И купища прилепи по стените! Миличките, за тях пирамидата е просто пещера в планина! 

Епа...и тая е хубава!
Не знам на Снеф какво не му е харесало.

Тук се пълзи по колене.

Едната и другата, на изпроовдяк

Катеренето наобратно е тежко но поне тоя път съм си оставил якето в колата. Най-важният извод е, пирамидите не са правени да се влиза и излиза от нормални хора и съответно не са за всеки, внимавайте ако ще ходите. Завъртам се леко из пустошта да си взема дъх и да благодаря на бай Снефру който е създал извънземното усещане да влизаш на стотици метри навътре в пирамида. Много съм доволен от тези две пирамиди, защото ще отидем после и на другите, масовите и популярните, но тия двете са си само мои, опознах си ги сам, без никой друг наоколо, само аз и древността. И китаеца, разбира се, какъв беше тоз замислен китаец?

Полегнал е Рамзес

Мемфис изглежда така днес.

Следващата спирка е Мемфис. Усетих, че тоя Мемфис май обичайно не е включен в тура и затова се държа все едно е съвсем очевидно, че отиваме там; мисля че бивайки наблизо и тъй като сме напред с времето, гид и шофьор не се дърпат. За разлика от Сакара и Дашур обаче, старата столица на Египет е рзположена край реката в гъсто населен район, насред доста живо малко градче. От огромния храм на Птах има самио бегли останки, а от древния град има единствено един малък заграден палмов двор с кръгообразна пътека сред статуи и парчета от колони. Първото, което има в тоя двор е една сграда, построена там, за да пази огромна полегнала статуя на Рамзес II. Другият такъв колос на Рамзес бил дълги години на площада със същото име в Кайро, но сега са го преестили и за момента е главната атракция в Новия музей, който Египет строи близо до пирамидите. Струва ли си тоя нов музей, питам - ооо, определено ще си струва, ще бъде страхотен, един от най-великите музеи в света - казва ми гида и аз ясно разбирам, че ключовата думичка в това изказване е "ще". Рамзес е симпатяга, но съм го виждал вече предостатъчно пъти, пък и тука не е сложен тъй че да се вижда и снима лесно. Следват разни камъни и парчета от скълптури, най-интересната от които е супер размазан образ на Птах, жена му Секмет и сина им, който е богът на миризмите. Защо изобщо има бог на миризмите, чудя се. Още един колос на Рамзес, по-малък и най-накрая стигам до голямата атракция на този малък Мемфис - а именно  сфинксът на Хатшепсут. Няколкометров бял сфинкс, с дебели лапи, нахилена мутра, извита брада и непогрешимите кръгли бузки. Алабастърът се обработвал доста трудно, щото е много твърд, съответно тоя сфинкс било голям зор да се направи, за сметка на това пък по същата причина чертите му са доста запазени. Хосам вика, че туй било вторият по големина сфинкс в целия Египет и аз никак не разбирам как между първия и втория сфинкс има разлика от 1200 години и 20 пъти в размера.  Отново се зачудвам за сфинксовете и тяхната функция, ще обясня повече по тоз въпрос в следващата глава. Тук и сега просто се радвам, че любимият ми фараон е дошъл да ме изпрати в последния ми египетски ден.

Чао, Хати!

23. Първата пирамида и Богоядеца

Затова съм тук!

Сутринта звъни нещо, аз нямам идея на кой свят се намирам. Гледам какво звъни - ми моя телефон е, явно трябва да ставам. Хмм. А къде съм? Тая стая не съм я виждал през живота си, почва да ме наляга подозрението, че някой ме е отвлякъл и настанил в гадна хотелска стая с ужасно дюшеме. Не, раницата ми е тук, значи аз лично съм се отвлякъл. Накъде ли? Ставам и отивам да се приготвям, още несигурен къде и за какво, поне държавата ако можех да позная по тези мебели... Най-накрая мозъкът се завръща и оповестява, че първо е липсвал щото е спал три часа и половина и второ, имам две минути да се приготвя за гида който ще ме чака долу да ме води на египетските пирамиди! Чука се на вратата, някой ме търсил, явно гидът не ме чака долу, вече е тук и напира, дърпа, тегли неудържимо да ме води при пирамидите. Насилствено си пъхам всичкия багаж в раницата, обличам се и излизам... само за да ми кажат, че той сега бил отишъл до тоалетната и ще трябва да го почакам десетина минутки. И тъй, хем имах една минута да се приготвя, хем седя и чакам и то тая тоалетна е на една тънка врата разстояние от ушите ми; поне пирамидите са ме чакали 4500 години, не е проблем да изчакат още малко.

Разкош

Анубис ме чака и тук!

Гидът изглежда весел чичо на 50-тина години, къдрав и препечен от слънцето, нарича се Хосам. Докато се возим в асансьора на ужасите (а да, действието се развива в хотела от 3 глава, който се бях зарекъл да сменя и така и не си мръднах пръста) ми обяснява, че днес съм единственият клиент и той ще се занимава само с мен. И не само той, имаме си и специален шофьор, на име Мохамед, който ни чака долу в една сива Киа. Ще започнем от Сакара! Всъщност, главната причина да си организирам тая схема с гида (40 долара, бай дъ уей) е, че искам да видя всичките пирамиди, включително тия в Сакара и Дашур, а те нямат обществен транспорт там, такситата им също не са лесни, и по-добре някой да ме транспортира; откъм реална полза от гидството нямам големи очаквания. Промъкваме се до пътя за Сакара в облачната утрин, докато Хосамеца ми говори общи приказки за пирамиди, а аз се дивя на това колко точно боклук има в малкото каналче покрай което върви тоя път. Това е главният път към Сакара, Мемфис и Дашур, тука се возят купища туристи всеки ден да гледат пирамиди на хилядолетия, а пътят изглежда като улей насред сметище.

порталът къ, комплекса на Джосер

Първите колони в света.

Били сме явно изключително бързи, щом сме на археологическия комплекс в Сакара 5 минути преди да отвори. Стигат ми Хосам да ми покаже къде живее в селцето. Не, какво селце, купища от панелки, палми и боклук. Тука имало древна гора от финикови палми, стояла от хилядолетия, жалко че отгоре и има боклци. Ето ни и вътре, абсолютно сами в царството на Джосер, още една огромна полза от организацията. Започва се с погребален храм, който бил официалният вход към комплекса. Значи, тоя Джосер, както си седял и му хрумнало, че ще е доста добре да си направи огромен погребален комплекс. И хванал любимия си архитект, мъдрия Имхотеп и му рекъл - Имхо, царят на Египет е бог и трябва да бъде запомнен вечно, както боговете, направи нещо! И Имхотеп развинтил явно огромното си въображение и измислил много, много неща, подсигурявайки вечността не само за своя цар и патрон на първата пирамида, а и на себе си - почитан като мъдър бог от следващите династии. Тука всичко край мен е първо в световната история; портал с фалшиви входове - първи; ниски колони - първи. коридор - знам ли, но сигурно първи. Въпреки, че цялото пространство наоколо е било организирано в храмове и площади, сега от комплекса са останали доста малко странични сгради, всички те са засенчени от пирамидата.

Пирамидата на Джосер!

Входа.

И тъй, ето я и нея! Стъпаловидната пирамида на Джосер, първата пирамида в световната история, първата сграда на тази височина, най-древната сграда в света запазена цяла до днес. Тая пирамида има специално място в сърцето ми, защото я усещам като изключително фундаментална за човешката цивилизация. Какво имам предвид? Другите пирамиди са по-големи, по-известни, но преходът от нищо до сграда която преживява хилядолетията за мен е един от най-големите скокове на цивилизацията ни, може би дори най-големият в архитектурно отношение. Когато Джоската и Имхо са измислили туй нещо се е е родила не само архитектурата, родил се е и стремежът да оставим нещо след себе си, да бъдем запомнени от поколенията, да променим света. Тук се е родила движещата сила на цивилизацията или поне е получила своето първо проявление и аз чинно и се покланям. Хосам ме гледа странно, макар че сигурно е виждал всякакви. Пред пирамидата има малко церемониално площадче, където фараонът е правил серии от физически упражнения на всеки няколко години, за да докаже че е годен да управлява. Джосер не е имал проблем с това, но Пепи II нещо се е озорил по едно време, спомням си от разказа на Доминик. 

Джоската през кръгла дупка.

Еми още една снимка, да.

Отблизо пирамидата е силно ерозирала, често с пострадали ъгли, срутвания на места и все пак цяла-целеничка. Минаваме отзад. Тук надолу е нейният вход; тъй като още не са били измислили идейно как да работи всичко, входът на тая пирамида е в земята извън нея и се влиза в тунел отдолу. Сега е затворена за посетители, но нищо, аз ще видя доста по-интересни пирамидени вътрешности. Има нещо като малки затворени храмчета отвън, през едни дупки в тях се виждат скулптурите на фараона, една от които е онази в Египетския музей от трета глава и респективно най-старите статуи на човек в естествен ръст и прочее първи неща. Хосам ми говори, но нещо усещам че това няма да е мястото, където бих могъл да науча нещо от него; дори да има повече познания от елементарната туристическа версия на монолога си, още не сме достигнали нивото на познанство, в което да мога да изтръгна нещо интересно. Най-полезната тема, по която говори засега е тоз Имхотеп, за когото всъщност не знаем нищо, освен видетелствата на работата му и почитта оказвана му от поколенията. Учените се надяват някога да изнамерят гробницата му, но на мен ми е силно съмнително, че тук, в покрайнините на огромния метрополис са останали непокътнати гробници.

Съборетината на Унас

Унас се пише тъй, а у вас?

Бог в бърлогата на Богоядеца

Следващата ни спирка, само на стотина метра от първата пирамида - е пирамидата на Унас. Тая пирамида не само, че е най-малката фараонска пирамида, ми освен това се е срутила отвсякъде и прилича на купчина строителни отпадъци. Въпреки това тая съборетина напомняща гнездо или бобърска хралупа също е много важна, защото в недрата и се крият тъй наречените "пирамидни текстове". Значи пичовете си правили пирамиди, обаче всички те са за външна употреба, по тунелите им няма декорация, щото не се предполагало някой да ходи вътре; тъй било чак до времето на Унас от V династия. В неговата - и следващите пирамиди изведнъж древните майстори започнали да рисуват стените на погребалните камери, първо с текстове - а по-нататък минали и на картинки , дкато достигнали върха на това изкуство в Долината на Царете. И сега в тая пирамида са първите текстове по стените. Унас е бил последен фараон на V династия, управлявал в период на проблеми и упадък; въпреки това, тоя Унас е наговорил много смели неща из пирамидните текстове; освен дето името му се споменава на всяка колона, Унас уверено е заявил, че яде хора и се храни с богове, поглъща им духовете и яде магията им, похапва големи богове на закуска, средни на вечеря и малки посред нощ (не се е обядвало по унасово време). Тези хвалби му носят прозвището Богоядеца. Гидът не може да ме придружи в пирамидата заради ковид-правилата, но за сметка на това там има собствен гид дето не говори и дума английски. Пъхаме се по ниския наклонен коридор и за пръв път се озовавам в пирамида! Тоз досадник обаче не ме оставя на мира, сочи ми неща по стените и бърза да си заработи двата лева; все пак разпознавам картуша (кръгче с име) на Унас навсякъде и колко мили звездички са му нарисували на тоя изрод по целия таван. В дъното от дясно има огромен черен саркофаг, явно там е бил Богоядеца.

Риби, говедца и раждане на теле.

Фалшивата врата на Сешешет

Освен миниатюрна но доста заплашителна пирамида (която усещам като лична заплаха, нали съм бога на пътуването) Унас ни е оставил и една дълга погребална алея, отстрани на която е последната ни спирка в Сакара. Между другото тоз комплекс е доста огромен и нещо ме притеснява, че пропуснахме разни места, ама да речем че денят ми е достатъчно пълен със заебележителности, няма нужда да го преттрупвам. И тъй, отбиваме се за малко в гробницата на принцеса/царица Сешешет, щерка на Унас, майка на Тети и връзка между V и VI династия., открита рез 2009 година и пълна с доста интересни декорации. Всъщност, някога това е било пирамида, но сега има просто две стаички, покрити с много рисунки. Ето тук Хосам почва да ми обръща внимание на интересните детайли. Примерно, релеф показващ реката в която плуват дестина риби, и всичките са различни представители на характерната Нилска фауна. Или особено зъбест хипопотам. Или как селяните помагат на теленце да се роди. Хипопоптамка, която ражда хипопотамче, но я дебне крокодила. В другата стая пък има фалшив портал. Хосам обяснява, че такива са се правили в гробниците, за да могат хората да оставят дарове отпред, а духа на покойника идва през него и си ги взима, той няма нужда от истински портал, за да мине, просто от място където се събират нещата му.

Хипооо!